BIND (Berkeley Internet Name Domain или Berkeley Internet Name Daemon) е един от най-използваните DNS сървъри в Интернет, разработен за Unix базирани операционни системи. Поддържа се от Internet Systems Consortium, но първоначално е създаден от студенти в CSRG на University of California. Първата версия е работила с BSD 4.3 и на машини DEC

Главният конфигурационен файл на BIND обикновено се нарича named.conf, който по традицията на *nix системите се намира в /etc директорията (или по-рядко някоя нейна поддиректория например bind).

BIND в интранет мрежа предлага следните предимства:

  • ускоряване времето за изпълнение на DNS заявките
  • предоставя централно хранилище за хостовете на локалната или интранет мрежата елиминирайки нуждата от копиране на файлове в мрежата[1]

BIND Клаузи редактиране

КлаузаПояснение[2]
aclAccess Control Lists
controlsОпределя поне един списък на контрол на достъпа, група от хостове или потребители, идентифицирани от ключове, които могат да бъдат реферирани в изгледи (view) или други клаузи и заявления
includeРазрешава използването на външни файлове към конфигурацията
keyОпределя споделените ключове, които биват използвани за контрола и автентикацията на операции като динамичен DNS и контролните клаузи.
loggingАко syslog не се използва отделно заявление за BIND се записва тук
lwresОпределя свойствата на BIND при случай на употребата му като свръхлек ресолвер
optionsГрупира заявленията, които контролирата общо или глобално поведения и има обхват за всички зони, ако не бива overridden в зона, изглед или друга клауза
serverСървър. Определя свойствата, които този сървър ще спазва при комуникацията си с преконфигуриран сървър
trusted-keysУказват видовете конфигурации при комуникация с доверен хост
viewКонтролира функционалността и поведението на въз основа на адресите на хостовете
zoneОпределя специфичните зони които този сървър би поддържал.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране