Александър Малинов
Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Александър Малинов (революционер).
Александър Павлов Малинов е виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-ото (1908 – 1910), 31-вото (1910 – 1911), 36-ото (1918), 37-ото (1918) и 47-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).
| Александър Малинов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Киевски университет |
| Политика | |
| Професия | съдия • прокурор • адвокат |
| Партия | Демократическа партия |
| Народен представител в: XI ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС | |
| 17-и министър-председател на България | |
| 16 януари 1908 – 16 март 1911 (ст.ст.) 21 юни – 28 ноември 1918 29 юни – 12 октомври 1931 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Юлия Малинова |
| Деца | Ана, Вера, Мария, Павел и Александър |
| Александър Малинов в Общомедия | |
Биография редактиране
Произход и образование редактиране
Роден в Пандъкли, Бесарабия. Александър Малинов е възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев.[1] Завършва право в Киев през 1891.
Професионална и политическа кариера редактиране
След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.
Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени[2] измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 г. го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 г. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.
Семейство редактиране
Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.
Памет редактиране
На Александър Малинов е наречен булевард в София (Карта).
Литература редактиране
- Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906
- Георгиева, С. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет, 2008, Т. 47, серия 5.2, с. 157 – 158
- Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
Източници редактиране
- ↑ ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 46. ISSN 0204 – 8906
- ↑ Георгиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008, том 47, серия 5.2, с. 157 – 158 (достъп 21 февруари 2015)
Външни препратки редактиране
- „150 години от рождението на Александър Малинов“, БНТ, История.bg, 15 май 2017