Райно Попович

български книжовник

Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България.

Райно Попович
български книжовник
Роден
1783
Починал
8 декември 1858 г. (75 години)

През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1828 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Васил Левски, Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков и др.

В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.

Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник „Христоития или благонравие“, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор. Негов е и първият български превод на Бенджамин Франклин.

На Райно Попович е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Съчинения

редактиране

Източници

редактиране
  • Балабанов, Никола Т. Даскал Райно Попович: Живот и дейност. Жеравна: ч-ще Единство, 1921
  • Снегаров, Иван Принос към биографията на Райно Попович. София: БАН, 1959
  • Аретов, Николай. Рецепцията на Б. Франклин в България през Възраждането. – Литературна мисъл, 1983, № 4

Външни препратки

редактиране