Дагестан

• Още през каменната епоха на Дагестанска територия живеят хора. От бронзовата ера са останките на селища и могили в равнинната част.
• През VII век пр.н.е. Дагестанските земи завладяват скитите.
• По-късно в южните части живеел древният народ каспии, дал името на морето.
• През I-IV век тук живели чергарските племена на масагетите.
• През IV век южната част от територията влиза в състава на Кавказка Албания (Аран).
• През VIII – IX век територията на Дагестан става част от Хазарския хаганат.
• През VI век Дагестанските земи са завладени от Сасанидска Персия.
• През VII век в Дагестан се разпространява исляма под властта на Арабския халифат.
• През X век започва формиране на независими държавни образувания (Дербентски емират, Аварско ханство, Табасаран.
• През средата на XI век на територията на Дагестан за няколко десетилетия се образува Савирското княжество. Впоследствие то е асимилирано от Вожлко-Камска България
• През XII век на юг се образувала феодалната държава Ширван.
• През XIII век крайбрежието завладяват монголите.
• През XVI век южният район е под властта на Османската империя.
• През XVIII век се води борба за контрол над Дагестан между Руската империя и Персия.
• Окончателно е присъединен към Русия през 1813 г.
• През 30-те и 50-те години на XIX век имам Шамил води война с Русия.
• На 20 януари 1921 г. е образувана Дагестанска АССР. На 17 септември 1991 г. е преименувана в Дагестанска ССР, а на 17 декември 1991 г. в Република Дагестан.

Географско положение, граници редактиране

Република Дагестан е разположена на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Граничи с Азербайджан на юг, с Грузия на югозапад, с Република Чечения на запад, със Ставрополски край на северозапад, и с Република Калмикия на север. На изток страната се мие от водите на Каспийско море. Бреговата линия (530 km) е слабо разчленена. На север са Аграханският и Кизлярският заливи, Аграханският полуостров, островите Чечен, Тюлени и др.^[1]

Релеф редактиране

По структурата на ландшафта територията на страната се дели на четири части. 1.Низинна част (голям процент под морското равнище) обхващаща югозападните предели на Прикаспийската низина, поделяща се на Терско-Кумско, Терско-Сулакска и Приморска низина. 2.Предпланинска част на Северен Кавказ, състояща се от отделни хребети със северозападно и югоизточно простиране, разделени от широки долини и котловини. 3.Вътрешен планински Дагестан се характеризира от съчения на широки плата (Арактау, Гунибско, Хунзахско и др.) и тесни моноклинални гребени хребетите Салатау, Гумрински и др.) с височина до 2500 m. Планинските хребети на много места са прорязани от дълбоки ждрела и каньони, сред които по своята дълбочина (до 1800 m) се отличава Главния каньон на река Сулак. 4.Високопланински Дагестан включва две основни планински вериги – Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ (в Дагестан е неговият северен склон) и неговия Страничен хребет. В близост до най-южната точка на Русия, на границата с Азербайджан се извисява връх Базардюзю 4466 m, най-високата точка на Република Дагестан.^[1]

Полезни изкопаеми редактиране

Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, природен газ, въглища, сяра, варовикови и кварцови пясъци.^[1]

Климат редактиране

Република Дагестан се намира в умерения климатичен пояс, а в планините е високопланински. Като цяло климатът на страната се характеризира като топъл и сух. Средната януарска температура в низинните райони е от +1,4 °C до -2,9 °C (в планините от -5 °C до -11°), а средната юлска до +24 °C. Средногодишното количество на валежите е от 200 – 300 mm в североизточните низинни части до 600 – 800 mm в планините с максимум през пролетно-летния сезон. Вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е от 160 – 180 дни на север, до 235 – 250 дни на юг.^[1]

Води редактиране

Речната мрежа на Дагестан се отличава със значителна гъстота и се отнася към водосборните басейни на Каспийско море и Прикаспийската безотточна област. В страната има 6255 реки с обща дължина 18 347 km. Над 90% от тези реки са планински, като се характеризират с дълбоко всечени долини, значителна разчлененост и голям наклон. От множеството дагестански реки само 20 от тях достигат до Каспийско море, а останалите се губят в пясъците на Прикаспийската низина или водите им на 100% се използват за напояване. Реките в Дагестан се делят на две групи спрямо начинът им на подхранване – смесено с преобладаване на ледниковото (Терек, Сулак, Самур и др.) и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното (Акташ, Гюлгеричай, Рубас и др.). За всички дагестански реки е характерно пролетно-лятното пълноводие (юни – август) в периода на активното топене на снеговете и ледниците и обилните валежи през този сезон. Повечето от реките в страната през зимата не замръзват. Главните реки в Дагестан са: Терек (най-долното течение и делтата), Кума (в най-северната част), Сулак (цялото течение) и Самур (в южната част на страната). Изградени са голямо количество напоителни канали.^[2]

