Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3

Второто и третото правителство на Андрей Ляпчев са четиридесет и пето и четиридесет и шесто правителство на Царство България, назначени с Укази № 10 и № 5 от 12 септември 1928 г.[1] и 15 май 1930 г.[2] на цар Борис III. Управлява страната до 29 юни 1931 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Александър Малинов.

Правителство на Андрей Ляпчев 2, 3
 45-о, 46-о правителство на България
Общи
Държавен главаБорис III
ПредседателАндрей Ляпчев
Сформиране12 септември 1928
Разпускане29 юни 1931
Първоначален състав
Партия(и)Демократически сговор
Министри10
~ мъже10
~ жени0
Представителство
Народно събрание
174 / 261
Хронология
Назначено отXXII ОНС
Ляпчев 1
Малинов 5

Политика редактиране

Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар Борис III. Започналото сближаване между България и Италия е скрепено на 25 октомври 1930 г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал Виктор-ЕмануилДжована[3].

През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили[3].

В навечерието на новите парламентарни избори през 1931 г., по инициатива на Александър Малинов, е образувано политическото обединение Народен блок (Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия). На 21 юни 1931 г. коалицията печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора[3].

Съставяне редактиране

Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.

Кабинет редактиране

Сформира се от следните 10 министри, от предишното правителство[3].

министерствоимепартия
председател на Министерския съветАндрей ЛяпчевДемократически сговор
външни работи и изповеданияАтанас БуровДемократически сговор
вътрешни работи и народно здравеАндрей ЛяпчевДемократически сговор
народно просвещениеНикола НайденовДемократически сговор
финансиВладимир МолловДемократически сговор
войнаИван Вълковвоенен
търговия, промишленост и трудЦвятко БобошевскиДемократически сговор
правосъдиеТодор КулевДемократически сговор
земеделие и държавни имотиДимитър ХристовДемократически сговор
обществени сгради, пътища и благоустройствоСлавейко ВасилевДемократически сговор
железници, пощи и телеграфиРашко МаджаровДемократически сговор

Промени в кабинета редактиране

от 11 януари 1929 редактиране

министерствоимепартия
войнаНикола Бакърджиеввоенен

от 15 май 1930 редактиране

  • След назначаване на новото правителство на 15 май 1930 г. министерския съвет претърпява следните промени:
министерствоимепартия
народно просвещениеАлександър ЦанковДемократически сговор
правосъдиеКънчо МилановДемократически сговор
земеделие и държавни имотиГригор ВасилевДемократически сговор
обществени сгради, пътища и благоустройствоГеорги ДанаиловДемократически сговор
железници, пощи и телеграфиПетко СтайновДемократически сговор
търговия, промишленост и трудДимитър МишайковДемократически сговор

от 31 януари 1931 редактиране

министерствоимепартия
войнаАлександър Кисьоввоенен

от 14 май 1931 редактиране

министерствоимепартия
търговия, промишленост и трудаБоян СмиловДемократически сговор
земеделие и държавни имотиХристо СтатевДемократически сговор

Събития редактиране

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. ДВ. Указ № 10 от 12 септември 1928 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 12 септември 1928 г.
  2. ДВ. Указ № 5 от 15 май 1930 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 май 1930 г.
  3. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 163-168.