Правителство на Пенчо Златев

Правителство на Пенчо Златев е петдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 г., след което е наследено от правителството на Андрей Тошев[2].

Правителство на Пенчо Златев
 52-ро правителство на България
Общи
Държавен главаБорис III
ПредседателПенчо Златев
Сформиране22 януари 1935
Разпускане21 април 1935
Първоначален състав
Коалициябезпартийни
Министри7
~ мъже7
~ жени0
Хронология
Назначено отБорис III
Георгиев 1
Тошев

Политика редактиране

Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в страната ще доведе до участието на България във войната и до нова национална катастрофа[2].

Поемайки властта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на Великите сили, да осъществи националното обединение[2].

Съставяне редактиране

Кабинетът, оглавен от Пенчо Златев, е образуван от дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и граждански експерти.

Кабинет редактиране

Сформира се от следните 7 министри.[2].

министерствоимепартия
министър-председателПенчо Златеввоенен
външни работи и изповеданияКонстантин Батоловбезпартиен
вътрешни работи и народно здравеКрум Колеввоенен
народно просвещениеТодор Радеввоенен
финансиМихаил Календеров (упр.)безпартиен
правосъдиеМихаил Календеровбезпартиен
войнаПенчо Златеввоенен
народно стопанствоЯнаки МолловНародно социално движение
съобщенияНикола Захариевбезпартиен

Промени в кабинета редактиране

от 29 януари 1935 редактиране

министерствоимепартия
финансиМихаил Календеровбезпартиен
правосъдиеЛюбен ДиковНародно социално движение

Литература редактиране

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

Бележки редактиране

  1. ДВ. Указ № 21 от 22 януари 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 182-184.