ФА Къп
Купа на футболната асоциация на Англия (на английски: Football Association Challenge Cup), по-известна като ФА Къп, е националната футболна купа на Англия, за която се играе елиминационен турнир.
ФА Къп FA Cup | |
![]() | |
Вид спорт | футбол |
---|---|
Основан | 1871 |
Брой отбори | 729 |
Държави | ![]() |
Настоящ победител | Манчестър Юнайтед |
Уебсайт | www.thefa.com |
![]() | |
ФА Къп в Общомедия |
Под името „ФА Къп“ се има предвид английският футболен турнир за мъже. Еквивалентното състезание за жени се нарича ФА Къп за жени.
ФА Къп е най-старото футболно състезание в света. Началото е поставено на 20 юли 1871 в Лондон, като целта на съревнованието е в него да участват всички клубове – членове на федерацията. В първото провеждане на състезанието взимат участие 15 отбора.
В състезанието за Купата на Англия участват голям брой отбори от различни дивизии на английското първенство, което понякога е довело и до неочаквани победи на отбори от по-ниските дивизии над големите клубове, въпреки че клубовете от по-ниските дивизии рядко достигат до финала на турнира.
От 1923 до 2000 г. (с изключение на годините от Втората световна война, когато турнирът не се провежда) финалът за купата се играе на стадион Уембли. Първият финал там е посетен по неофициални данни от около 200000 зрители – далеч повече от капацитета на стадиона.
От 2001 до 2006 г. финалната среща се играе на Милениум Стадиум в Кардиф, Уелс – до приключването на строежа на новия Уембли през 2007 г. Арсенал е най-успешният клуб в турнира със своите рекордни 14 трофея и 21 финала. Втори е Манчестър Юнайтед с 13 купи.
През 2022 г. купата печели Ливърпул, а през 2023 г. – Манчестър Сити. [1]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/The_FA_Cup_Trophy_2.jpeg/220px-The_FA_Cup_Trophy_2.jpeg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c1/1896_FA_Cup.jpg/220px-1896_FA_Cup.jpg)
Финали
редактиранеПояснения
редактиранереванш | Втори мач при равенство в първия |
* | Мач игран с продължения |
![]() | Мач решен с дузпи след продължения |
Всички отбори са английски, освен отбелязаните с флагове (шотландски) или
(уелски).
Резултати
редактиранеA. ↑ По официални данни на финала през 1923 са присъствали 126 047 души, но се предполага, че истинският брой е между 150 000 и 300 000 души.
Б. ↑ Ограничения на публиката заради пандемията от Коронавирусна болест 2019.
Рекорди
редактиранеОтборни
редактиране- Най-много купи: Арсенал – 14 (1930, 1936, 1950, 1971, 1979, 1993, 1998, 2002, 2003, 2005, 2014, 2015, 2017, 2020 г.)
- Най-много поредни купи:
- Уондърърс (1876, 1877, 1878)
- Блекбърн Роувърс (1884, 1885, 1886)
- Най-много участия на финал: Арсенал – 21 (1927, 1930, 1932, 1936, 1950, 1952, 1971, 1972, 1978, 1979, 1980, 1993, 1998, 2001, 2002, 2003, 2005, 2014, 2015, 2017, 2020)
- Най-много загуби на финали – 8:
- Евертън (1893, 1897, 1907, 1968, 1985, 1986, 1989, 2009)
- Манчестър Юнайтед (1957, 1958, 1976, 1979, 1995, 2005, 2007, 2018)
- Челси (1915, 1967, 1994, 2002, 2017, 2020, 2021, 2022)
- Най-много поредни загуби на финали: Челси – 3 (2020, 2021, 2022)
- Най-дългата разлика между победите: 69 години, Портсмут (1939–2008) [3]
- Най-голяма победа на финал – 6 гола:
- Бери – Дарби Каунти 6:0 (1903)
- Манчестър Сити – Уотфорд 6:0 (2019)
- Най-много голове във финала – 7:
- Блекбърн Роувърс – Шефилд Уензди 6:1 (1890)
- Блекпул – Болтън Уондърърс 4:3 (1953)
- Най-много участвали отбори – 763 (2011–12)
- Най-голяма победа като домакин: Престън Норт Енд – Хайд 26:0 (първи кръг, 15 октомври 1887 г.)
- Най-голяма победа като гост: Клептън – Нотингам Форест 0:14 (първи кръг, 17 януари 1891 г.)
- Най-дълъг двубой с равенство: 660 минути (общо 6 мача), Алвечърч срещу Оксфорд Сити (IV квалификационен кръг, 6/9/15/17/20/22 ноември 1971 г.; Алвечърч печели шестия мач с 1:0)
- Най-много дузпи на мач: по 20 дузпи – Тънбридж Уелс срещу Литълхемптън Таун (повторение на предварителния кръг, 31 август 2005 г.; Тънбридж Уелс побеждава с 16:15)
- Най-много изиграни мачове от турнира през сезон – 13, Бидефорд (1973–74: една първа квалификация, две втори квалификации, пет трети квалификации, четири четвърти квалификации и един първи кръг)
- Най-много поредни мачове без загуба – 22, Блекбърн Роувърс (от първи кръг 1884 до втори кръг, повторение 1886. Спечелени три купи на ФА).
- Най-много публика на мач: 126 047 души официално, между 150 000 и 300 000 приблизително на финала Болтън Уондърърс срещу Уест Хем Юнайтед, 28 април 1923 г.)
