Христо Мутафчиев

български актьор

Христо Стефанов Мутафчиев е български театрален, филмов, телевизионен, озвучаващ актьор и певец. Председател е на Съюза на артистите в България.

Христо Мутафчиев
български актьор
Роден
Христо Стефанов Мутафчиев
4 април 1969 г. (55 г.)
Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1994 –
Семейство
СъпругаЛиза Шопова (разведени)
Елица Мутафчиева
ДецаАсен, Благовест, Ая
Уебсайт

Биография редактиране

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г.

Актьорска кариера редактиране

В периода 1994 – 1995 г. играе на сцената на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, а от 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“.[1]

От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България.[2]

Христо Мутафчиев има и редица роли в телевизионни филми и продукции, както и участия в реклами. Сред популярните му изяви са ролите в сериалите „Дунав мост“, „Клиника на ІІІ етаж“, „Огледалото на дявола“, както и в телевизионните продукции „Най-важното в живота“ и „Църква за вълци“.

През 2000 г. изиграва ролята на Татуирания във филма „Пансион за кучета“ на режисьора Стефан Командарев. През 2007 г. се снима в друг филм, на същия режисьор – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. През 2013 г. взема участие във филма на Димитър Колев „Нежни куршуми“, където се превъплъщава в ролята на голям подземен бос.[3][4]

През февруари 2014 г. участва и в българската версия на шоуто „Dancing stars“, където е член от журито.[5]

През август 2014 г. е член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България.[6]

Личен живот редактиране

За кратко е женен за актрисата Лиза Шопова, но се развеждат. Заедно имат син – Асен, който също е актьор.[7]

Христо по-късно се жени за Елица, сегашната си съпруга. Те имат две деца заедно – Ая и Благовест.

Награди и отличия редактиране

  • 2000 – Награда за млад актьор „Иван Димов“;
  • 2001 – Наградата на САБ за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 г.;
  • 2005 – Наградата на САБ „ИКАР 2005“ за главна мъжка роля: Големанов в „Големанов“;
  • 2006 – Награда за мъжка роля в „Опечалена фамилия“ на Международния фестивал „Дни на Зоран Радмилович“ в град Зайчар, Сърбия;
  • 2018 – Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие
  • 2021 – награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля : Райчо в „Плач на Ангел“

Участия в театрални постановки редактиране

  • „12 гневни“ (Реджиналд Роуз) (2018)
  • „Гнездото“ (1997) (Йордан Радичков) – мюзикъл
  • Морячето в „Коледна приказка“ от Чарлз Дикенс
  • Дон Бъкър в „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш
  • Виктор в „Когато гръм удари“ от Пейо Яворов
  • чайката Джонатан в „Чайка на име Джонатан Ливингстън“
  • Джон в „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс
  • Петраки Глухонемия в „Суматоха“ от Йордан Радичков
  • Кросното в „Сън в лятна нощ“ по Шекспир
  • Гендов в „Морската болест“ от Ст. Л. Костов
  • ефрейтор, сержант, гробар, старец в „Цезарово сечение“ от Дарио Фо
  • Макс в „Макс и Мориц“
  • Ромео в „Ромео и Жулиета“
  • Момчето в „Таня, Таня“ от Оля Мухина
  • лудия на селото в „Славейковци“ по Петко и Пенчо Славейкови
  • Калоджеро ди Спелта в „Голямата магия“
  • Михаил Андреевич Афремов, Гений, Лице от моста в „Живият труп“
  • Алберт в „Страданията на младия Вертер
  • пратеник на Бога в „Коронацията“ от Етиен Рободенго
  • Амфореас в „Борци“ от Стратис Карас
  • Арзухалов, теляк в банята, монахиня в болницата, алпинист, спускащ се от Черни връх, стрелочник на гара Шумен, чайка и келнер в кафенето пред Народния театър в „Казаларската царица“ (Иван Вазов)
  • шефа на колумбийската мафия в „Любов в Мадагаскар“
  • Карл фон Мор в „Разбойници“
  • куцльото в „Куцльото от забутания остров“
  • Харолд в „Харолд и Мод“
  • Йохан Герхард Милтенбергер в „Хубавата Клара“
  • Ерик в „Охранители“
  • Лафарж в „Поручик Бенц“
  • Деметрий в „Тит“
  • Хелм в „Господин Паул“
  • Големанов в „Големанов“
  • Агатон Агасич в „Опечалена фамилия“
  • „За теб“
  • „Духът на поета“

Кариера на озвучаващ актьор редактиране

Мутафчиев се занимава и с озвучаване на филми и сериали от 1997 г., когато Асен Аврамов, изпълнителния продуцент на Арс Диджитал Студио, лично го кани да озвучи Дафи Дък и Бъгс Бъни. Той озвучава героите в „Космически забивки“, 22 филма от „Шантави рисунки“ и „Весели мелодии“ като част от поредицата видеокасети „Звездите от Космически забивки“, издадени от Александра Видео, и отново озвучава Дафи във войсоувър дублажа на Арс Диджитал Студио на анимационния сериал „Дък Доджърс“.

