Призренско-тимошки говор

Името си говора носи по географски причини – както косовско-ресавския, предава най-съществените топонимични характеристики на територията която заема. Това е днешно южно Косово (Гора, Средска, Сириничка) и поречието на река Българска Морава, ведно с най-значимия ѝ десен приток – Нишава, поради което понякога наречието е наричано ѝ Призренско-южноморавски говор. Наречието е определяно и като тимокски говор, заради езиковия обхват на региона на горен Тимок преди Зайчар.

Наречието обхваща и част от северната територия на Вардарска Македония, които говори са определяни от Александър Белич като тетовско-кратовски (скопски) говор, т.е обемат територията на Полога (Тетовско), Скопско и Кратовско. Както Беньо Цонев, тъй и Александър Белич отделя откъм територията на днешна Република България две буферни предговорни зони – свърлигско-заплански говор и тимокско-лужнишки говор, т.е. в района на Свърлиг и Плана едната, и в района на Южен Тимок и Темско втората. Напоследък горанския говор също е субдиверсифициран от групата.

Съвсем отделна група на призренско-тимокските говори е тази на карашовените в румънски Банат.

• Рангел Божков „Димитровградският (царибродският) говор“ – Издателство на БАН, София, 1984 г.
• Dijalekti istočne i južne Srbije, Aleksandar Belić, Srpski dijalektološki zbornik, 1, 1905.
• Sprachatlas Ostserbiens und Westbulgariens, Andrej N. Sobolev – Bd. I. Problemstellung, Materialien und Kommentare, Kartenanalyse. Bd. II. Karten. Bd. III. Texte. Marburg: Biblion Verlag, 1998.
• Hrvatska dijalektologija 1, Josip Lisac, Golden marketing – Tehnička knjiga, Zagreb, 2003.

• Преходни говори
• Косовско-моравски говор
• Щокавски говор

• Граници и обхват на косовско-моравския говор според Павле Ивич^{[неработеща препратка]}