Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3
Второто и третото правителство на Андрей Ляпчев са четиридесет и пето и четиридесет и шесто правителство на Царство България, назначени с Укази № 10 и № 5 от 12 септември 1928 г.[1] и 15 май 1930 г.[2] на цар Борис III. Управлява страната до 29 юни 1931 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Александър Малинов.
| Правителство на Андрей Ляпчев 2, 3 | ||||
 45-о, 46-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Борис III | |||
| Председател | Андрей Ляпчев | |||
| Сформиране | 12 септември 1928 | |||
| Разпускане | 29 юни 1931 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | Демократически сговор | |||
| Министри | 10 | |||
| ~ мъже | 10 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 174 / 261 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XXII ОНС | |||
| ||||
Политика редактиране
Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар Борис III. Започналото сближаване между България и Италия е скрепено на 25 октомври 1930 г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал Виктор-Емануил – Джована[3].
През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили[3].
В навечерието на новите парламентарни избори през 1931 г., по инициатива на Александър Малинов, е образувано политическото обединение Народен блок (Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия). На 21 юни 1931 г. коалицията печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора[3].
Съставяне редактиране
Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.
Кабинет редактиране
Сформира се от следните 10 министри, от предишното правителство[3].
Промени в кабинета редактиране
от 11 януари 1929 редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| война | Никола Бакърджиев | военен | |
от 15 май 1930 редактиране
- След назначаване на новото правителство на 15 май 1930 г. министерския съвет претърпява следните промени:
от 31 януари 1931 редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| война | Александър Кисьов | военен | |
от 14 май 1931 редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| търговия, промишленост и труда | Боян Смилов | Демократически сговор | |
| земеделие и държавни имоти | Христо Статев | Демократически сговор | |
Събития редактиране
- 24 октомври до 29 октомври 1929 – Начало на Световната икономическа криза.
Литература редактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки редактиране
- ↑ ДВ. Указ № 10 от 12 септември 1928 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 12 септември 1928 г.
- ↑ ДВ. Указ № 5 от 15 май 1930 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 май 1930 г.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 163-168.