Правителство на Георги Атанасов

Правителството на Георги Атанасов поема управлението на страната в условия на засилваща се икономическа криза и международна изолация. Валутните приходи в държавния бюджет от двете най-печеливши дейности на социалистическата икономика през 70-те години – нефтопреработването и военната промишленост, рязко намаляват. Вносът на евтин суров петрол от СССР е ограничен, а опитите на кабинета да осигури приток на валута чрез продажба на електроенергия за съседни страни довеждат до енергийна криза, режим на тока (1984 – 1985 г.) и огромни загуби на икономиката. Подобно е положението и в оръжейната индустрия. България губи голяма част от пазарите си както поради силната конкуренция на САЩ и държавите от НАТО, така и поради международното ембарго, наложено на нейни икономически партньори. Дълговете на Ирак, Иран, Алжир, Мароко, Либия, Сирия, Монголия, Камбоджа, Лаос, Куба и Виетнам към България за периода 1985 – 1990 г. надхвърлят 3 милиарда долара, но са създадени за сметка на това множество обекти в тези страни, строени с финансовото кредитно и техническото съдействие на НРБ, което увеличава вноса на стратегически суровини от споменатите страни ^[2].

Тежкото икономическо положение, поддържането на огромен държавен бюрократичен апарат и на голяма армия принуждават кабинета да взема все повече заеми от международните финансови институции. Независимо от това министрите, отговарящи за икономиката и финансите – вицепремиерът и председател на Стопанския съвет при Министерския съвет Огнян Дойнов (1986 – 1987), министърът на икономиката и планирането Стоян Овчаров (1987 – 1989) и финансовият министър Белчо Белчев (1986 – 1987; 1989) успяват да се справят изключително добре с икономическото развитие и да овладеят ситуацията по новите технологични направления. В края на 1989 г. външният дълг на страната надхвърля 10 милиарда долара. През този период, за да се запушат дупките в бюджета, е използван и пенсионният фонд (два милиарда лева са изтеглени през 1986 г.). Кризата обхваща селското стопанство. Обезлюдяването на българското село в резултат на индустриализацията и „голямата екскурзия“ на българските турци след смяната на имената им довежда до рязко намаляване на животинската продукция и до продоволствена криза в градовете. Независимо от някои становища изразени главно в Енциклопедия „Правителствата на България“, че опитите на управляващите да решат проблемите на селското стопанство чрез ограничена форма на частно селско стопанство и повсеместни бригади не довеждат до реален успех^[2], то видно от документи, съхраняващи се в ЦДА управляващите успяват да решат много от наболелите проблеми на селското стопанство в периода 1987 – 1988 г. като приемат редица важни решения: през ноември 1987 г., по време на 24 сесия на Генералната конференция на Организацията по прехрана и земеделие при ООН - ФАО - в Рим, е подписано споразумение между правителството на НРБ и ФАО, според което България започва да получава финансова помощ от ФАО за субсидиране на селското стопанство и горите; по решение на висшите ръководства на управляващите партии – Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС - от 22 април 1988 г. и с наредба на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов от май 1988 г. се разширява системата на самозадоволяването, вследствие на което се развива личната самоинициатива и се превъзмогва тенденцията по намаляване на броя на животните. През септември 1988 г. се обнародва Докладната записка на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков за преустройството на селското стопанство съгласно принципите на „юлската концепция“ и към нея- докладна записка на министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и становища на Първите секретари на Областните комитети на БКП, които са изцяло подкрепена от председателя на МС Георги Атанасов и в които е наложена акордната система на работа, като АПК се преустройват от производствени организации в организации, внедряващи нови технологии и подпомагащи новите производствени организации – Кооперативните земеделски стопанства и гражданите акорданти, наемащи земя от държавата за обработване. Резултатите от показателите на селското стопанство отбелязват напредък в производството – средният годишен добив на пшеницата съгласно статистически данни за 1988 г. е 450 хил. т за разлика от 1985 г., когато е само 350 хил. т. Български заводи започват да произвеждат по съветски, италиански, западногермански и японски лицензии нова селскостопанска техника, като само самоходните косачки (по лицензия на италианската фирма БЧС) през 1987 г. са 1200, през 1988 г. са 4500, който размер се запазва и през 1989 г.

Въпреки обезпокоителните тенденции в икономиката на България и започналата „перестройка“ в СССР и другите социалистически държави‚ БКП запазва в управлението и през втората половина на 80-те години характерните черти на тоталитарната власт – общодържавна собственост‚ монополно място на комунистическата партия и огромна власт на лидера, сливане на държавния и партийния апарат, липса на ефективен граждански контрол и огромен репресивен апарат. И през втората половина на 80-те години СССР остава най-големият външнотърговски партньор на страната (над 50% от външнотърговския обмен на България). В политическата сфера обаче се появява явно охлаждане в отношенията между двете държави, дължащо се както на икономическата криза в т.нар. социалистически блок, така и на отказа на Тодор Живков и неговото обкръжение да следват плътно съветската „перестройка“. Тази хладина се засилва и от провеждането на т.нар. възродителен процес, което поставя България в международна изолация и създава сериозни проблеми на СССР като неин съюзник и покровител. Подобни са отношенията и с другите социалистически държави, повечето от които (Чехословакия, Полша, Унгария) предприемат бързи стъпки за скъсване с тоталитарното си минало^[2].

Десетоноемврийски преврат редактиране

 Основна статия: Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)

Тежката икономическа криза, международната изолация на България и недоволството от тоталитарната власт (от 1988 г. в страната се появяват неформални организации, борещи се за радикални промени в системата) довеждат до свалянето на Живков от власт. На 10 ноември 1989 г. Петър Младенов и Андрей Луканов, подкрепяни от министър-председателя Георги Атанасов, Добри Джуров, Георги Иорданов и Пенчо Кубадински, „получават“ оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Няколко дни по-късно Тодор Живков е освободен и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. За генерален секретар на партията е избран Петър Младенов^[2].

Петър Младенов и неговото обкръжение смятат, че процесът на демократизация на българското общество трябва да се извърши под контрола на партията и промените имат само за цел да подобрят, а не да унищожат съществуващата система. Но през следващите месеци в политическия живот на страната се включват редица нови политически фактори, които заявяват своите претенции да бъдат двигател на промените. На 7 декември 1989 г. е образуван Съюзът на демократичните сили (председател на Координационния съвет е Желю Желев) и се обновяват ръководствата на БЗНС, ДКМС, БПС и др. От края на ноември започват и първите организирани прояви на новите опозиционни групировки. За да тушира социалното напрежение, Народното събрание отменя чл. 1 на конституцията‚ приема закони за амнистията, изменение на Наказателния кодекс, за академичната автономия на ВУЗ, за събранията, митингите и манифестациите и др. Управляващите се съгласяват с идеята за политически диалог с опозицията на Национална кръгла маса. На 3 февруари 1990 г. е приета оставката на Георги Атанасов и неговия кабинет^[2].

Кабинетът, оглавен от Георги Атанасов, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.

Кабинет редактиране

Сформира се от следните 20 вицепремиери и министри и един председател^[2].

• ¹: – посланик в СССР.

Промени в кабинета редактиране

от 26 декември 1986 редактиране

• Министерството на земеделието и горите се закрива и на негово място се създава Съвет за селско и горско стопанство.

от 19 август 1987 редактиране

• Освобождават се първите зам.-председатели и зам.-председателите на Министерския съвет.

Преобразуват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:

• Министерството на народното здраве в Министерството на народното здраве и социалните грижи.

Закриват се надминистерските съвети при Министерския съвет:

• Стопански съвет;
• Социален съвет;
• Съвет за селско и горско стопанство;
• Съвет за духовно развитие.

Закриват се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:

• Министерството на народната просвета;
• Министерството на финансите;
• Министерството на търговията;
• Държавният комитет за изследвания и технологии;
• Комитетът по труда и социалното дело;
• Комитетът по цените;
• Комитетът за наука, култура и образование.

Създават се с Указ № 2656 от 19 август 1987 г. следните ведомства:

• Министерство на земеделието и горите;
• Министерство на външноикономическите връзки;
• Министерство на икономиката и планирането;
• Министерство на културата, науката и просветата.

от 3 май 1988 редактиране

• ¹: – с ранг на министър.

от 22 септември 1988 редактиране

от 19 декември 1988 редактиране

от 4 юли 1989 редактиране

Решение^[3] от 4 юли 1989 г. на Политбюро на ЦК на БКП да препоръча следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:

• 1. Да бъдат назначени за зам.-председатели на Министерския съвет Георги Йорданов и Петко Данчев;
• 2. Министерството на културата, науката и просветата да се преустрои в Национален съвет за образование, наука и култура.
• 3. Да се създадат (с Указ № 1321 от 4 юли 1989 г.):

– Министерство на народната просвета;

– Комитет за наука и висше образование.

• 4. В състава на Националния съвет за образование, наука и култура да се включат:

– Министерство на народната просвета;

– Комитетът за наука и висше образование;

– Комитетът за култура.

• 5. Да бъдат назначени:

– проф. д-р Александър Фол – за председател на Националния съвет за образование, наука и култура, министър, член на правителството;

– член-кореспондент Асен Хаджиолов – за министър на народната просвета и първи зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;

– член-кореспондент Александър Янков – за председател на Комитета за наука и висше образование и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура;

– Николай Христозов – за председател на Комитета за култура и зам.-председател на Националния съвет за образование, наука и култура.

• 6. Да бъдат освободени:

– Георги Йорданов от поста министър на културата, науката и просветата.

от 28 юли 1989 редактиране

от 17 ноември 1989 редактиране

Закрити са следните ведомства:

• Министерството на търговията.
• Национален съвет за образование, наука и култура

Създадени са с Указ № 2556 от 20 ноември 1989 г. следните ведомства:

• Министерство на финансите;
• Министерство на индустрията и технологиите;
• Министерството на вътрешната търговия;
• Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството;
• Държавен комитет за опазване на околната среда с ранг на министерство.

Освободени са следните министри:

• Петко Данчев – от поста зам.-председател на Министерския съвет;
• Христо Христов – от поста министър на търговията;
• Георги Йорданов – от поста министър на културата, науката и просветата.
• Александър Фол – от поста председател на Националния съвет за образование наука и култура

от 24 ноември 1989 редактиране

• Трифон Пашов е освободен от поста министър на транспорта.

от 18 декември 1989 редактиране

• Григор Стоичков е освободен от поста зам.-председател на Министерския съвет.

от 2 януари 1990 редактиране

• Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.