Евровизия 1966
Евровизия 1966 е 11-и поред конкурс.
Евровизия 1966 | |
![]() | |
Дати | |
---|---|
Финал | 5 март 1966 г. |
Домакин | |
Място | ![]() Вила Лювини, Люксембург |
Водещи | Жосен Шен |
Местно излъчване | Радио-телевизия Люксембург (RTL) |
Участници | |
Брой участници | 18 |
Нула точки | ![]() ![]() |
Вот | |
Система за гласуване | Всяко национално жури присъжда по 5, 3, 1 точки |
Победител | ![]() Удо Юргенс – „Merci, Chẻrie“ |
← 1965 Евровизия 1967 → | |
Евровизия 1966 в Общомедия |
История
редактиранеПровежда се на 5 март в град Люксембург (Люксембург), в Голямата зала на „Вила Лювини“ – сградата, където се помещава Радио и Телевизия Люксембург (RTL). Това е вторият фестивал, на който тази телевизия е домакин след основаването на конкурса през 1962 г. Песните вече масово са завладени от модната френска вълна. Дори изпълнителите от Франкистка Испания и Ирландия, в която традиционно е силно англосаксонското влияние в музиката, се представят с подобни композиции. Конкурсът отново се излъчва в почти цяла Източна Европа, без България, но за първи път водещата Жосен Шен открито приветства в ефир и зрителите от комунистическите страни. В края на програмата дори се появяват и надписи „Лека нощ“ на руски, полски, румънски и чешки език.
Дебют на тъмнокож изпълнител – Мили Скот от Нидерландия. За първи път се забелязва съседското гласуване, което е посрещнато с ропот от зрителите в залата. Доменико Модуньо отново представя Италия и пак остава непризнат от националните журита, въпреки огромната му популярност. След фестивала италианската преса пише, че той е напуснал сцената огорчен от лошото изпълнение на оркестъра. Неуспех и за испанеца Рафаел, който впоследствие става голяма европейска звезда.
Изменения в правилата
редактиранеЗа първа година е в сила задължителното условие за езика на изпълнение. Точното правило гласи: „Всяка песен трябва да бъде изпълнена на официалния език/един от официалните езици на държавата, от която е съответният певец“. В бъдеще участниците от държави, чийто езици не са сред предпочитаните в музиката, масово ще се опитват да заиграват с това правило като например включват в припевите си думи на английски или френски език, или просто ще припяват „ля ля ля“. Но през 1966 година единственият, който се сеща да го направи, е австриецът Удо Юргенс. Той има вече две участия на фестивала зад гърба си: 6 място през 1964 г. и 4-то през 1965. Дори и заглавието на песента му не е на немски, а на френски. В Merci cherie френските думи, макар и маскирани като реплика на лирическия герой към любимата, заемат половината песен. Все пак това е първа победа за композиция на немски език.[1]
Резултати
редактиране№ | Страна | Език | Изпълнител/и | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | ![]() | немски | Маргот Ескенс | „Die Zeiger der Uhr“ | „Стрелките на часовника“ | 7 | 10 |
02 | ![]() | датски | Улла Пиа | „Stop, ja stop – ja stop, mens legen er go“ | „Спри, докато все още можеш да си тръгнеш“ | 4 | 14 |
03 | ![]() | френски | Тоня | „Un peu de poivre, un peu de sel“ | „Малко пипер, малко сол“ | 14 | 4 |
04 | ![]() | френски | Мишел Тор | „Ce soir je t’attendais“ | „Тази вечер чаках теб“ | 7 | 10 |
05 | ![]() | словенски | Берта Амброз | „Brez besed“ | „Без думи“ | 9 | 7 |
06 | ![]() | норвежки | Осе Клевеланд | „Intet er nytt under solen“ | „Нищо ново под слънцето“ | 15 | 3 |
07 | ![]() | финландски | Ан-Кристине Нюстрьом | „Play-boy“ | „Плейбой“ | 7 | 10 |
08 | ![]() | португалски | Мадалена Иглесиас | „Ele e ela“ | „Той и тя“ | 6 | 13 |
09 | ![]() | немски, френски | Удо Юргенс | „Merci chérie“ | „Благодаря ти, скъпа“ | 31 | 1 |
10 | ![]() | шведски | Лил Линдфорш и Сванте Туресон | „Nygammal vals eller hip man svinaherde“ | „Ново-стар валс или модерен свинар“ | 16 | 2 |
11 | ![]() | испански | Рафаел | „Yo soy aquél“ | „Аз съм този“ | 9 | 7 |
12 | ![]() | френски | Мадлен Паскал | „Ne vois-tu pas?“ | „Нима не виждаш?“ | 12 | 6 |
13 | ![]() | френски | Тереза | „Bien plus fort“ | „Много по-силна“ | 0 | 17 |
14 | ![]() | италиански | Доменико Модуньо | „Dio come ti amo“ | „Боже, колко те обичам“ | 0 | 17 |
15 | ![]() | френски | Доминик Валтер | „Chez nous“ | „У дома“ | 1 | 16 |
16 | ![]() | нидерландски | Мили Скот | „Fernando en Philippo“ | „Фернандо и Филипо“ | 2 | 15 |
17 | ![]() | английски | Дики Рок | “Come back to stay" | „Върни се, за да останеш“ | 14 | 4 |
18 | ![]() | английски | Кенет МакКелър | „A man without love“ | „Човек без любов“ | 8 | 9 |
Гласуване
редактиране![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | ![]() | Точки | |
![]() | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | 5 | – | 1 | – | – | – | - | 7 | |
![]() | – | – | – | – | 1 | 3 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 4 | |
![]() | 5 | – | – | – | – | – | 3 | – | 1 | – | – | – | – | – | 5 | – | - | 14 | |
![]() | – | – | – | – | – | – | – | 1 | 5 | – | – | – | – | 1 | – | – | - | 7 | |
![]() | 3 | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 5 | 9 | |
![]() | 1 | – | – | – | – | – | – | 3 | 3 | 3 | – | – | 5 | – | – | – | - | 15 | |
![]() | – | 3 | – | – | – | 3 | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | - | 7 | |
![]() | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | 5 | – | – | – | – | – | – | - | 6 | |
![]() | – | – | 5 | 5 | 5 | – | – | 1 | – | 1 | 3 | 5 | 3 | 3 | – | – | - | 31 | |
![]() | – | 5 | – | – | – | 5 | 5 | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | - | 16 | |
![]() | – | – | – | – | 1 | – | – | 5 | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | 9 | |
![]() | – | – | – | 1 | – | – | – | – | 5 | – | – | 3 | – | – | – | 3 | - | 12 | |
![]() | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
![]() | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
![]() | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | - | 1 | |
![]() | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | 1 | 2 | |
![]() | – | – | 3 | – | 3 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 5 | 3 | - | 14 | |
![]() | – | – | – | 3 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 5 | 8 |
Галерия
редактиране- „Вила Лювини“
- Франс Гал и Удо Юргенс с неговата награда
- Удо Юргенс
- Удо Юргенс, 2009 г.