Потребител беседа:Ket/2019

Здравей, Кет! Благодаря за добрите обяснения. Относно статията за Гезина Терборх съм изпуснала буквата "р" в името на статията, но не мога да разбера, как да го поправя. Второто нещо - забелязах, че на всички преведени езици дават като година на раждане 1633, а в нидерландската версия е 1631. Редакторът на статията за Гезина е написал 1631 в инфото за художничката, а в първото изречение от биографията аз съм писала 1633, както го намерих. Става разминаване. Не зная, коя година да вземем за меродавна.Благодаря!--Eli goranova (беседа) 14:02, 1 януари 2019 (UTC)

Здравей и ЧНГ!

Вече друг бдителен редактор е оправил името - става чрез преместване на статията - ето тук има обяснения за такива случаи. Що се отнася до годината на раждане, има известен разнобой в датата ѝ на раждане в Уикиданни, като всеки вариант е подкрепен с източници. Разгледай ги и можеш да решиш кое да избереш. Поздрави--Ket (беседа) 09:49, 2 януари 2019 (UTC)

Hello Ket! Could you please check and correct this article and then move it to namespace? Many thanks for your help! AleksyLP (беседа) 17:06, 21 януари 2019 (UTC)

Готово Done. You can move it to the main namespace as Фаусто Черчиняни--Ket (беседа) 10:16, 23 януари 2019 (UTC)

Thanks a lot, Ket! I very much appreciate your help. Unfortunately, I could not move the subpage, perhaps because I am a new user? "The page could not be moved, for the following reason: Извършваното действие беше автоматично разпознато като вредно и не беше съхранено. Ако вярвате, че действието ви е било конструктивно, моля, уведомете администраторите относно намеренията си. Кратко описание на правилото, по което вашето действие беше разпознато: Нов потребител премества страници." Could you do it for me? Best regards, AleksyLP (беседа) 15:07, 23 януари 2019 (UTC)

Готово Done. Yes, that is a precaution measure for new users--Ket (беседа) 08:27, 24 януари 2019 (UTC)

Many thanks, Ket! AleksyLP (беседа) 08:36, 24 януари 2019 (UTC)

Благодаря !

1. Работи се изключително интензивно.

2. Става много бавно.

3. Излишна кореспонция прекъсва работата.

4. Компютърни проблеми.

5. Моля инкубатор не.

Noramiao (беседа) 18:55, 1 февруари 2019

Здравейте, Ket:!

Пиша Ви с молба за насока - къде мога да се включа, защото ми е трудно да подбера. Заел съм се с обемен и тежък превод на специализиране страница (за гъвкаво групиране на изчислителен ресурс), но работата върви тегаво, а и очакваният ефект няма да бъде голям. Виждам в преставянето Ви, че за себе си давате превес на българоезичното пространство в У, което и за мен е така. Нямам опит като У-редактор, но чета, пипам и постепенно се ориентирам. Смятам, че имам прилични умения за стандартно редактиране, както и желание да подпомагам смислени начинания и да бъда полезен.

Хубав ден :-)Paralax61 (беседа) 06:57, 15 април 2019 (UTC)

Може би единственото нещо, на което трудно ще отговоря. Най-напред, тук сме самотни електрони, макар че от време на време има по-масово участие (разбирай неколцина души, рядко над 10) - виж например банера горе за Уикипедия:ЦИЕ Пролет 2019. Всеки пише каквото иска. Има няколко технически по-образовани колеги, които се грижат за техническите неща. Най-добрият съвет, който ми идва наум, е: четете! - и статиите по тематиката, която Ви интересува, и историите, и беседите. Има учудващо слаби статии по много интересни теми, има и добри разработки по най-необичайни теми. Вметката ми за чуждоезичните уикипедии означава, че с потребителското Ви име важи навсякъде, за всички езици - ако се чувствате сигурен, може да допринасяте на съответния език. Превеждането от чужд на български е добра практика (макар че напоследък с напредъка на машинния превод става по-скоро вредна), но при специална терминология е добре да се допълни с български източници. Уменията Ви за редактиране са много добри за начинаещ редактор, смятам че бързо ще се впишете (всъщност вече го направихте). Питайте, ако нещо Ви затруднява, всеки ще отговори, макар е след известно време (не всички са постоянно на линия). Поздрави--Ket (беседа) 10:48, 15 април 2019 (UTC)

