Тимишоара

град в Румъния

Тимишоа̀ра (на румънски: Timişoara; на унгарски: Temesvár, на банатски български: Timišvár, на немски: Timeswar, Temeschwar или Temeschburg, на сръбски: Темишвар или Temišvar) е град и административен център на Окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. Със своите 319 279 жители (2011 г.) Тимишоара е третият по големина град в Румъния и е стопански и културен център на Банат. [1] Заема площ 130,5 км². Историческото име на града идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост vár.

Тимишоара
Timişoara
— град —
Знаме
      
Герб
Площадът на победата с катедралата „Три Светители“
Площадът на победата с катедралата
„Три Светители“
45.7597° с. ш. 21.23° и. д.
Тимишоара
Страна Румъния
ОкръгТимиш
Площ130,5 km²
Надм. височина90 m
Население319 279 души (2011)
Първо споменаване1175 г.
Пощенски код300030
Телефонен код02 56
МПС кодTM
Официален сайтwww.primariatm.ro
Тимишоара в Общомедия
Университетът Политехница
Замъкът Жѐчени на Площада на победата

Общи данни редактиране

Градът е известен като „Виената на Балканите“, защото дълго време е част от Австро-унгарската империя и центърът му, запазен и до днес, напомня за старата Виена. Той е важен университетски център, в който се изучават медицина, механотехника, електротехника, право.

Международното летище е разположено на изток от града. На запад от града е изградено малко частно летище.

Край пешеходна зона в градския център са разположени множество магазини и улични кафета. В двата му края се намират величествената православна катедрала и градската опера. Интересни за туристите са старата градска крепост около площад „Унири“ (Piaţa Unirii), площад „Домплац“ (Domplatz) с неговите внушителни сгради от времето на Австро-унгарската империя, католическата катедрала и сръбската църква.

История редактиране

През 1154 г. тогавашен Темешвар е споменат за първи път писмено от арабския географ Ал Идриси. През 1718 г., след отблъскването на османското нашествие, градът е присъединен към Австрия и става важен отбранителен пункт. През следващите 2 века той е австрийско и унгарско владение. Историята на Тимишоара е изпълнена с холерни и чумни епидемии, обезлюдявали града, многобройни военни обсади и революции.

През втората половина на 19 век Тимишоара изживява стопанския си и културен разцвет, за което допринасят и изграждането на железопътна линия и прокарването на канал за минаващата през града река Бега. На 12 ноември 1884 г. Тимишоара става първият град в Европа с електрическо улично осветление. На 8 юли 1869 г. се пуска в експлоатация първата конска трамвайна линия. По времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (от 1885 до 1914) се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи – Тимишоара“ (1897) г., а през 1899 г. се електрифицира трамвайният превоз в града.

След Трианонския договор от 1920 г. градът става румънски. На 15 декември 1989 в Тимишоара избухва Румънската революция срещу диктатора Николае Чаушеску и довежда до свалянето му от власт.

Население редактиране

Градът е известен от столетия с мирното съжителство на многобройни различни националности. Етническият състав на града се променя през годините заедно с преминаването на града към различни държави. През втората половина на 19 век градът е заселен предимно с немци и унгарци, но има и значително румънско, сръбско и българско малцинство. До около 1944 г. немската етническа група е най-голямата в града. Днес преобладаващата етническа група са румънците.

Средногодишният естествен прираст на населението е около –1,5 %. 14,2 % от населението е под 15-годишна възраст, а 4,0 % са над 75 г.

Чумният стълб (марианска колона) на Площад „Свобода“
Капитолийската вълчица на Площада на победата

Етнически състав редактиране

етноснаселение (2002)процент
1румънци271 67785,52
2унгарци24 3027,65
3германци71572,25
4сърби63111,98
5цигани30620,96
6българи12180,38


Личности редактиране

В 1845 г. тук е роден Йосиф Иванович – най-известният композитор на валсове след фамилията Щраус. Джони Вайсмюлер – световният шампион по плуване, е роден през 1904 г. във Фрайдорф, днес квартал на Тимишоара. Темешвар е родното място на немско-унгарския специалист по история на изкуството Арнолд Хаузер и на тогавашния директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер.

Стопанство редактиране

Стопанството на Тимишоара, както и на цялата област Румънски Банат, е в истински разцвет. Тук навлизат големи инвестиции от страните от Европейския съюз – предимно от Германия и Италия, както и от САЩ.

Continental AG от години произвежда автомобилни гуми, а понастоящем производството на завода се разширява. Фирмата Linde AG произвежда технически газ, а фирма Dräxelmaier – част от кабелните инсталации за автомобилите BMW и Audi. Северноамериканската фирма Solectron има в западната част на града голям завод за производство на мобилни телефони и GPS уреди.

Международни отношения редактиране

Побратимени градове редактиране

Тимишоара е побратимен град с:

Консулства редактиране

Административно деление на града (квартали) редактиране

  • Фрайдорф (Freidorf)
  • Зона Одобеску (Zona Odobescu)
  • Фрателиа (Fratelia)
  • Мехала (Mehala) I, II
  • Ронац (Ronaț)
  • Фабрик (Fabric)
  • Елизабетин (Elisabetin)
  • Йозефин (Iosefin)
  • Джирокулуи (Girocului)
  • Чиркумвалациуни (Circumvalaţiunii) I, II, III, IV
  • Соарелуи (Soarelui)
  • Четате (Cetate) (в превод – крепост, историческият център на града)
  • Типографилор
  • Шагулуи (Şagului)
  • Дъмбовица (Dâmboviţa)
  • Стяуа (Steaua)
  • Буковина (Bucovina)
  • Торонталулуи (Torontalului)
  • Калеа Арадулуи (Calea Aradului)
  • Липовей (Lipovei)
  • Блашкович (Blașcovici)
  • Чарда Рошие (Ciarda Roşie)
  • Плопи (Plopi)
  • Гирода (Ghiroda)
  • Кунц (Kuncz)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране