Симеоновец

Селото се намира на границата между Родопите и Тракийската низина, на 3 км от шосето между София и Пловдив. Разстоянието от София е 101 км, а до областния град Пазарджик – 20 км.

То е почти слято със съседното с. Семчиново. Разположено е върху алувиален конус.

В землището (общо около 5300 дка) горите са с широколистна растителност, но има и пояси с борови насаждения. Преобладават дъб, бук, габър, в по-високите части – бор и ела.

На територията на селото е имало вековни дъбове, но от „Корията“ (както се е наричал масивът) са останали около десет.

Характерни за района са терени с кисели почви и глинести пластове, които са предпоставка за добър водосбор, но вододайната зона на селото през годините оредява откъм здрави дървета. В по-ниските части на землището преобладават пясъци с високи подпочвени води.

На землището на селото се отглеждат различни култури – царевица, арпаджик, жито, пшеница. Все по-често се срещат и овощни градини от ябълки, череши и вишни. В миналото регионът е бил известен с лозята си.

Съществуването на селото е от 1488 г. Съществуват документи за изплащане на данъци, според които селото първоначално се е казвало Елена (слънце).

На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващите търговци, които искали да преминават към Рим. Според други, това е стражева наблюдателна кула от времето на Второто Българско царство, от която чрез високи огньове се е препращал през Средна гора към Търновград сигнал за нашествия и опасности, но без разкопки да установят формата на градежите, такива предположения са безпочвени.

В подножието на възвишението има и други останки от светилище или привързан към светилището комплекс от сгради. Старинното поселище се идентифицира по множество гробове, които се появяват в свлачищната част „Бялата пръст“. Камерите са изградени от изправени, солидни плоски сиенитни камъни. Намерените останки впечатляват с ръста на погребаните. Отхвърля се предположението за погребения на войници след вероятна битка в района пред дефилето на Марица, защото има и камери с детски погребения.

Преминаващи любители историци и стажуващи студенти епизодично се интересуват от терена и го датират хипотетично към IV-V в., т.е. след разпада на Римската империя или Ранна Византия. Сред многобройни иманяри битуват легенди за оставени съкровища под угрозата на атакуващи врагове.

Селото е съвсем в подножието на гористи прохладни хълмове и като терен е било подходящо място за отглеждането на многохилядното стадо на турски богаташ. Оборите за стадата се наричали сая. Мястото със саите е станало Саитово (селото на чобаните, доячите и аргатите, които се грижели за животните тук.

Историята за местния големец Саран бей е от по-късни години. Той завещал на сина си Саид ага толкова земя, колкото можел на кон да обходи в кръг от изгрев до залез. Но името на наследника не е в етимологията на името на селото.

Сегашното име Симеоновец е прогласено по повод рождението на царския наследник на Борис III – Симеон.

Връх Милеви скали е свързан с преданието за Смилен, който с рог направен от кора на дърво е възвестявал за опасности и се е чувал чак до селото.

Електрифицирано е през 1946 г. За асфалтови улици се броят две от цялата мрежа. Другите са предстоящи в бъдещето обекти.
В селото се намира паметник на един от тримата партизани Серафим Янакиев-Червенко убит през 1944 г. Читалището, носещо неговото име, съществува въпреки трудностите по поддръжката му. Самоотвержени самодейки ежегодно съставят свой репертоар и създават слава на селото сред много конкурентни състави.

По времето, когато Юрий Гагарин е бил на посещение в България, на разклона на Цариградския път, много хора са го посрещнали с възгласи и цветя. Но селяните от Симеоновец, нямало как да зарежат житата си и жънели. Когато Гагарин преминавал, те се затичали през нивите да го пресрещнат. Вероятно гледката напомнила за родните му трудолюбиви селяни и усмихнатият космонавт спрял кортежа и слязъл да ги поздрави. Селяните благоговеели пред него, изумени от щастието си да се срещнат с героя, когото несъмнено възприемали като докоснат от Бога.

Интерес представлява историята на църквата на селото. На монах от далечен манастир му се присънило, че трябва да отиде в това село и да намери отдавна изгубената икона на Дева Мария. Така му се присънило два пъти и той с разрешение на първосвещеника тръгнал да търси селото. Когато го намерил, намерил и двама души, които му повярвали. Тръгнали без определена посока, като тайнствени сили ги напътствали. Спрели на някаква поляна и монахът им казал да копаят тук. И още на първия метър намерили иконата. Селяните се зарадвали на този божествен знак и съградили Манастира „Рождество на Пресвета Богородица“. На източната външна стена и сега се чете годината 1883. Въпреки множеството посегателства и хулигански грабежи през отминалите години, църквата има забележителни стари стенописи, икони и Свещени книги.

