Региони на Франция
Регионите са основна териториална единица в административното деление на Франция. Всеки регион се управлява от регионален съвет, избиран за 6 години с преки избори. Регионите нямат законодателна власт, участват в събирането на данъци и такси и имат собствен бюджет. Регионалните власти отговарят за поддръжката на инфраструктурата в региона – образование, транспорт и т.н. Всеки регион има назначен от правителството префект, представляващ изпълнителната власт на регионално ниво.
Франция е разделена на 18 региона, 13 от които са на територията на Европа (включително Корсика, която има специален статут) и 5 отвъдморски (Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Майот и Реюнион). Също така съществуват и 5 отвъдморски територии (Френска Полинезия, Сен Бартелми, Сен Мартен, Сен Пиер и Микелон и Уолис и Футуна), и територии без постоянно население - Френски южни и антарктически територии и Клипертон. Нова Каледония е бивша отвъдморска територия, която е със специален статут в очакване на референдум за независимост, който ще се проведе през 2018 г.
Региони и техните характеристики
редактиране| Регион | Френско име | Столица | Площ (км.2) | % (общо) | Население[1] | % (общо) | Гъстота (души/км.2) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Бретан | Bretagne | Рен | 27 208 | 4,3% | 3 310 341 | 5% | 121,6 |
| Бургундия-Франш Конте | Bourgogne-Franche-Comté | Дижон | 47 784 | 7,5% | 2 820 150 | 4,2% | 59 |
| Гранд Ест | Grand Est | Страсбург | 57 433 | 9,1% | 5 558 304 | 8,3% | 96,7 |
| Ил дьо Франс | Île-de-France | Париж | 12 012 | 1,9% | 12 142 802 | 18,2% | 1010,8 |
| Корсика | Corse | Аячо | 8 680 | 1,4% | 330 354 | 0,5% | 38 |
| Нова Аквитания | Nouvelle-Aquitaine | Бордо | 84 061 | 13,3% | 5 943 096 | 9% | 70,6 |
| Нормандия | Normandie | Руан | 29 907 | 4,8% | 3 343 247 | 5% | 117,7 |
| Оверн-Рона-Алпи | Auvergne-Rhône-Alpes | Лион | 69 711 | 11% | 7 940 652 | 12% | 113,9 |
| О дьо Франс | Hauts-de-France | Лил | 31 813 | 5% | 6 030 309 | 9% | 189,5 |
| Окситания | Occitanie | Тулуза | 72 724 | 11,5% | 5 830 166 | 8,7% | 80,1 |
| Пеи дьо ла Лоар | Pays de la Loire | Нант | 32 082 | 5% | 3 743 982 | 5,6% | 116,7 |
| Прованс-Алпи-Лазурен бряг | Provence-Alpes-Côte d'Azur | Марсилия | 31 400 | 4,9% | 5 024 192 | 7,5% | 160 |
| Център-Вал дьо Лоар | Centre-Val de Loire | Орлеан | 39 151 | 6,2% | 2 587 004 | 3,9% | 66 |
| Общо европейска Франция | 543 965 | 85,9% | 64 604 599 | 96,9% | 118,7 | ||
| Гваделупа | Guadeloupe | Бас Тер | 1 628 | 0,25% | 395 725 | 0,6% | 243 |
| Майот | Mayotte | Мамудзу | 374 | 0,05% | 235 132 | 0,3% | 628,6 |
| Мартиника | Martinique | Фор дьо Франс | 1 128 | 0,2% | 376 847 | 0,5% | 334 |
| Реюнион | Réunion | Сен Дьони | 2 512 | 0,4% | 850 996 | 1,3% | 338,7 |
| Френска Гвиана | Guyane | Кайен | 83 534 | 13,2% | 262 527 | 0,4% | 3,1 |
| Общо отвъдморски региони | 89 176 | 14,1% | 2 121 227 | 3,1% | 23,7 | ||
| Общо европейска Франция и отвъдморски региони | 633 141 | 100% | 66 725 826 | 100% | 105,3 | ||
Региони на Франция преди 2016 година
редактиране
Настоящият брой и граници на регионите на Франция е резултат от административно-териториалната реформа, влязла в сила на 1 януари 2016 г.[2] Преди това, Франция е била разделена на 27 региона, от които 22 в Европейската част на страната. След реформата, някои от тези региони се сливат с други.
- Бургундия и Франш-Конте образуват Бургундия-Франш Конте.
- Аквитания, Лимузен и Поату-Шарант образуват Нова Аквитания.
- Горна Нормандия и Долна Нормандия образуват Нормандия.
- Елзас, Шампан-Ардени и Лотарингия образуват Гранд Ест.
- Лангедок-Русийон и Юг-Пиренеи образуват Окситания.
- Север-Па дьо Кале и Пикардия образуват О дьо Франс („Горна Франция“).
- Оверн и Рона-Алпи образуват Оверн-Рона-Алпи.
Регионите, които остават в същите си граници след реформата, са Бретан, Ил дьо Франс, Корсика, Пеи дьо ла Лоар, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Център-Вал дьо Лоар, както и петте отвъдморски региона - Гваделупа, Майот, Мартиника, Реюнион и Френска Гвиана.
1. Елзас | 15. Лотарингия 16. Юг-Пиренеи |