Правителство на Димитър Петков
Правителството на Димитър Петков е двадесет и седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 5 от 23 октомври 1906 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски[2]. Управлява страната до 26 февруари 1907 г.[3], след което е наследено от правителството на Димитър Станчов.
| Правителство на Димитър Петков | ||||
 27-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Димитър Петков | |||
| Народно събрание | 7 / 169 | |||
| Сформиране | 23 октомври 1906 | |||
| Разпускане | 26 февруари 1907 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | НЛП | |||
| Министри | 6 | |||
| ~ мъже | 6 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XIII ОНС | |||
| ||||
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика
редактиранеВ този период управлението на Народнолибералната партия, започнало през 1903 г., навлиза в криза, породена от обедняването на работниците и служителите. Лидерът на партията и министър на вътрешните работи Димитър Петков, който поема управлението от подалия оставка генерал Рачо Петров, се опитва потуши вълненията като ожесточава санкциите срещу организаторите и участниците в стачките, обхванали редица градове. Полицейски методи са приложени и срещу печатните издания и образователните институции, критикуващи властта, в това число и срещу Софийския университет, който е временно закрит. Убийството на Петков води до ново преустройство на кабинета само четири месеца след предишното.
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Димитър Петков, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.[4]
Кабинет
редактиранеСформира се от следните министри[5]:
Промени в кабинета
редактиранеот 4 януари 1907
редактиране| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| народно просвещение | Лазар Паяков (упр.) | Народнолиберална партия | |
Събития
редактиране1906
редактиране- 20 декември 1906 – Започва стачка на железничарите, завършила успешно на 1 февруари следващата година.[3]
1907
редактиране- 3 януари 1907 – Княз Фердинанд е освиркан от студенти пред новата сграда на Народния театър, след което правителството затваря Софийския университет за шест месеца.[3] Петдесет професори са уволнени, а над 1 300 студенти са интернирани[6] – начало на Университетската криза.
- 25 януари 1907 – Народното събрание ликвидира автономията на Университета, гарантирана със закон от 1904 година.[7]
- 13 февруари 1907 – Договор за заем от Париба за 145 милиона лева с 4,5% лихва, обвързан с частичен финансов контрол и доставки на артилерия от „Шнайдер-Крьозо“. Основната част от средствата, останали след рефинансиране на стари дългове, е използвана за усилване на армията.[8]
- 26 февруари 1907 – Министър-председателят Димитър Петков е убит от уволнен банков служител в центъра на столицата.[9]
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ДВ. Указ № 5 от 23 октомври 1906 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 234 от 24 октомври 1906 г.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 23 януари 2015 г.)
- ↑ а б в Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 205-207.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
- ↑ Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 90-91.
- ↑ Сретенова, Николина. Университетът и физиците. Начало. София, Херон прес, 2000. ISBN 954-580-085-2. с. 11. Посетен на 15 февруари 2015.
- ↑ Сретенова 2000, с. 21 – 22.
- ↑ Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990, част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 112-115. Посетен на 10 февруари 2015 г.
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878–1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 106-107.