Пловдивчани
Уикимедия списък
Пловдивчани са жителите на град Пловдив, България. Това е списък на известни личности, свързани с града.
Родени в Пловдив
редактиранеРодени преди 1900 година
редактиране- Асен Аджаров, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, Инженерно-техническа част на МОО[1]
- Атанас Бакларов (1884–1914), художник
- Атанас Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[2]
- Козма Апостолидис (1870–1942), филолог и историк
- Евстратий Гешов (1884 – 1959), финансист
- Иван Димитриев Гешов (1854 – 1934), политик
- Иван Евстратиев Гешов (1849 – 1924), политик
- Михалаки Гюмюшгердан (1800 – 1881), търговец и предприемач
- Никола Общински – Данченко (1875 – 1927), четник на ВМОРО в Одринско[3]
- Люля Кендинденоглу, търговец
- Мери Хаскел (1869 – 1953), американска мисионерка
- Аргир Куюмджиев, търговец
- Иван Николаев (1885 - 1912), български революционер от ВМОРО
- Иван Куюмджиев, търговец
- Йордан Драндаров, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[4]
- Цанко Лавренов (1896 – 1978), художник
- Константин Лукаш (1890 – 1945), генерал
- Константин Узунски (1896 – 1943), генерал
- Костадин Дезимиров (1875 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[5]
- Костадин Теофилов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[6]
- Любомир Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[7]
- Мите Аргиров (1879 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[5]
- Никола Костов (1884 - ?), революционер
- Радул Милков (1883 – 1962), офицер
- Апостолос Николаидис (1896 – 1980), спортист
- Салтир М. Даскалов, революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[8]
- Сребро Думков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[9]
- Стефан Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[10]
- Стоян Петров-Чомаков (1888 – 1966), дипломат
- Панайот Пипков (1871 – 1942), композитор
- Константин Стоилов (1853 – 1901), политик
- Харалампи Тачев (1875 – 1944), декоратор
- Христо Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев и на Дамян Мартинов[11]
- Христо Здравков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[12]
- Христос Цигиридис (1877 – 1947), инженер
- Георгаки Чалъкоглу (1815 – 1882), общественик
- Георги Шагунов (1873 – 1948), капелмайстор
- Георги Тодоров (кмет на Пловдив)
- Илия Каблешков (1879 – ?), генерал-майор
- Тодор Ив. Думков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[13]
- Христо Здравков (1878 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[14]
- Цветана Гатева-Симеонова (1894 – ?), българска художничка
- Яким Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев[15] и на Васил Пешков[16]
20 век
редактиранеРодени от 1901 до 1950 година
редактиране- Асен Христофоров (1910 – 1970), икономист
- Иван Костов (1913 – 2004), геолог
- Борис Христов (1914 – 1993), оперен певец
- Александър Николов (Сашо Сладура) (1916 – 1961), музикант
- Любомир Сагаев (1917 – 2001), музиколог и общественик
- Зина Маркова (1940 – 2004), историк
- Исак Паси (1928 – 2010), философ
- Ирина Чмихова (1930 – 2020), певица и музикална педагожка
- Милко Бобоцов (1931 – 2000), шахматист
- Иван Теофилов (р. 1931), драматург и режисьор
- Никола Пъдевски (р. 1933), шахматист
- Крикор Азарян (1934 – 2009), режисьор, професор
- Иван Андонов (р. 1934), режисьор и актьор
- Георги Божилов (Слона) (1935 – 2001), художник
- Асен Кисимов (1936 – 2005), актьор
- Милчо Левиев (1937 – 2019), пианист и композитор
- Георги Трингов (1937 – 2000), шахматист
- Жорж Ганчев (р. 1939), политик
- Динко Дерменджиев (р. 1941), футболист
- Тома Спространов (р. 1941), радио- и телевизионен журналист
- Рашко Сугарев (1941 – 1995), писател
- Стефан Чалгаджиев (р. 1942), филмов продуцент
- Цветана Манева (р. 1944), актриса
- Георги Попов (1944 – 2024), футболист
- Димитър Кирков (р. 1945), писател
- Стойка Миланова (р. 1945), цигуларка
- Мария Нейкова (1945 – 2002), поппевица и композитор
- Христо Кидиков (р. 1946), поп-певец
- Христо Бонев (р. 1947), футболист
- Васил Паница (р. 1947), политик
- Райна Каблешкова (1948 – 2021), писателка, редакторка и общественичка
