Правителство на Константин Стоилов 1
Първото правителство на Константин Стоилов е четиринадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 29 юни 1887 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява до 20 август 1887 г., след което е наследено от правителството на Стефан Стамболов.
| Правителство на Константин Стоилов | ||||
 14-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Константин Стоилов | |||
| Сформиране | 29 юни 1887 | |||
| Разпускане | 20 август 1887 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | КП, Либерална партия (стамболовисти) | |||
| Министри | 4 | |||
| ~ мъже | 4 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| ||||
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика редактиране
За краткия период на управление кабинетът на д-р Стоилов си поставя като основна задача да осигури международно признание и вътрешнополитически стабилитет на новия монарх. При осъществяването ѝ българските политици се възползват от заетостта на Русия, чието внимание е ангажирано с общоевропейската криза, довела до разпадането на съюза между нея, Австро-Унгария и Германия[2].
Тази насока във външната политика се запазва и от правителството на Стефан Стамболов.[3][2]
Съставяне редактиране
Кабинетът, оглавен от Константин Стоилов, е образуван от представители на консервативните и русофобските политически сили.
Кабинет редактиране
Сформира се от следните 4 министри и един председател[2].
В краткия си период на водене не са правени промени.
Вижте също редактиране
Литература редактиране
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки редактиране
- ↑ ДВ. Указ № 3 от 28 юни 1887 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 7 от 30 юни 1887 г.
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 50-51.
- ↑ Стателова, Елена и др. История на нова България 1878-1944. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 103-104.