Фра Бартоломео

Като ревностен привърженик на Савонарола, Фра Бартоломео след трагическата кончина на последния през 1500 г. постъпва като монах в доминиканския манастир Св. Марко във Флоренция и за дълго се отказва от изкуството, към което в крайна сметка след време отново се връща.

Положително влияние на Фра Бартоломео оказва младия Рафаело, който през 1504 г. пребивава във Флоренция. От своя страна Рафаело се запознава с творчеството на значително по-зрелия Фра Бартоломео, особено по отношение на колорита. Двамата майстори на четката до края на живота си остават свързани с тясна дружба.

Фра Бартоломео умира през 1517 г. във Флоренция. Там, във Флоренция се намират и повечето от неговите творби, особено в галерията Палацо Пити: изображението на евангелиста Марко и „Възкресение". Двете картини се отличават с възвишеност на замисъла и красота на изпълнението. Във флорентинската академия се пазят фрески на Фра Бартоломео, в Лука се намира неговата „Мадона Мизерикордиа“, в Безансон друга, не по-малко забележителна като изпълнение, „Мадона“, и, накрая, в Белведере – „Въведение в храма“. Характерни черти на този художник са искреността на чувствата, възвишено настроение и изящна простота, съединена с наивност.

• 
  „Благовещение“
• 
  „Мадоната с младенеца и Йоан Кръстител“ 1497
• 
  „Портрет на Савонарола“
• 
  „Мистичния брак на св. Екатерина Сиенска“ 1511
• 
  „Мадона Мизерикордиа“

• За Фра Бартоломео на сайта artcyclopedia.com