На територията на Дагестан има над 900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 389 km², в т.ч. около 430 езера с площ над 10 дка. Повечето от големите езера на страната са солени, а всички сладководни езера са малки и се намират само в планинската част. Най-голямото естествено езеро е соленото лиманно езеро Южен Аграхан с площ от 110 km², разположено на мястото на южната част на бившия Аграхански залив. Най-големите изкуствени водоеми са Чиркейското водохранилище на река Сулак и Ирганайското водохранилище на река Аварско Койсу, дясна съставяща на река Сулак.^[2]

Почви, растителност редактиране

В равнинните и низинни части на Дагестан основните почвени видове са кафявите, ливадните и солончаците. В предпланините и планините п разпределението на почвената покривка има ясно изразена зоналност. В предпланините преобладават кафявите горски почви, а по североизточните склонове и на планинските плата във вътрешността са развити планинските черноземи. В планините основните почвени видове са планинско-степните, планинските кафяви горски и планинско ливадните почви.

Растителността в низинните и ниски части на склоновете на Кавказ са заети от пустинна и полупустинна растителност. От 500 – 600 m до към 1500 – 1600 m са разположени горски масиви от дъб, габър, бук, а във вътрешните и високопланински райони – бреза, бор и др. Във вътрешните плата, а също и по северните скланове на планината е характерна планинската степна и полустепна растителност, преминаваща по-нагоре в субалпийски и алпийски пасища.^[1]

Фауна редактиране

Най-богат животински свят има в планинската част на страната. Тук обитават дагестански тур, див козел, сърна, кафява мечка, благороден елен и други бозайници. От птиците – планинска пуйка, каменна патица (кеклик), алпийски чавки, орли и др. В Каспийско море – селда, кефал, цаца, есетра, белуга, сьомга.^[1]

По данни от преброяването от октомври 2010 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (2,07% от населението на Руската Федерация, 22-ро място в Русия), с плътност 51,2 души/км². Урбанизацията на населението е 42,79%.

Етническият състав на населението е следният:

• аварци – 29,44%; около – 719 000
• даргинци – 16,52%; около – 347 000
• кумики – 14,20%; около – 302 000
• лезгинци – 13,07%; около – 301 000
• табасарани – 5,02%; около – 129 000
• лакци – 4,69%; около – 118 000
• руснаци – 3,33%; около – 104 000
• рутулци – 1,0%; около – 28 000

• 
  Дагестанци в традиционни носии. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907 – 1915 г.
• 
  Дагестанец. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907 – 1915 г.

В административно-териториално отношение Република Дагестан се дели на: 10 републикански градски окръга, 41 муниципални района, 10 града, всичките с републиканско подчинение и 18 селища от градски тип.

Промишленост редактиране

Развито е машиностроенето (приборостроене, електроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.

Селско стопанство редактиране

Републиката се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Дагестан

На руски език редактиране

• Република Дагестан Архив на оригинала от 2010-11-26 в Wayback Machine. – официален сайт
• Сайт на правителството на Република Дагестан Архив на оригинала от 2011-05-12 в Wayback Machine.
• Информационен сайт на Дагестан Архив на оригинала от 2005-03-16 в Wayback Machine.
• Република Дагестан – кратка справка
• Народите на Дагестан Архив на оригинала от 2005-02-10 в Wayback Machine.
• Dag.dax.ru – Систематизиран каталог с анотирани препратки на дагестанския Интернет
• Дагестан на Открития портал на Руския Юг^{[неработеща препратка]}

На английски редактиране

• Dagestan at the NUPI Center for Russian Studies Архив на оригинала от 2006-01-08 в Wayback Machine.
• History of Dagestan at the Daghestan State University Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.
• University of Texas maps of the Dagestan region
• Sobaka's independent reporting on Dagestan Архив на оригинала от 2006-04-27 в Wayback Machine.
• BISNIS report – US government report on the economy of Dagestan (2000) Архив на оригинала от 2006-02-18 в Wayback Machine.
• Radio Free Europe discusses religious tension in Dagestan Архив на оригинала от 2017-10-11 в Wayback Machine.

• Ахмедханов, К. Э. Путешествие по Дагестану. Практическое руководство. М., Физкультура и спорт, 1988 (По родным просторам).
• История Дагестана с древнейших времен до наших дней. В двух томах. Ред. А. И. Османов. М., Наука, 2004.
• Криштопа, А. Е. Дагестан в XIII – начале XV вв. Очерк политической истории. М., Мамонт; Таус, 2007.
• Карпов, Ю. Ю. Взгляд на горцев. Взгляд с гор. Мировоззренческие аспекты культуры и социальный опыт горцев Дагестана. СПб., Петербургское востоковедение, 2007.
• Дагестан и мусульманский Восток. Сборник статей в честь профессора Амри Рзаевича Шихсаидова. Сост. и отв. ред. А. К. Аликберов, В. О. Бобровников. М., Издательский дом Марджани, 2010.