Движение за права и свободи

Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.^[5] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност,^[6] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.^[7][8]

Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.^[9]

След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“^[10] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.^[11]

На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,^[12] както и резултатите на ДПС на местните избори.^[13] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.^[14]

На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.^[15] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.^[16]

На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.^[17][18] На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.^[19] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.^[20] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.

На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров.

Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председатели на партията са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, заместник-председатели са Йордан Цонев, Искра Михайлова, Халил Летифов и Айсел Руфад.

• 
  Йордан Цонев
• 
  Искра Михайлова

• Ахмед Доган (4 януари 1990 – 19 януари 2013)
• Лютви Местан (19 януари 2013 – 24 декември 2015)
• Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза – временен Председателски съвет (24 декември 2015 – 24 април 2016)
• Мустафа Карадайъ (24 април 2016 – 7 ноември 2023)
• Ахмед Доган (7 ноември 2023 – 24 февруари 2024)
• Джевдет Чакъров и Делян Пеевски (от 24 февруари 2024)

Парламентарни избори през 2001 година

На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).

На парламентарните избори през 2005 г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г.

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.^[21]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.^[25]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.^[26]

ДПС взима 48 общински постове.^[27]

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.

• НДПС
• НПСД
• ДОСТ

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.^[28]

По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.^[29] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.^[30] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.^[31]

• Официален сайт