Индивидуални
редактиране- Играч с най-много купи: Ашли Коул – 7: с Арсенал – 2002, 2003, 2005 и Челси – 2007, 2009, 2010, 2012
- Треньор с най-много купи: Арсен Венгер (Арсенал) – 7: 1998, 2002, 2003, 2005, 2014, 2015, 2017
- Участия в най-много турнири – 9, Артър Кинерд: с Уондерърс 1872–73, 1875–76, 1876–77, 1877–78 и ФК Оулд Итъниънс 1874–75, 1878–79, 1880–81, 1881–82, 1882–83
- Най-много голове в турнирите – 49, Хари Кършам (за Нотс Каунти в 12 турнира от 1877–78 до 1888–89).
- Най-много голове в един сезон: 19, Джими Рос (за Престън Норт Енд, 1887–88. Престън побеждава опонентите си с 50:5 гола в 7 мача, включително „Най-голямата победа“, показана по-горе). [4]
- Най-много голове в един мач: 9, Тед Макдугъл (за Борнемут при победата с 11:0 над Маргейт, първи кръг, 20 ноември 1971 г.) [5]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/70/Ian_Rush%2C_Wales_Team%2C_1988_%281%29.jpg/220px-Ian_Rush%2C_Wales_Team%2C_1988_%281%29.jpg)
- Най-много голове на всички финали – 5, Иън Ръш (Ливърпул) (2 през 1986 г., 2 през 1989 г., 1 през 1992 г.)
- Най-много финали с вкаран гол – 4, Дидие Дрогба (Челси) (по 1 през 2007, 2009, 2010, 2012)
- Най-много голове на един финал – 3:
- Били Таунли (Блекбърн Роувърс) (1890)
- Джеймс Логан (Нотс Каунти) (1894)
- Стан Мортенсен (Блекпул) (1953)
- Най-младият финалист на ФА Къп: Къртис Уестън (Милуол), 17 години и 119 дни (2004 г.)
- Най-младият играч, отбелязал гол във финал за Купата на ФА: Норман Уайтсайд (Манчестър Юнайтед), 18 години и 19 дни (1983)
- Най-възрастен играч: Били Хемпсън (Нюкасъл Юнайтед), 41 години и 257 дни (1924 г.)
Тройни и двойни награди
редактиранеТребъл
редактиранеВ една година два отбора в Англия са печелили по 1 европейски и 2 национални трофея, а един отбор – 3 национални трофея, включващи ФА Къп.
Манчестър Юнайтед е единственият английски отбор, спечелил три титли по традиционното определение за требъл в английския футбол, обикновено наричан континентален требъл: през 1999 г. първенството и купата на Англия и европейски шампион. Досега това са постигали отбори от 8 европейски страни.
Ливърпул през 2001 г. също спечелва спечелва 1 европейски и 2 национални трофея: купата на Англия, купата на Лигата и купата на УЕФА, постигайки друг вид континентален требъл.
Манчестър Сити е единственият клуб, който е постигнал вътрешен требъл в Англия (2019 г.): шампионата и купата на Англия и купата на Лигата през 2019 г. Вътрешните требъли често се разглеждат отделно, тъй като много европейски държави нямат еквивалент на купата на лигата.
Дубъл
редактиранеСедем клуба са спечелили ФА Къп като част от традиционната дефиниция за дубъл (шампионата и купата на Англия): Престън Норт Енд (1889), Астън Вила (1897), Тотнъм Хотспър (1961), Арсенал (1971, 1998, 2002), Ливърпул (1986), Манчестър Юнайтед (1994, 1996, 1999) и Челси (2010).
Четири отбора са печелили в една година купата на футболната асоциация и купата на лигата: Ливърпул (2001, 2022), Арсенал (1993), Челси (2007) и Манчестър Сити (2019). Арсенал е първият отбор, който спечелва и в двата финала срещу един и същ противник Шефилд Уензди с еднакъв резултат 2:1. През 2022 г. Ливърпул повтаря това постижение: и в двата финала 0:0 срещу Челси след продължения, като след дузпи спечелва с 11:10 купата на лигата и с 6:5 купата на Англия. [1]
През 2012 г. Челси постигна друг дубъл, състоящ се от ФА Къп и Шампионска лига.
Вижте също
редактиране- Суперкупа на Англия (Къмюнити Шийлд)
- Купа на Футболната лига (Карабао Къп)
Външни препратки
редактиране- Официаен сайт
- Thomas Fattorini Ltd. makers of the 1911 FA Cup – производители на ФA Къп 1911 и други спортни трофеи
- FA Cup going under the hammer – История на за продажбата на втория трофей от „Новини на BBC“
- FA Supporters – Независим клуб на привържениците на ФА Къп
Източници
редактиране- ↑ а б в Match report: Half-time – Final – Chelsea v Liverpool // SofaScore, 14 May 2022. Посетен на 14 May 2022.
- ↑ а б в г Morgan, Steve. United's first FA Cup win // www.manutd.com, официален уебсайт на Манчестър Юнайтед. Manchester United Ltd., 2 януари 2014. Посетен на 5 януари 2014. (на английски)
- ↑ Ross, James M. England FA Challenge Cup Finals // 24 May 2018. Посетен на 8 October 2018.
- ↑ FA Cup Heroes // The Football Association. Архивиран от оригинала на 25 April 2012. Посетен на 10 July 2013.
- ↑ 20 November – Mac o' Nine Tales, 2008_11_20, On This Football Day.