Мадан

град в България
Тази статия е за града в Южна България. За селото в Северозападна България вижте Мадан (село). За седловината в Антарктика вижте Мадан (седловина).

Мада̀н е град в Южна България, разположен в сърцето на Родопите. Той се намира в област Смолян и е средно голям град в областта. Градът е административен център на община Мадан с население 15 500 души, която включва в състава си град Мадан и 44 села.

Мадан
България
41.4992° с. ш. 24.9397° и. д.
Мадан
Област Смолян
41.4992° с. ш. 24.9397° и. д.
Мадан
Мадан
41.4992° с. ш. 24.9397° и. д.
Мадан
Общи данни
Население5776 души[1] (15 март 2024 г.)
258 души/km²
Землище22,353 km²
Надм. височина851 m
Пощ. код4900
Тел. код0308
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ46045
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС; 2011)
Мадан в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 5846 души по настоящ адрес и 6005 души по постоянен адрес.[2]

Име редактиране

Името на града идва от старата арабско-турска дума maden, която в превод значи „минерал, руда, рудник“, запазено в по-старите карти като Маден кьой – „рудно село“. Според друга теория с името „мадан“ се назовава примитивен механичен уред за обработване и натрошаване на рудата – т.нар. „самоков“.

География редактиране

Мадан се намира в планински район. Той е планински град с население около 6000 души, разположен в Родопите, на 30 км от Смолян и 120 км южно от Пловдив.

Община Мадан е разположена в югоизточната част на Западните Родопи – Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Територията ѝ е 175 кв. км и граничи с общините Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино, Баните и Смолян. Средната надморска височина е 700 м. Преобладават нископланински и хълмисти терени, а долинните склонове са със значителни наклони.

Територията на общината е част от ксантийския плутон, Рило-Родопския масив с широко разпространени висококристални серии – гнайси, прослоки от амфиобилити, мрамори и други.

Попада в континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район, а за частите над 1000 м надморска височина – в планинския климатичен район на същата подобласт.

Подземните води в района са представени от пукнатинен и грунтов тип. Околната среда е чиста и здравословна.

Горският фонд обхваща 131 255 дка, като съотношението между широколистни и иглолистни видове е 25:75 %

В землището на град Мадан се намира и село Крушев дол, което няма собствено землище.

История редактиране

Мадан е старо рударско селище. Добивът на оловна руда по тези места започва от 4 – 5 в. пр. Хр. от тракийското племе койлалети. В старите руднични галерии са открити различни рударски принадлежности от Средновековието.

През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата – асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“, двете средни училища и всички промишлени предприятия. Преди това Мадан е една махала, а сега е град със значение. Основен двигател на това развитие е „Горубсо“ – (Горное рудодобывное болгаро-советское общество) със своето строително предприятие „Совболстрой“ – (советско-болгарское строительное общество). Преди тези предприятия залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество „Гранитоид“, което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в Мадан има 306 къщи.[3]

През 1953 г. село Мадан е признато за град. През 1959 г. към Мадан е присъединена м. Малка река, а през 1970 г. – м. Аврамовска, м. Яновска, с. Батинци и пром. с. Бориева река.[4]

Население редактиране

Население по години
193419461956196519751985
850132712 37113 04610 9409922
199419982003200720112016
887080976214599957935455

По данни от 2011 г., населението на града е 5793 души, от които 3181 души се самоопределят като българи, а 398 – турци.[5]

Религии редактиране

Интериорът на джамията в Мадан

В града съжителстват в разбирателство християнска и преобладаващата мюсюлманска общност. Има построени джамии и православен храм „Св. Георги Победоносец“. Храмът е малък по размери, с уникална архитектура и е богато изографисан. Старите жители твърдят, че църквата е построена върху руините на някогашния храм „Св. Никола“. В околностите на града са открити множество исторически и археологически паметници, свидетелстващи за раннохристиянската култура в този район. Най-известни от тях са руините на Бучовския манастир, открити при разкопки в местността Бучовица, както и останките от древната църква „Св. Георги“ в местността Чорква.

Икономика редактиране

До 90-те години основен отрасъл на икономиката е била минно добивната промишленост. В резултат на структурната реформа през 1999 г. „Горубсо-Мадан“ е обявено в ликвидация. 80 % е приватизирано от руско-турския консорциум „Родопи инвестмънт“.[6]

През 2006 г. „Горубсо-Мадан“ е закупен от „Интертръст Холдинг БГ“ АД, а през 2008 г. акциите на компанията са прехвърлени на „Оловно-цинков комплекс“ АД. С голямо значение за общината е АД „Минстрой-Родопи“ – реализиращо строителна, монтажна, промишлена, лизингова, търговска и външно икономическа дейност. Фирмата се занимава и с изграждане на мощности за добив и преработка на минерални суровини, магистрални тръбопроводи и резервоари вместимости, тунели, подземни градски комуникации и инженерна инфраструктура. В сферата на металообработването от 1982 г. развива и осъществява дейност „Механичен завод“ АД, като от 2000 г. е дружество със 100% частен капитал. „Механичен завод“ АД произвежда детайли от черни и цветни метали, а от 2005 г. изготвя и проектиране, производство, доставка и монтаж на PVC врати, прозорци, витрини.

В последните години се развива шивашката промишленост. Най-голям инвеститор на територията на гр. Мадан в този сектор е австрийската компания Sportalm.

Обществени институции редактиране

Народно читалище „Иван Вазов-1999“
  • СУ „Отец Паисий“
  • Професионална гимназия „Васил Димитров“ – бивш Техникум по минна промишленост „Васил Димитров“
  • Народно читалище „Иван Вазов-1999“ – градски дом на културата
  • Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“
  • Градска библиотека
  • Вариетето

Забележителности редактиране

На територията на общината са разположени единствените по рода си Кристална зала и Музей по рудодобив.

Музеи редактиране

Редовни събития редактиране

Ден на Мадан и Ден на миньора – отбелязва се в последната неделя на август.

Личности редактиране

Родени в Мадан
Свързани с Мадан

Други редактиране

След картографиране на Южните Шетландски острови в Антарктика през 2008 година седловина на остров Смит е наречена Мадан по името на града.

Транспорт редактиране

До града се стига с автобусен транспорт – път 86. Редовни автобусни линии има за и от София, Пловдив, Смолян, Кърджали, Рудозем, Златоград, с. Баните

Спорт редактиране

  • Клуб по борба „Мадан“
  • Футболен клуб „Мадан“
  • Клуб по бойни изкуства „АРЕС“

Побратимени градове редактиране

Списък на побратимени градове на Мадан:

Бележки редактиране

Външни препратки редактиране

Сайт на Община Мадан