- Мария Вергова-Петкова (р. 1950), дискохвъргачка
- Валентин Гацински (1950 – 2015), дипломат
Родени от 1951 до 1970 година
редактиране- Радко Дишлиев (1951 – 2009), актьор
- Вихрен Чернокожев (р. 1951), филолог
- Петър Стоянов (р. 1952), политик
- Силва Бъчварова (р. 1953), художник и сценограф
- Велислава Дърева (р. 1953), журналист, публицист
- Софка Попова (р. 1953), лекоатлетка
- Борислав Китов (р. 1954), политик
- Любомир Любенов (р. 1957), кануист
- Венета Рангелова (р. 1957), поп певица
- Братя Аргирови (р. 1959), поп певци и композитори
- Жан Виденов (р. 1959), политик
- Асен Златев (р. 1960), щангист
- Ангелина Михайлова (р. 1960), баскетболистка
- Валери Цеков (р. 1960), политик
- Васил Добрев (р. 1961), археолог
- Станислав Семерджиев (р. 1963), сценарист, бивш ректор на НАТФИЗ
- Стефка Костадинова (р. 1965), лекоатлетка
- Славчо Богоев (р. 1966), политик
- Диана Палийска (р. 1966), състезателка по кану-каяк
- Христо Стоичков (р. 1966), футболист
- Самуел Финци (р. 1966), актьор
- Апостол Апостолов (р. 1967), икономист
- Димитър Динев (р. 1968), писател
- Серафим Тодоров (р. 1969), боксьор
Родени от 1971 до 2000 година
редактиране- Мирослава Кацарова (р. 1971), джаз певица
- Николай Бареков (р. 1972), журналист
- Ива Пранджева (р. 1972), лекоатлетка
- Юлиян Радулски (1972–2013), шахматист
- Иван Бедров (р. 1973), журналист
- Йордан Йовчев (р. 1973), гимнастик
- Гергана Паси (р. 1973), политик
- Мария Петрова (р. 1975), гимнастичка
- Петя Раева (р. 1976), политик и ресторантьор
- Венцислав Симеонов (р. 1977), волейболист
- Костадин Язов (р. 1977), политик
- Милен Добрев (1980–2015), състезател по вдигане на тежести
- Кирил Петков (р. 1980), политик, икономист и предприемач
- Добринка Табакова (р. 1980), композитор
- Владимир Атъпов (р. 1981), волейболист
- Соня Йончева (р. 1981), оперна певица, сопрано
- Владимир Арабаджиев (р. 1984), автомобилен състезател
- Васил Бележков (р. 1984), композитор и китарист
- Миро (р. 1985), кечист
- Валери Домовчийски (р. 1986), футболист
- Цветана Пиронкова (р. 1987), тенисистка
- Димитър Кузманов (р. 1993), тенисист
- Благородна Макева (р. 1976), полицайка
21 век
редактиране- Александра Начева (р. 2001), състезателка по троен скок
Починали в Пловдив
редактиране- Алвиз Араски (1070 – 1148), фламандски духовник
- Аврам Андреев (1928 – 2024), певец
- Натанаил Охридски (1820 – 1906), духовник
- Олга Скобелева (1823 – 1880), началничка на лазарета по време на руско-турската война
- Христо Г. Данов (1828 – 1911), родоначалник на книгоиздаването в България
- Иван Найденов (1834 – 1910), публицист
- Люсиен Шевалас (1840 – 1921), градинар и паркостроител
- Стефан Салгънджиев (1847 – 1911), български възрожденски просветен деец
- Димитър Кудоглу (1862 – 1940), предприемач
- Недко Каблешков (1867 – 1964), юрист и общественик
- Ангел Букорещлиев (1870 – 1950), композитор
- Григор Попстанков (1879 – 1964), български учител и революционер
- Йордан Йовков (1880 – 1937), писател
- Екатерина Ненчева (1885 – 1920), поетеса
- Емилия Попова (1893 – 1977), българска драматична артистка
- Петър Детев (1900 – 1980), археолог, праисторик
- Златю Бояджиев (1903 – 1976), художник
- Асен Диамандиев (1915 – 2009), професор музикант, директор на Музикалното училище, Ректор
- Арсений Пловдивски (1932 – 2006), православен духовник, пловдивски митрополит на Българската православна църква от 1987 до 2006 година
- Димитър Киров-ДиКиро (1935 – 2008), художник
- Пенка Стоянова (1950 – 2019), баскетболистка
- Гавраил Панчев (1954 – 2020), изследовател, публицист и общественик
Други личности, свързани с Пловдив
редактиране- Стоян Аргиров (1870 – 1939), филолог, живее в града през 1892 – 1901
- Антон Безеншек (1854 – 1915), езиковед, живее в града през 1879 – 1906
- Иван Вазов (1850 – 1921), писател, учи и живее в града през 1866 – 1868 и 1880 – 1886
- Константин Величков (1855 – 1907), писател, живее в града през 1881 – 1886
- Кераца Висулчева (1910 – 2004) художник, живописец, учител в Първа Девическа
- Карл Новелич (1852 – 1897), войвода и кмет на Пловдив
- Стефан Гевгалов (1882 – 1956), просветен деец, кмет на Пловдив през 1919 г.