Благодаря за споделеното, както и за окуражителните думи :-) Въпреки малкия брой на редовно и активно действащи колеги (Ваши, аз все още се имам за новодошъл), присъствието им е впечатляващо - и като своевременност и адекватност на реагирането, и като редакторски принос за подобряване на съществуващо и създаване на ново съдържание. Как го правят... недоумявам. Завиждам благородно за ефикасната употреба на времевия и физически ресурс. Ще се радвам да "открадна" част от тяхното know-how на среща наживо - виждам, че предстои през м. май. Засега чета, разглеждам намесите на опитните редактори и трупам предимно пасивен опит. Усещам при почти всеки, с когото съм контактувал, готовност за съдействие и добронамереност - особено при Вас. Имам изградено от ранна възраст чувство за такт и няма да досаждам на никого с дребни въпроси, на които сам с малко усилия бих могъл да открия отговор.

Междувременно смятам да продължа издирването на статии, сходни с тази, покрай която навлизам в У. Благодаря Ви отново за включването в започнатия от мен разговор за черния PR. Проблем съществува и виждам възможност да бъда полезен, като го оповестя, илюстрирам и предложа на общността да бъде разрешен.

Хубав ден :-) Paralax61 (беседа) 11:43, 15 април 2019 (UTC)

Здравейте, Ket :) Моля за мнение и съвет. Мои редакции са подложени на обезкуражаваща намеса от потребител с права на администратор (Мико). Споделих по-рано, че не се притеснявам да опонирам на всеки, когато съм подкрепен с аргументи. Не се чувствам комфортно, обаче, като наскоро включил се в работата тук, да скачам на т. нар. "стари кучета" и да генерирам редакторски войни. Това става за втори път и съм го описал в беседата на Алиса Селезньова (с която освен администратори, с Мико работят активно в проект Македония), както и в беседата към конкретната статия Богота. Знам, че има всякакви хора и през годините съм съумявал да намирам общ език с общопризнати безнадеждни случаи. Опасявам се да не попадна в ситуация от типа "Параграф 22" и да се окаже, че се оплаквам на свещенослужител от арменски произход :-) Какви са Вашите наблюдения, такива неща случват ли се тук и какво бихте ме посъветвали? Поздрави! Paralax61 (беседа) 08:44, 17 април 2019 (UTC)

Ами това са реалиите в Уикипедия, запасете се с търпение. Аз също имам някои пресни забележки към този тандем, така че не сте единствен. Съветът ми е да насочите усилията си някъде другаде --Ket (беседа) 16:51, 17 април 2019 (UTC)

Такъв е и моят. -- Мико (беседа) 17:21, 17 април 2019 (UTC)

Благодаря, Ket! Виждам илюстрация на прочетеното, че в Уикипедия има не само писани, но и неписани правила. Знаех за подобни прийоми от Rumensz; не го очаквах, обаче, толкова откровено и скоро. Подходих позитивно към всеки, защо ми се показва вратата в добавка на неприятни номера? Няма проблем да остана само читател или да се насоча към някой от другите Уики проекти. Дойдох по конкретен повод и искам да довърша започнатото. Luchesar, Vodnokon4e:, ще съдействате ли статия Ваня Кастрева да бъде изтрита? Общото мнение е, че няма енциклопедична стойност и се крепи на няколко медийно отразени скандала. Доколкото се ориентирах, за постоянно това става с гласуване.

Ket, от Вас усетих топло отношение и добрина. На моята страница съм с реалната си идентичност. Ако мога да бъда полезен с нещо, свързано с електроника - пишете :) Paralax61 (беседа) 22:37, 17 април 2019 (UTC)

Благодаря за подкрепата в гласуването :-) Междувременно разглеждам материали за Стефан Маринов. Виждам, че сте допринасяли за страницата му. Интересува ме какво мислите за него като физик, имате ли поглед върху работите му? Използваемите източници за него са оскъдни. Не знам какви разработки за безплатна енергия е правил - не е останало нищо документирано (само няколко снимки), както и контактите му с швейцарската комуна и загадъчната машина Testatika. Иска ми се да допълня статията за него, като акцентирам на най-впечатляващото за мен - откритото "скачане" срещу системата във времената, когато беше опасно да разкажеш дори виц на публично място. Писах на журналистка, занимавала се с темата, да сподели ползваните от нея източници (засега без отговор). Поздрави! Paralax61 (беседа) 15:37, 20 април 2019 (UTC)

