Беларуска азбука

Официално ⟨г⟩ представлява както /ɣ/, така и /ɡ/, но последното се среща само при заемки и мимезис. ⟨ґ⟩ се използва от някои за последния звук, но с изключение на Тарашкевица не е стандартен.

А ⟨д⟩, последван от ⟨ж⟩ или ⟨з⟩, може да означава или два отделни съответни звука (в някои комбинации от наставка и корен: пад-земны, ад-жыць) или беларуските африкати ⟨дж⟩ и ⟨дз⟩ (например падзея, джала). В някои представяния на азбуката африкатите се включват в скоби след буквата ⟨д⟩, за да се подчертае техния специален статут: ⟨... Дд (ДЖдж ДЗдз) Ее ...⟩.

⟨Ў⟩ не е отделна фонема, а неутрализация на /v/ и /l/, когато няма следваща гласна, например пред съгласна или в края на думата.

Палатализацията на съгласните обикновено се обозначава чрез избора на гласна буква, както е показано тук с /p/ и /pʲ/, които се изписват с буквата ⟨п⟩:

Когато съгласната не е палатализирана и предхожда /j/, апострофът ⟨'⟩ се използва за отделяне на йотираната гласна: (⟨п'я п'е п'і п'ё п'ю⟩ /pja pjɛ pi pjɔ pju/. (⟨і⟩ е палатализиращият вариант на ⟨ы⟩ и вероятно представляват една фонема). Апострофът не се счита за буква и затова не се взема предвид при подреждането по азбучен ред. В печатарските издания отпреди Втората световна война се е използвала формата ⟨'⟩. Когато се използват компютри, формата често се заменя с ⟨'⟩.

Стандартната беларуска клавиатурна подредба за персонални компютри е следната:

• Реформа на беларуския правопис от 1933 г
• кирилица
• кирилица
• Романизация на беларуския