Правителство на Станко Тодоров 1
Първото правителство на Станко Тодоров е седемдесет и пето правителство на България (единадесето на Народна република България), избрано от VI народно събрание на 9 юли 1971 г.[1] Управлява страната до 17 юни 1976 г., след което се преобразува във второто правителство на Станко Тодоров.[2][3][4]
Правителство на Станко Тодоров 1 | ||||
75-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Първи секретар на ЦК на БКП | Тодор Живков | |||
Председател на МС | Станко Тодоров | |||
Народно събрание | VI | |||
Сформиране | 9 юли 1971 г. | |||
Разпускане | 17 юни 1976 г. | |||
Продължителност | 4 години, 11 месеца и 8 дни | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | ОФ (Българската комунистическа партия,Български земеделски народен съюз) | |||
Министри | 29 | |||
~ мъже | 27 | |||
~ жени | 2 | |||
Средна възраст | 52 години | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 368 / 400 | |||
|
Политика
редактиранеСъставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Станко Тодоров, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (БКП и БЗНС (казионен)).[5][6]
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 29 министри и един председател.[3][4]
Промени в кабинета
редактиранеот 17 декември 1971
редактиране- Министърът на външните работи Иван Башев умира на 13 декември 1971 г. от измръзване, по време на поход във Витоша, и на негово място е назначен Петър Младенов.[7][8]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външни работи | Петър Младенов | БКП |
от 18 февруари 1972
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
лека промишленост | Стоян Жулев | БКП |
от 3 юли 1972
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
зам. председател на Министерския съвет | Венелин Коцев | БКП | |
строежи и строителни материали | Георги Белички | БКП |
от 7 юли 1972
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
министър без ресор | Стамен Стаменов | БКП |
от 23 ноември 1972
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
министър без ресор | Димитър Жулев | БКП |
от 19 януари 1973
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
народна просвета | Ненчо Станев | БКП | |
зам. председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за планиране | Иван Илиев | БКП |
от 7 април 1973
редактиране- Комитета по туризма е преименуван в Комитет за отдих и туризъм.[7][8][9]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета за отдих и туризъм | Иван Врачев | БКП | |
вътрешни работи | Димитър Стоянов | БКП |
от 30 юни 1973
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
информация и съобщения | Георги Андреев | БЗНС (казионен) |
от 13 юли 1973
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
машиностроене и металургия | Тончо Чакъров | БКП | |
електроника и електротехника | Йордан Младенов | БКП | |
химическа промишленост и енергетика | Христо Панайотов | БКП |
от 24 юли 1973
редактиране- Създава се Министерство на строежите и архитектурата след сливане на Министерството на строежите и строителните материали и Министерството на архитектурата и благоустройството.[11][7][8]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
строежи и архитектура | Григор Стоичков | БКП |
от 27 юли 1973
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
транспорт | Васил Цанов | БКП |
от 23 октомври 1973
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
химическа промишленост | Христо Панайотов | БКП | |
енергетика | Петър Данаилов | БКП | |
земеделие и хранителна промишленост | Ганчо Кръстев | БКП |
от 19 март 1974
редактиране- Създава се Министерство на минералните ресурси.[14][7][15]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
минерални ресурси | Стамен Стаменов | БКП |
от 4 юли 1974
редактиране- Венелин Коцев е освободен от поста зам. председател на Министерския съвет.[7][13]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
химическа промишленост | Георги Панков | БКП |
от 8 юли 1974
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
труд и социални грижи | Кирил Зарев | БКП |
от 31 юли 1974
редактиране- Създава се Комитет за външноикономически връзки.[7][13][16]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета за външноикономически връзки | Никола Калчев | БКП |
от 1 ноември 1974
редактиране- Петър Танчев и Иван Попов са освободени от постовете зам. председател на Министерския съвет.[7][13]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
зам. председател на Министерския съвет | Огнян Дойнов | БКП |
от 21 ноември 1974
редактиране- Пенчо Кубадински е освободен от поста зам. председател на Министерския съвет.[7][13]
от 15 април 1975
редактиране- Кирил Зарев е освободен от поста министър на труда и социалните грижи. Постът остава вакантен до 16 юни 1975 г.[7][13]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
зам. председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за планиране | Кирил Зарев | БКП |
от 16 юни 1975
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
труд и социални грижи | Ангел Чаушев | БКП |
от 2 юли 1975
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета за изкуство и култура | Людмила Живкова | БКП |
от 3 юли 1975
редактиранеминистерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на БНБ | Веселин Никифоров1 | БКП |
от 23 април 1976
редактиране- Огнян Дойнов е освободен от поста зам. председател на Министерския съвет.[7][13]
Източници
редактиране- ↑ Назначено с Укази № 5 и № 9 от 9 юли 1971 г., обнародвани в „Известия на Президиума на Народното събрание“, брой 55, от дата 13 юли 1971 г.
- ↑ Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- ↑ а б Цураков 2008, с. 301.
- ↑ а б Цураков 2010, с. 410.
- ↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 345-346.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Цураков 2008, с. 302.
- ↑ а б в г Цураков 2010, с. 411.
- ↑ Обнародвано в Държавен вестник, брой 32, от дата 20 април 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.
- ↑ Указ № 1514 от 13 юли 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 56, от 1973 г.
- ↑ Указ № 1607 от 24 юли 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 53, от дата 06 юли 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.
- ↑ Указ № 2335 от 23 октомври 1973 г., обнародван в Държавен вестник, брой 85, от дата 26 октомври 1973 г. // Посетен на 12 декември 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Цураков 2010, с. 412.
- ↑ Указ № 583 от 19 март 1974 г., обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 1974 г.
- ↑ Цураков 2010, с. 413.
- ↑ Указ № 1639 от 31 юли 1974 г., обнародван в Държавен вестник, брой 60, от дата 02 август 1974 г. // Народно събрание. Посетен на 12 декември 2021 г.
🔥 Top keywords: Европейско първенство по футбол 2024Курбан байрамНачална страницаДен на бащатаЕвропейско първенство по футболИвелин МихайловСпециални:ТърсенеСловенияЕвропейско първенство по футбол 2020Списък на страните по телефонен кодБългарияРамазан байрамЕтиен ЛевиСофия МаринковаНиколай МарковНидерландияДенгаДжуд БелингамСветовно първенство по футболРоналд КуманКристиан ЕриксенНационален отбор по футбол на БългарияРегистрационен номер на МПС (България)МакаронезияТИМИлия Груев16 юниНеофит Рилски (село)Калина СакскобургготскаКаспер ШмайхелСимеон СакскобургготскиВалери БожиновАнджелина ДжолиГеорги РаковскиСпециални:Последни промениСветовно първенство по футбол 2022ГелзенкирхенГеорги ПарцалевСветовно първенство по футбол 2026