Не, нямам никакво отношение, нито познания за този човек, само съм коригирала вътрешна препратка--Ket (беседа) 18:42, 20 април 2019 (UTC)

Здравей, Кет! Виждам, че сте редактирали статията на Иван Бързаков, като сте премахнали частта за нобеловите му номинации. Може ли да споделите на какви основания. Само за информация - аз лично съм виждал писмо от нобеловия комитет, както и оригиналните мотиви с които е номиниран. Поздрави,Маркиз дьо Карабас--Предният неподписан коментар е направен от Маркиз дьо Карабас (приноси • беседа) 09:18, 24 юни 2019 (UTC) (проверка)

Здравейте Маркиз дьо Карабас! Може ли да посочите достоверен източник (по възможност Нобеловият комитет), където има тази информация.--Спасимир (беседа) 09:36, 24 юни 2019 (UTC)

Макар Спасимир да ме е изпреварил, потвърждавам искането му. Лични свидетелства не са достатъчни, трябва да са документирани и подлежащи на проверка--Ket (беседа) 10:19, 24 юни 2019 (UTC)

Не съм сигурен как да отговоря на въпроса. English Historical Documents е сборник с документи - няма автор или когато съм го ползвал, не съм установил.--Предният неподписан коментар е направен от Lotroo (приноси • беседа) 21:18, 26 юни 2019‎

Идеята на детайлно посочване на източника е той да бъде проверим. Заглавието е недостатъчно за това - трябва година на издаване, издателство, ISBN и страница. Имали сме случаи, когато наглед плодотворен и полезен редактор посочва в подкрепа на твърденията си източник с конкретна страница, където изобщо не се твърди това, което той се опитва да твърди. Ако ти липсват детайлите, по-добре не посочвай източник. Нямам предвид конкретно тази статия и теб, но стандартът за достоверност в Уикипедия е издигнат на нови нива в сравнение с десет години назад.--Ket (беседа) 07:26, 27 юни 2019 (UTC)

Преместено на Беседа:Париж#Актуализация. --Спас Колев (беседа) 14:45, 16 август 2019 (UTC)

Кети, към страницата на Джон Атанасоф имам следните забележки:1. Атанасоф никога и никъде не е декларирал себе си като електроинженер. Навсякъде е декларирал, че е теоретичен физик. Това с електроинженерството са "патриотичните" пориви на Блаже Сендов (в "Прометея ..." Атанасоф го нарича Благо, и тъй като 50 години въпросният Благо разпространява невежество аз ще го наричам Блаже)

2. Приетата терминология е електронен компютър, не сметачна машина. Ще си позволя да ти дам някои пояснения - темата "Атанасоф" има поне 4 гледни точки - правна, техническа, историческа и бизнес. От 1870 г. има два основни вида сметачни машини - табулатори и акумулатори. В началото до около 1910-1912 година когато Джеймс Пауарс открива своята фирма, табулаторите обслужват основно статистическите операции. Акумулаторите (устройства за събиране и натрупване) обслужват финансовата сфера - банки и счетоводители. От акумулаторите се появяват калкулаторите - те са настолни устройства. Табулаторите са били като "тежка артилерия" за сложни статистически операции. Пауарс нарича табулатора си счетоводна машина т.е. границата започва да се размива. Това показва че целта на Пауърс е не само статистиката, но и финансите. IBM преименува табулаторите си на счетоводни машини през 1935 за 4-та серия табулатори. Индустрията която започва да произвежда компютри е табулаторната индустрия - IBM и Remington (Remington поглъща Powers през 1927 г.) Терминът компютър е въведен от Джордж Стибиц през 1941 г. (погледни US 2,668,661) - какво е този компютър ... калкулатор на комплексни числа. Стибиц е основният конкурент на Атанасоф, друг е въпроса, че Атанасоф никога не стига до такава еманация на мисълта. ENIAC също е компютър (погледни патента). Казано по друг начин, изобретателите ни наричат така. Тук се намесва аргумента на Илиев2010, че тези компютри не отговарят на съвременните дефиниции (тези дефиниции са от 1930-1936 г.) Аз му обясних, че това е вярно, но архитектурната основа е същата още от времето на табулаторите - изчислително устройство (arithmetic unit), отделни регистри и акумулатор (Джеймс Брайс нарича регистъра за междинния резултат акумулатор през 1935 г.) и честотна област (при Атанасоф и табулаторите това е електродвигателя и лостовата система, при Дикинсон и Деш-Мумма са осцилатори). Така че "един от първите електронни компютри" е вярно. Може да се обясни, че не е Тюринг съвместим. Какво се казва на български не е интересно, то и псуването на български не е същото като на английски.

