Шахматна олимпиада

Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.

Шахматната олимпиада е голямо международно отборно състезание по шахмат. Организира се от ФИДЕ. Първата официална шахматна олимпиада е проведена през 1927 г. в Лондон. Участват само мъже. От 1957 г. се провеждат и олимпиади за жени. Състезанията за мъже са отворени и за жени.

Главната награда е преходна златна купа на Хамилтон-Ръсел и всеки участник от победилия отбор получава златен медал. Всеки мач се провежда на 4 дъски. Съставът на отбора е от 4 основни и 2 резервни шахматисти, до 1950 година и от 2008 г. – 1 резервен. От 1931 г. се провежда редовно 1 път на 2 години по уточнен регламент. Втората световна война 1939 – 1945 г. прекъсва провеждането на олимпиадите и те се възобновяват през 1950 година.

Поради нарастване броя на участниците и увеличаване на организационните разходи по провеждането на състезанието ФИДЕ започва да провежда олимпиадите от 1976 година не по кръговата, а по швейцарската система. В олимпиадите са участвали всички световни шампиони, започвайки от Капабланка, а също така и повечето водещи гросмайстори.

Нарастване на участниците в Шахматните олимпиади
16-те държави, участвали на I Шахматната олимпиада, 1927 г.
На 41-вата Шахматната олимпиада, 2014 г. участват 172 нации.

Най-доброто класиране на българския отбор при мъжете е третото място през 1968 г. в Лугано, Швейцария (състав: Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов, Пейчо Пеев с треньор Павел Иванов). Тогава Георги Трингов печели индивидуален златен медал на втора дъска.

Най-доброто класиране при жените е второ място през 1984 г. в Солун, Гърция (състав: Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова, Стефка Савова с треньор Румен Ангелов). През 1974 г. в Меделин, Колумбия женския национален отбор печели бронзовите медали (състав: Татяна Лемачко, Венка Асенова, Антонина Георгиева–Драгашевич с треньор Александър Цветков).

През 1999 г. МОК приема шахмата за член на Международното олимпийско движение. Изпълнителното бюро на БОК признава шахмата за олимпийски спорт на 17 октомври 2007 г.[1]

Шахматната олимпиада в Люцерн, 1982 г.
Символ на VI шахматна олимпиада във Варшава 1935 г. от Йежи Щайфер

Шахматни олимпиади

редактиране
ГодинаПоредностДомакинМъжеЖени
Злато Сребро Бронз Злато Сребро Бронз
19271 мъже Лондон Унгария Дания Англия
19282 мъже Хага Унгария САЩ Полша
19303 мъже Хамбург Полша Унгария Германия
19314 мъже Прага САЩ Полша Чехословакия
19335 мъже Фолкстън САЩ Чехословакия Швеция
19356 мъже Варшава САЩ Швеция Полша
19377 мъже Стокхолм САЩ Унгария Полша
19398 мъже Буенос Айрес Германия Полша Естония
19509 мъже Дубровник Югославия Аржентина ФРГ
195210 мъже Хелзинки СССР Аржентина Югославия
195411 мъже Амстердам СССР Аржентина Югославия
195612 мъже Москва СССР Югославия 3 Унгария
19571 жени Емен СССР Румъния ГДР
195813 мъже Мюнхен СССР Югославия Аржентина
196014 мъже Лайпциг СССР САЩ Югославия
196215 мъже Златни пясъци СССР Югославия Аржентина
19632 жени Сплит СССР Югославия ГДР
196416 мъже Тел Авив СССР Югославия ФРГ
196617 мъже
3 жени
Хавана
Оберхаузен
СССР САЩ Унгария
СССР

Румъния

ГДР
196818 мъже Лугано СССР Югославия България
19694 жени Люблин СССР Унгария Чехословакия
197019 мъже Зиген СССР Унгария Югославия
197220 мъже
5 жени
Скопие СССР Унгария Югославия СССР Румъния Унгария
197421 мъже
6 жени
Ница
Меделин
СССР Югославия САЩ
СССР

