Хераклиди
Хераклидите (на старогръцки: Ήρακλείδης, Herakleidai; на латински: Heracleidae, Herakliden, Herakleiden) в гръцката митология са потомците на Херакъл (или Херкулес). Херакъл е общогръцки герой (Heros), почитан преди всичко от дорийците. В митологичните предания на различни места из архаическия гръцки свят той има деца от различни жени. Споменават се в частност във връзка със завладяването на Пелопонес и покоряването на царствата на Микена, Сапрта и Аргос. След излизането на труда на Карл Отфрид Мюлер Die Dorier (1830) легендата за Хераклидите се счита за отражение на дорийското преселение.
| Хераклиди | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | герои от древногръцката митология |
Митология редактиране
Децата на Херакъл редактиране
- с петдесетте дъщери на Теспий (освен с една) той създава 51 сина:
- с Prokris, най-възрастната дъщеря, синовете-близнаци Anitleon и Hippeus
- с най-малката дъщеря – други близнаци.
- с вдовицата (или с една от дъщерите) на Фаунус (в Етрурия): Латин, прародител на латините
- с Псофис (дъщеря на Ерикс в Сицилия): Ехефрон и Промах
- с жената змия Ехидна в Хилая: Агатирсос, Гелонос и Скит (този става прародител на скитските царе)
- с Мегара (най-възрастната дъщеря на цар Креон на Тива): алкаидите (два, три, четири или осем сина)
- с Омфала (царицата на Лидия): Лам, Агелай (прародител на цар Крез) и Лаомедон
- с Малис (една от жените на Омфал): Kleodaios или Kleolaos и Alkaios
- с Халкиопа от Кос: Тесал
- с Деянира: Хил, Ктесип, Глен и Онит и единствената дъщеря на Херакъл Макария
- с Астиоха или Астидамея: Тлеполем (или Ktesippos)
- с Авга: Телеф
- с Фиало (дъщеря на Alkimedon): Aichmagoras
- с Партенопа (дъщеря на Стимфал): Еврес
- с Мелита (една водна нимфа): Хил
- също Теаген
След смъртта на Херакъл редактиране
Херакъл е заплануван от Зевс за регент на Аргос, Лакония и на месенския Пилос. Хера го прогонва с хитрост и обещаните му територии отиват в ръцете на Евристей, цар на Микена. След смъртта на Херакъл неговите деца – след дълго обикаляне – намират убежище в Атина. Хил и неговите братя нахлуват в Пелопонес, но заради епидемия след една година се връщат обратно. Те отиват в Тесалия, където Егимий, приятел на Херакъл, осиновява Хил и му дава една трета от своето царство. След смъртта на Егимий неговите два сина, Памфил и Димас се подчиняват доброволно на техния осиновен брат, който така става регент на дорийците, и техните три племена са наречени на тези три герои.
Завръщането на Хераклидите редактиране
Дорийското преселение се интерпретира като отражение на легендата за завръщането на Хераклидите, в частност в Пелопонес.
Източници редактиране
Литература редактиране
- Georg Busolt, Griechische Geschichte. Bd 1. Kap. 2. Abschn. 7. F.A. Perthes, Gotha 1893 – 1904. G. Olms, Hildesheim 1967
- George Grote, History of Greece. Bd 1. Kap. 18. Murray, London 1869 – 1884, Routledge, London 2001. ISBN 0-415-22369-5
- Franz Kiechle, Herakleidai. In: Konrat Ziegler, Walther Sontheimer (Hrsg.): Der Kleine Pauly – Lexikon der Antike in fünf Bänden. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1979, Bd. 2, S. 1037
- Karl Otfried Müller, Die Dorier. Geschichten hellenischer Stämme und Städte. Breslau 1820 – 24. G. Olms, Hildesheim 1989. ISBN 3-487-09263-8
- Karl Otfried Müller, The history and antiquities of the Doric race. Bd 1. Kap. 3. J. Murray, London 1830
- Robert von Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quellen und Deutung. Rowohlt Verlag, Reinbek 1974, S. 198
Външни препратки редактиране
- Article by George Hinge
- Greek Mythology Links Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine.
- Timeless Mythology
- Article about Dorian Invasion Архив на оригинала от 2011-06-07 в Wayback Machine.
Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.