Известен е с ролите си на Сид в поредицата „Ледена епоха“ на 20th Century Fox и Blue Sky Studios от 2003 до 2016 г., и Джина в „Аладин“ на Дисни от 2004 до 2005 г., записани в студио Александра Аудио.

Последният му засега озвучен филм е „Ледена епоха: Големият сблъсък“ през 2016 г.

АктьорЗаглавияРоли
Боб ПитърсънТърсенето на Немо
Търсенето на Дори
Г-н Лъч
Г-н Лъч
Джон ЛегуизамоЛедена епоха
Ледена епоха 2: Разтопяването
Ледена епоха 3: Зората на динозаврите (дублаж на Александра Аудио)
Ледена епоха: Мамутска Коледа (дублаж на Александра Аудио)
Ледена епоха 4: Континентален дрейф
Ледена епоха: Големият сблъсък
Сид
Сид
Сид
Сид
Сид
Сид
Мел БланкКръстосаният Бъни
Да търсиш под заека теле!
Ваканция на диета
Брегът на разбойниците
Бездомният заек
Бързият заек слепи ги ражда
Застраховка за глупаци
Заек строевак
Дък Доджърс в 24-тия век и половина
Заешки дяволии
Пернати и космати
Ракетен екип
Супер паток
Дяволски неприятности
Бостънският кваки
Дяволът и патокът
Гневът на маймуните
На живо с Бъни
Заешко меню
Доктор Дявол и Мистър Заек
Треската преди Коледа
Стълба към звездите
Бъгс Бъни
Бъгс Бъни
Дафи Дък
Бъгс Бъни
Бъгс Бъни
Бъгс Бъни
Дафи Дък
Бъгс Бъни
Дафи Дък
Бъгс Бъни
Дафи Дък
Дафи Дък
Дафи Дък
Бъгс Бъни
Дафи Дък
Дафи Дък
Бъгс Бъни
Бъгс Бъни и Дафи Дък
Бъгс Бъни
Бъгс Бъни
Бъгс Бъни
Бъгс Бъни
Робин УилямсАладин
Аладин и царят на разбойниците
Джинът
Джинът
Тим КъриКамъчето и пингвина (дублаж на Арс Диджитал Студио)
Фърнгъли: Последната екваториална гора
Барток Великолепни
Дрейк (вокал)
Хексус
Череп

Филмография редактиране

ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоля
2021Порталът1Добри Панайотов през 2019 г.
2020Ягодова луна12Ангел Генчев
2020Рут (къс филм)Борис
2017Посоки
2017Ние, нашите и вашите24Марин (в 10 епизода)
2014Нежни куршумиНико Колев
2014СъдилищетоБългария / Германия / ХърватскаЖоро
2011 – 2016Под прикритие60Александър Миронов (в 11 епизода – 2011 – 2012)
2011Миграцията на паламудаРайчо
2010Цахес
2009Хъшове4Станчо Дерибеев
2007 – 2008„Щъркелите ще се върнат“ – („Vratice se rode“)25СърбияДимче („в 24-та серия – 2008“)
2008Светът е голям и спасение дебне отвсякъдеБългария / Германия / Словения / УнгарияВасил „Васко“ Георгиев
2007Чифликът на чучулигите – („La masseria delle allodole“)Италия / България / Испания /Франция / Германиязаптие
2006Ханибал – („Hannibal“)ВеликобританияВандикар
2006Църква за вълци12Лазар
2004Ганьо Балкански се завърна от Европа
(тв сериал)
4Гуньо Адвокатина
(в 3 серии: II, III и IV)
2001Най-важните неща2Мазута
2001Хълмът на боровинките
2001Огледалото на дявола4Радо Дамянов – „Павароти“
2000Пансион за кучетаВиктор, татуирания крадец
1999, 2000, 2010Клиника на третия етаж35доктор Едуард Томасян (в 35 серии: от I до XXXV вкл.)
1999Дунав мост7циганинът Ачо, бивш откачен затворник
1997Трите леликотарака
1994Гори, гори огънче4войникът от Каварна

Литература редактиране

  • Борисова, Я. Да бъдеш Христо Мутафчиев. За живеенето, силата, инсулта и други истории. Сиела, С., 2011, 216 стр.

Източници редактиране

  1. CV на Христо Мутафчиев, сайт на Малък градски театър „Зад канала“.
  2. „Административна структура на САБ“, сайт на Сююза на артистите в България.
  3. Красимира Славова, „Мутафчиев се снима в любителски филм“, Информационна агенция Стандарт, 1 февруари 2013.
  4. „Христо Мутафчиев ще се снима безвъзмездно в младежкия филм „Нежни куршуми“, Darik News, 30 януари 2013.
  5. Христо Мутафчиев е новият член на журито на Dancing Stars // dariknews.bg, 12 февруари 2014. Посетен на 24 юни 2023.
  6. Заповед РД 09 – 748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
  7. Елица Мутафчиева, сп. „Ева“.

Външни препратки редактиране