Румъния

България
197622 мъже
7 жени
Хайфа 1 САЩ Холандия Англия Израел Англия 3 Испания
197823 мъже
8 жени
Буенос Айрес Унгария СССР САЩ СССР Унгария ГДР
198024 мъже
9 жени
Ла Валета СССР 3 Унгария Югославия СССР Унгария Полша
198225 мъже
10 жени
Люцерн СССР Чехословакия САЩ СССР Румъния Унгария
198426 мъже
11 жени
Солун СССР Англия САЩ СССР България Румъния
198627 мъже
12 жени
Дубай СССР Англия САЩ СССР Унгария Румъния
198828 мъже
13 жени
Солун СССР Англия 3 Холандия Унгария СССР Югославия
199029 мъже
14 жени
Нови Сад СССР САЩ 3 Англия Унгария 3 СССР Китай
199230 мъже
15 жени
Манила Русия Узбекистан Армения Грузия Украйна Китай
199431 мъже
16 жени
Москва Русия „А“ Босна и Херцеговина Русия „Б“ Грузия Унгария Китай
199632 мъже
17 жени
Ереван Русия Украйна САЩ Грузия Китай 3 Русия
199833 мъже
18 жени
Елиста Русия „А“ САЩ Украйна Китай 3 Русия „А“ Грузия
200034 мъже
19 жени
Истанбул Русия Германия Украйна Китай Грузия Русия
200235 мъже
20 жени
Блед Русия Унгария Армения Китай Русия Полша
200436 мъже
21 жени
Калвия Украйна Русия 3 Армения Китай САЩ Русия
200637 мъже
22 жени
Торино Армения Китай САЩ Украйна Русия Китай
200838 мъже
23 жени
Дрезден Армения Израел САЩ 3 Грузия Украйна САЩ
201039 мъже
24 жени
Ханти Мансийск Украйна Русия 1 Израел Русия 1 Китай Грузия
201240 мъже
25 жени
Истанбул Армения 3 Русия Украйна Русия 3 Китай Украйна
201441 мъже
26 жени
Тромсьо Китай Унгария 3 Индия Русия Китай 3 Украйна
201642 мъже
27 жени
Баку САЩ 3 Украйна Русия Китай Полша 3 Украйна
201843 мъже
28 жени
Батуми Китай 3 САЩ 3 Русия Китай 3 Украйна Грузия
202244 мъже
29 жени
Ченай 2 3 Узбекистан Армения Индия 3 Украйна Грузия Индия
202445 мъже
30 жени
Будапеща
202646 мъже
31 жени
Ташкент

[2][3][4][5][6]

1 През 1976 г. голям брой държави от цял свят не участват в Олимпиадата в Хайфа в знак на бойкот поради военните действия на Израел срещу арабски страни. Повечето от тях си организират отделна „антиизраелска“ олимпиада в Либия. Съветският съюз и източноевропейските страни не участват и в двете олимпиади.
2 Събитието през 2022 г. първоначално е планирано да се проведе в Минск, Беларус, но е пренасрочено за Москва, която първоначално е трябвало да бъде домакин на Олимпиадата през 2020 г., отменена поради пандемията от Ковид-19. Въпреки това, през февруари 2022 г., още в началото на военния конфликт между Русия и Украйна, ФИДЕ прави изявление, че турнирът няма да се проведе в Москва и ще бъде преместен в Ченай, Индия.
3 Отборът има равен брой точки със следващия и е класиран по допълнителни показатели.

Неофициални олимпиади

редактиране
1. Чехословакия. 2. Унгария. 3. Швейцария.
1. Унгария. 2. Кралство Югославия. 3. Румъния.
1. Унгария. 2. Полша. 3. Германия.
:България взима участие в състезанието, като се класира на последното 21 място. В отбора са включени: Георги Гешев, Александър Цветков, Димитър Данчев, Александър Кипров, Найден Войнов, Юрий Тошев, Жак Франсез, Хайнрих Макс, Андрей Малчев и Фердинанд Хоринек.
  • Триполи, Либия 1976 г. Участват 34 страни от Африка, Азия, Латинска Америка и Европа (Италия, Португалия и Турция), които са бойкотирали олимпиадата в Израел. Класиране:
1. Салвадор. 2. Тунис. 3. Пакистан.
  • Виртуална, 2020 г. Провежда се кореспондентно заради пандемията от Ковид-19 със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
1-2. Русия и Индия. 3-4. Полша и САЩ.
  • Виртуална в Китай, 2021 г. Провежда се дистанционно заради пандемията от Ковид със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
1. Русия. 2. САЩ. 3-4. Китай и Индия.

Награда Гаприндашвили

редактиране

Трофеят е кръстен на бившата световна шампионка за жени Нона Гаприндашвили (1961–1978) и е създаден от ФИДЕ през 1997 г. Наградата се присъжда на нацията, която има най-висок общ брой мач точки в открития и женския турнири на олимпиадата, взети заедно. Има характер на трофей за комплексен олимпийски шампион.

ГодинаНация
1998 Русия
2000
2002
2004
2006 Китай
2008 Украйна
2010 Русия
2012
2014 Китай
2016 Украйна
2018 Китай
2022 Индия