- Никола Генадиев (1868 – 1923), политик, живее в града през 1876 – 1886
- Найден Геров (1823 – 1900), писател, учи в града през 1834 – 1836
- Петър Данчов (1857 – 1913), юрист, съдия в града през 1882 – 1884
- Димчо Дебелянов (1887 – 1916), поет, живее в града през 1896 – 1904
- Димитър Станишев (1906 – 1995), анатом, професор, живее в града през 1945 – 1995
- Петър Дикиджиев (р. 1942) архитект, реставратор ИКОМОС със 70 обекта
- Мехмед Дикме (р. 1966), политик, завършва технология на хранителната промишленост
- Петър Динеков (1910 – 1992), филолог, учител в града през 1936 – 1938
- Ерм – епископ Филипополски, духовен покровител на Трихълмието
- Нихат Кабил (р. 1962), политик, завършва агрономство
- Тодор Каблешков (1851 – 1876), революционер, учи в града през 1864 – 1867
- Петко Каравелов (1843 – 1903), политик, живее в града през 1881 – 1884
- Книва (251 г.), готски княз, завладял Филипополис (днешен Пловдив)
- Васил Коларов (1877 – 1950), политик, адвокат в града от 1904
- Константин Константинов (1903 – 1955), музиколог, диригент на Симфоничния оркестър 1935 – 1936
- Тодор Кръстев (1865 – ?), политик, адвокат в града през 1895 – 1908
- Андрей Ляпчев (1866 – 1933), политик, учи в града през 1884 – 1886
- Маламир – кан на България от 831 до 836 г., включва по мирен път Пловдив в пределите на българската държава
- Александър Малинов (1867 – 1938), политик, живее в града през 1890-те
- Сава Муткуров (1852 – 1891), офицер и политик, служи в града през 1878 – 1887
- Иван Мърквичка (1856 – 1938), художник, живее в града през 1881 – 1889
- Васил Попович (1833 – 1897), писател, учител през 1874 – 1877
- Иван Пръмов (1921 – 1992), политик, живее в града през 1952 – 1954
- Иван Салабашев (1853 – 1924), политик, живее в града през 1879 – 1884
- Огнян Сапарев (р. 1942) филолог, професор, доктор, ректор на Пловдивския университет, БНТелевизия
- Пенчо Славейков (1866 – 1912), поет, живее в града през 1881 – 1884
- Георги Странски (1847 – 1904), политик, живее в града през 1879 – 1885
- Никита Хониат – историк, градоначалник на Пловдив от края на ХІІ век
- Григор Чешмеджиев (1879 – 1945), политик, завършва гимназия през 1897
- Стоян Чомаков (1819 – 1893), политик, живее в града през 1849 – 1861 и след 1879
- Йосиф Шнитер (1852 – 1914), геодезист, градостроител на първата регулация 1896
- Митко Щерев (р. 1945), певец, композитор, завършва музика през 1960-те
- Антон Югов (1904 – 1991), политик, живее в града през 1910-те
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 32.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36, 41
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
🔥 Top keywords: Европейско първенство по футбол 2024Курбан байрамНачална страницаДен на бащатаЕвропейско първенство по футболИвелин МихайловСпециални:ТърсенеСловенияЕвропейско първенство по футбол 2020Списък на страните по телефонен кодБългарияРамазан байрамЕтиен ЛевиСофия МаринковаНиколай МарковНидерландияДенгаДжуд БелингамСветовно първенство по футболРоналд КуманКристиан ЕриксенНационален отбор по футбол на БългарияРегистрационен номер на МПС (България)МакаронезияТИМИлия Груев16 юниНеофит Рилски (село)Калина СакскобургготскаКаспер ШмайхелСимеон СакскобургготскиВалери БожиновАнджелина ДжолиГеорги РаковскиСпециални:Последни промениСветовно първенство по футбол 2022ГелзенкирхенГеорги ПарцалевСветовно първенство по футбол 2026