Тунелът е подземно или подводно съоръжение за прокарване на пътища (автомобилни, железопътни, канали, метрополитени, водопроводи и др.) под възвишение, планина, остров, река и др.[1]

Тунелът през остров Йерба Буена по Моста на Залива от Оукланд към Сан Франциско

Съществуват 3 основни способа за изграждане на тунелите: открит, класически и механизиран с помощта на тунелопробивни комплекси, наречени „щитове“ (в България придобили популярност като „къртици“). Характерно за открития способ е, че първоначално се прави дълга траншея (изкоп с големи размери), изгражда се тунелната конструкция и след това се засипва отново отгоре; при класическия тунелен способ (Новоавстрийски метод) тунелът се прокопава в масив, като околните стени на масива се превръщат в основни носещи конструкции.

Всеки тунел се състои от 1 или 2 изхода, наречени „портали“. Изграждането с тунелопробивни машини (къртици) е механизиран, съвременен начин за прокопаване на тунели. Характерното за него е, че не се нарушава околната среда, подходящ е за прокопаване в сложни хидрогеоложки терени и градски плътнозастроени терени. С подобни комплекси е изграждан тунелът под Ламанш, а в България – Софийското метро. С тяхна помощ могат да се изграждат както 1-пътни, така и 2-пътни тунели, както и смесени (железопътни и автомобилни) и 2-етажни тунели.

Източници

редактиране
  1. тунел // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-03-12.