Преди около двадесет години, стогодишната тогава баба Парашкева разказваше за своите ученически години в училището към този манастир, когато присъствали на свалянето на най-първата и вече спукана камбана. И гордо наблягаше на непостигнатата от други камбани по селата мелодичност на новата саитовска камбана.

Като особено магнетично място местните хора почитат „Кладенчето“. В горското усойно място извира вода с неповторима бистрота и мекота. От опита на поколения е съхранено убеждението, че тя лекува всички очни болки и възпаления. За тази благодат тукашните хора ревностно се грижат и пазят чистотата ѝ.

На 8 септември – Рождество Богородично се провежда храмов събор. Поклонници нощуват в манастира в нощта срещу 8 септември, за да измолят здраве и благоденствие за семействата си. На веселието след Литургията всяка година участват изпълнители на народна музика. Гордост за родителите си и учителите си е местната много гласовита и талантлива девойка – В.Миленина, която почти ежегодно поздравява гостите на празника със свои изпълнения. Допълнителна и неотменна част от традицията в този ден са борбите за наградата на селото.

През 2012 г. се състои един от най-големите и добре организирани събори в областта, за което основно се погрижи кметът на селото – Димитър Тодоров с подкрепата на родолюбиви спонсори.

Няколко години традиционният празничен курбан за Димитровден се провежда край осветения от пловдивски Владика параклис „Свети Димитър“ в източната част на селото.

Грижовни и богобоязливи хора от селото със собствени средства са реставрирали кръстовия постамент в западния край на селото в м. „Свети Илия“, където някога водата от реката пропадала и не стигала до градините за поливане. Поради особености на тектониката водата се губела в земята. Молитвеното място отбелязали с кръстен символ и го посветили на Св. Илия за вода и дъжд, без гръм и градушки. На Илинден шествие на поклонници излиза всяка година с химни и песнопения до святото място. Отпосле водата преминавала през терените, без да се губи. Даже воденица направили съвсем наблизо, макар че по стръмното колите с жито не излизали лесно. Преселници след Балканската война я поддържали до средата на миналия век, а старите още наричат мястото „Зизовата воденица“.

На 1 юни се провежда празник „Деца без дрога“. Празникът се провежда на язовира край Симеоновец със съдействието на будни младежи от селото и убедени привърженици на спорта като фактор срещу опасностите на съвремието.

На територията на село Симеоновец се намира основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, което въпреки демографската криза не бива да бъде затворено и в идните години.

Тази година се възстанови футболният отбор на селото: "Ботев-2018 Симеоновец". Миналата година също се построи фитнес зала.

Печена царевица

Царевицата се поставя върху нагрят котлон, ламарина на тринога, или напрво на жаравата. Пече се докато почернеят върховете на царевичните зърна.

Пататник

Материали: 10 средни по големина картофа (около 1 кг), 200 грама сирене, 100 грама кашкавал (сирене), 1/2 ч.ч. олио, 2 с.л. краве масло, 2 яйца* 1/2 връзка пресен магданоз.

Обелваме картофите и ги настъргваме на едро ренде. Смесваме ги с настърганото на едро ренде сирене, настъргания кашкавал, яйцата, нарязания на ситно пресен магданоз, олиото и кравето масло. Объркваме добре сместа и я сипваме в тава. Печем в силна фурна, докато пататникът се запече отгоре – тогава го объркваме с лъжица и наливаме 1 чаена чаша топла вода. Допичаме докато остане на мазнина.

Пататникът е типично за Родопите картофено ястие. Рецептата се е предавала от поколение на поколение до наши дни. По класическия начин се пече в тава с ръчно, фино точени кори отгоре и отдолу в печка с дърва. След изпичане на долната кора се поставя дървен кръг /или Дъното на по-голяма тава/ отгоре, за да прикрепя сместа в корите. Обръща се с едно движение – през замах и при вдигането на тавата долната кора е вече горна. Дървеният кръг е вече поднос. След прецизно побутване на обърнатата баница, изсипвате бавно и я връщате в намазаната тава. И се пече отново.