Български шахматисти участвали на шахматни олимпиади

редактиране
ИмеПобедиРемитаЗагубиТочкиГодиниБрой
Олимпиади
Богомил Андонов43119861
Киприан Бербатов33220101
Радко Бобеков51519541
Милко Бобоцов42651774½1954, 1958 – 1960, 1964 – 19728
Саркис Бохосян000019721
Петър Великов10204201982 – 1986, 19904
Петър Генов03120021
Кирил Георгиев51652383½1984 – 2000, 2004 – 201013
Крум Георгиев18231029½1980, 1986 – 1992, 20006
Владимир Георгиев542719961
Йордан Григоров021119841
Александър Делчев363412551994, 2000 – 20128
Владимир Димитров6351994 – 19962
Димитър Дончев784111982, 19882
Евгени Ерменков163011311978 – 1980, 1984, 1990 – 19925
Венцислав Инкьов19211429½1978, 1982 – 19906
Валентин Йотов8522006 – 20082
Михаил Кантарджиев81219391
Емил Карастойчев33319391
Александър Кипров27419391
Нино Киров782111974, 19842
Атанас Коларов22271035½1956, 1960 – 1962, 1966 – 19706
Атанас Колев815815½1992 – 1994, 1998 – 20004
Валентин Луков322419881
Здравко Милев283614461954 – 19646
Николай Минев21451843½1954 – 1962, 19666
Олег Нейкирх122017221939, 1954, 1958 – 19604
Никола Пъдевски53852495½1956 – 1974, 197811
Пейчо Пеев863111968, 19722
Владимир Петков102120061
Мариян Петров33420021
Милко Попчев6711992, 19982
Любен Попов202610331962 – 1966, 1970, 1974, 1980 – 19827
Иван Радулов45511570½1968 – 1974, 1978 – 1982, 19868
Юлиян Радулски77210½2002 – 20042
Семко Семков41419881
Любен Спасов911414½1974, 1978 – 19803
Васил Спасов274414491990 – 1998, 2002 – 20068
Никола Спиридонов43219641
Антоанета Стефанова223320001
Веселин Топалов2719636½1994 – 2000, 2008 – 20106
Георги Трингов6080201001956 – 1958, 1962 – 1974, 1978 – 198212
Александър Цветков12168201939, 1954 – 19563
Борис Чаталбашев77410½1996 – 1998, 20043
Иван Чепаринов14131220½2002 – 20105
Веселин Георгиев
отбор на шахматисти с увреден слух
141210202002, 2006 – 20083
ИмеПобедиРемитаЗагубиТочкиГодиниБрой
Олимпиади
Силвия Алексиева-Кола242012341994 – 20025
Павлина Ангелова-Чилингирова34231945,51980 – 19948
Венка Асенова312614441957 – 1974, 19787
Румяна Бояджиева-Гочева23131429,51980 – 1986, 19905
Мария Велчева222019321996 – 20108
Ива Виденова163420101
Маргарита Войска656638981980 – 201016
Антонина Георгиева-Драгашевич1515722,51966 – 19744
Емилия Джингарова131410202000, 2004 – 20084
Антония Иванова1111416,51957, 19632
Мая Коен6337.519921
Величка Крумова3716,519781
Татяна Лемачко261211321974, 1978 – 19824
Адриана Николова261520101
Вера Пейчева-Юргенс4345,519901
Евгения Пейчева-Хансен4335,519881
Елица Раева3133,520081
Стефка Савова1469171984 – 19883
Антоанета Стефанова333813521992 – 1998, 2002 – 20109
Паунка Тодорова1121,519631
Евелина Троянска5366,51966 – 19692
Весмина Шикова64481972, 19782
Гергана Пейчева3515,520221

Български шахматисти печелили индивидуални медали

редактиране
  • Веселин Топалов – 1994 г. златен медал на 1-ва дъска, 1998 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2000 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2008 г. бронзов медал на 1-ва дъска, 2014 г. златен медал на 1-ва дъска
  • Георги Трингов – 1956 г. бронзов медал на 4-та дъска, 1958 г. сребърен медал на 5 дъска, 1968 г. златен медал на 2 дъска, 1978 г. златен медал на 3 дъска
  • Александър Делчев – 2008 г. сребърен медал на 4-та дъска
  • Евгени Ерменков – 1990 г. бронзов медал на 4-та дъска (състезава се за България), 2004 г. златен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина), 2006 г. сребърен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина)
  • Милко Бобоцов – 1964 г. бронзов медал на 3-та дъска
  • Здравко Милев – 1956 г. бронзов медал на 6-а дъска, 1964 г. сребърен медал на 5-а дъска
  • Иван Радулов – 1968 г. бронзов медал на 5-а дъска
  • Владимир Георгиев – 2004 г. сребърен медал на 3-та дъска (състезава се за Македония)
  • Венка Асенова – 1966 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Татяна Лемачко – 1974 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Антонина Георгиева – 1969 г. бронзов медал на 3-та дъска
  • Маргарита Войска-1984 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Мария Велчева – 2004 г. сребърен медал на 4-та дъска

Шахматни олимпиади за хора с увреден слух

редактиране

Международния комитет за тих шах (МКТШ) е организация провеждаща първенства по шахмат за хората с увреден слух. В летописа на шахматната история СГБ има трима шампиони в Олимпиадите на МКТШ – Емил Лулчев, Нешо Мустакерски и Веселин Георгиев.

Източници

редактиране

Литература

редактиране
  • България на шахматните олимпиади, Николай Ючормански/Николай Минев, изд. Медицина и физкултура, София 1978 г.

Външни препратки

редактиране