Правителство на Казимир Ернрот

В образувание на 27 април 1881 г. кабинет, ръководен от ген. Казимир Ернрот, влизат привърженици на монарха. Целта на правителството е да подготви условията за отмяна на Търновската конституция и концентриране на цялата власт в ръцете на Александър I Батенберг. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни („черезвичайни“) комисари^[3].

На 11 май 1881 г. монархът обявява официално условията си, за да остане на трона: извънредни пълномощия за седем години и управление посредством укази; гласуваният през 1881 г. бюджет да бъде в сила и за 1882 г. и преди изтичането на седемте години Велико народно събрание да преразгледа конституцията въз основа на създадените учреждения и придобитият опит^[3].

Непосредствено преди свикването на Великото народно събрание чрез княжески указ са организирани военни съдилища, които да се занимават с „престъпленията на органите на изпълнителната и полицейстката власт, имащи характер на възбуждение, на метеж и неподчинение на законно установените власти“^[3].

Тежките присъди, предвиждани с Указа, парализират административната и полицейската власт, както и либералния печат. При тези условия правителството и монархът постигат пълно победа в изборите за ВНС през 1881 г. При откриване му в Свищов не са допуснати и малкото избрани либерали. Конституцията се отменя, исканията на княза са изпълнени, в страната е въведен т.нар. Режим на пълномощията. Идеята за отменяне на конституцията е одобрена от Запада и Русия. Нейните комисари в България се превръщат в проводници на княжеската политика. По-голямата част от българското население се обявява против преврата и отмяната на конституцията. Рязко спада популярността на княза, засилват се русофобските настроения. Непосредствено след като приключва работата на ВНС, правителството на ген. Казимир Ернрот подава оставка.^[3][4]

Въпреки че основната политическа сила зад преврата е Консервативната партия, правителството на Ернрот включва в състава си представител на сваленото либерално правителство и безпартийни лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал Казимир Ернрот.

Кабинет редактиране

Сформира се от следните 4 нови министри и 1 от предишното правителство^[3]:

Промени в кабинета редактиране

от 29 април 1880 редактиране

• Михаил Сарафов оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерство на финансите и е освободен от поста министър на народното просвещение.

• 27 април 1880 – Княз Александър Батенберг сваля от власт Либералната партия и назначава кабинет, начело с Ернрот.^[5]
• 14 и 21 юни 1881 – Избори за Велико народно събрание, съпроводени с насилие и фалшификации в много райони.^[5]
• 1 юли 1881 – Свиканото в Свищов Второ велико народно събрание гласува пълномощията, искани от княза.^[5]

• Превратът (глава от С. Радев, „Строителите на съвременна България“, том 1, достъп от Българска дигитална библиотека „Словото“, 2 март 2015 г.)

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.