Региони на Италия
Регионите на Италия представляват първото ниво на териториално подразделение на италианската държава, както и обществен орган, надарен с политическа и административна автономия, разрешена и ограничена главно от Конституцията на Италианската република (чл. 114-133).
Общи характеристики
редактиранеИма 20 италиански региона (на итал. ед. ч. regione, реджоне, мн. ч. regioni) и с изключение на Вале д'Аоста те са разделени на обширни територии (на итал. aree vaste). Обширните територии могат да бъдат от два типа: метрополни градове, в случая 14, и провинциии, 92 (сред които 2-те автономни провинции на регион Трентино-Алто Адидже, 6-те свободни общински консорциума на регион Сицилия, 4-те регионални органа за децентрализация на регион Фриули-Венеция Джулия и автономният регион Вале д'Аоста, който се разглежда единствено за целите на статистиката, понеже официално е автономна област без подразделения от второ ниво).
Регион Трентино-Алто Адидже се отличава от останалите 19 региона по факта, че властта за вземане на решения (много по-засилена отколкото в другите региони) се упражнява директно на ниво провинция с автономните провинции Тренто и Болцано.
Най-малкото административно ниво в рамките на регионите е общината (на итал. comune).
История
редактиранеПървото определение за това какво ще се развие в италианските региони в бъдеще се появява в годините непосредствено след Обединението на Италия, т.е. след 1861 г. Една от първите тревоги на новороденото Кралство Италия е страхът от децентрализация, разглеждана като предшестваща разпадането на кралството. По онова време се отделя особено внимание на административната и политическата централизация.[1]
Впоследствие Законът от 20 март 1865 г., n. 2248 (наричан още „Закон Риказоли“) урежда, наред с други неща, функциите на провинциите (province), окръзите (circondari), районите (mandamenti) и общините (comuni). Провинциите по-специално са конфигурирани като „органи за децентрализация на централната администрация“, ръководени обаче от префект със задачата да проверява съответствието на провинциалните и общинските актове с държавните закони. Впоследствие Кралският указ от 10 февруари 1889 г., n. 5921 и Законите от 21 май 1908 г. n. 269 и 4 февруари 1915 г., n. 148 (наречени „Единни текстове на общинските и провинциалните закони“) гарантира малко по-широка граница на административна децентрализация.[1]
Следователно в Кралство Италия има общини и провинции (окръзите са премахнати през 1923 г., областите през 1927 г.), но регионите все още не съществуват като териториални единици (те са родени с Конституцията на Италианската република след Втората световна война). Още през втората половина на 19 век обаче Пиетро Маестри групира провинциите в „териториални области“ или „компартименти“ за статистически цели, които са предшествениците на днешните италиански региони. Компартиментите обаче не са нищо повече от географски подразделения за статистически цели, без правителство или администрация. Терминът „регион“ като заместител на термина compartimento се появява за първи път в италианския статистически годишник от 1912 г. „Статистическите компартименти“, дефинирани от Пиетро Маестри, имат деление, което остава почти непроменена в разграничението на „регионите“ от Втората световна война, дотолкова че е трудно да се забележат разликите между компартиментите от 1870 г. и днешните региони (освен за териториите, които все още не са анексирани).[2]
Италия въвежда регионите в правната си система с Конституцията на Италианската република, която влиза в сила на 1 януари 1948 г., която предвижда[3] следното: „Републиката се дели на региони, провинции и общини“ (чл. 114) и „Регионите са съставени от автономни органи със собствена власт и функции според принципите, залегнали в Конституцията“. (чл. 115)
Фриули и Венеция Джулия са обединени в регион Фриули-Венеция Джулия, а Абруцо и Молизе се сливат в регион Абруци и Молизе. През 1963 г. регионът Абруци и Молизе отново се разделя на двата региона: Абруцо и Молизе, с което сегашният брой на регионите достига 20.
Демографски и географски данни
редактиранеПо-долу е таблицата, съдържаща населението, площта, гъстотата на населението, столицата, броя общини и провинциите на 20-те италиански региона. Данните са актуализирани към 31 декември 2022 г.[4]
Президенти на регионите
редактиранеВъв всички региони гласуването се извършва съгласно Закон Татарела или неговите изменения, с пряк избор на президент, с изключение на Вале д'Аоста, където президентът се избира от Регионалния съвет, и в Трентино-Алто Адидже, където службата на Президент на региона се възлага на Президента на Автономна провинция Тренто и на Президента на Автономна провинция Болцано на ротационен принцип.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
_(cropped).jpg)
.jpg)
.svg)
.jpg)
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б istat-struttura pag. 14..
- ↑ istat-struttura pag. 52..
- ↑ Ще бъдат изменен с Конституционен закон от 18 октомври 2001, n. 3, "Modifiche al titolo V della parte seconda della Costituzione".
- ↑ ISTAT. Bilancio demografico mensile e popolazione residente per sesso, anno 2022 // Посетен на 2024-2-23.
- ↑ Провинциите Гориция, Порденоне и Триест са премахнати на 30 септември 2017 с Регионале закон L.R. 26/2014
- ↑ За Вале д'Аоста провинциалните правомощия се изпълняват от региона, така че няма провинциална администрация.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Regioni d'Italia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |