327 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

327 (триста двадесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития редактиране

В Македонската империя редактиране

През пролетта Александър Велики се жени за местната бактрийска принцеса Роксана като церемонията е проведена по македонския обичай.^[1]
Александър експериментира с частта от персийския дворцов протокол, която е наричана от гърците проскинезис (покланяне до земята или прострация), но среща решителна съпротива срещу тази практика. Сред главните изразители на тази съпротива е Калистен, който успешно дебатира с опонентите си като в крайна сметка проскинезиса е запазен от Александър, но само за персийските и негръцките му поданици.^[2]
Разкрит е заговор за убийството на Александър, заговорниците, които принадлежат на близкото му обкръжение и са предвождани от Хермолай (син на Сополис), са екзекутирани.^[1]Калистен е заподозрян в съучастие в заговора и въпреки липсата на доказателства е арестуван, измъчван и екзекутиран.^[1]
Александър назначава македонски сатрап да управлява долината на Кабул, който да продължи работата по омиротворяването на региона със своите големи гарнизонни сили.^[3]
Александър нахлува в Индия.^[4]

В Римската република редактиране

Консули са Луций Корнелий Лентул и Квинт Публилий Филон (за II път).
Римляните обсаждат Неапол и самнитския му гарнизон.^[5]

Родени редактиране

Херакъл, извънбрачен син на Александър Македонски и персийската благородничка Барсина (умрял 309 г. пр.н.е.)

Починали редактиране

Калистен, македонски историк (роден 360 г. пр.н.е.)
Хермолай, македонски войник и паж на Александър (екзекутиран)

Източници редактиране

↑ ^а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 825
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 873
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 863
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 826
↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661

[CambridgeHellenistic-1] а ^б ^в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 825

[CambridgeHellenistic4-2] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 873

[CambridgeHellenistic5-3] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 863

[CambridgeHellenistic6-4] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 826

[CambridgeHellenisticRome-5] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]