3. Историята с кръчмата в Илинойс не е легенда - това най-тежката фалшификации на Атанасоф пред съда. Тази история е променена поне 5 пъти и фалшифицира историята на създаването на АВС компютъра. През 1940 г. в "Computing ..." описва създаването на АБС компютъра ... в началото се е сетил за кондензатора, но е бил пренебрегнат (стр.7 последен параграф "At first the fifth type of element was omitted from consideration ...."), първите планове са били да използва двоични броячи (стр. 8, втори параграф, 5-ти ред "The first plans made were to use the circuit of the scale-of-two counter but after months ..." т.е. Екелс-Джордан периода, връщаш се обратно в началото на стр.8, края на 1-ви ред "attention was turned to the possibility of using small condenser". Значи решава да използва кондензатор през ноември 1939 г. Продължи със следващото изречение "Then the idea occurred to the writer that it might be possible to so arrange the mechanism that the machine would jog ..." т.е. опресняването е от декември 1939 г. До тук спирам защото ти искаше да публикувам това. Ще го направя, но българския ми е слаб, не се сещам за думи. Проследил съм по дати и час как променя историята - 12 ноември 1968, май 1969 с Ута Мерзбах, 1970 свидетелски показания пред открит съд, 1972 с Бони Каплан. Как ще я пишеш тая Британика не знам, ама е фалшификация.

4. Дейвид Бичър не е състудент а студент "Advent ..." стр.272, първа колона, трети параграф. Това е историята за "механичния кварц" На Илиев2010 му обясних, че тази история също е фалшификация. С неговата логика (на Атанасоф) мога да му докажа, че двигателят с вътрешно горене е основен електронен елемент, а всички съвременни компютри са тежко машиностроене.

Поздрави Койчо Никойчев, нали искаш да се подписвам. На! Имаш подпис103.217.167.213 10:45, 6 ноември 2019 (UTC)

Вашата последна реплика е прочетена от:   {{{1}}}--Ket (беседа) 14:49, 6 ноември 2019 (UTC)

Кети, та да продължим ...

5. В страницата е написано "Наличната изчислителна техника се изчерпва с настолни сметачни машини и табулатори." Това не е вярно!! Има табулатори, калкулатори, акумулатори, касови апарати, умножители (IBM601 - умножител на Дали-Канингам), има дори машина за автоматично оценяване на тестове в университета. През 1928 г. започва сътрудничеството на IBM с Колумбийския Университет и IBM открива и безплатно оборудва счетоводната лаборатория на проф. Бен Ууд. През 1932 г. безплатно създава втора лаборатория в Колумбийския университет - това е Астрономическата лаборатория на проф. Уолес Екерт. Тази лаборатория съществува е днес и е предназначена за научни изследвания в астрономията. По искане на Уолес Екерт IBM проектира, произвежда и доставя difference tabulator (не знам как да го преведа на български), изчислителен управляващ ключ (computation control switch) и създвава първата офис мрежа. Използва се за хармоничен анализ, изчислюване на траектории, цифрово изчисляване на диференциални уравнения. И двете лаборатории се използват от други университети в САЩ. Така че от 1903 до 2-рата световна война е невероятна кокнуренция, особено от 1927 г. нататък когато Remington Rand се намества в табулаторния бизнес. През 1937 г. IBM предлага на пазара изчислителния управляващ ключ, т.е. опис системата на Колумбийския Университет. През 1940 г. Уолес Екерт публикува първата книга на компютърна тематика, в която се описва именно тази система заедно с ключа. Книгата е достъпна на мрежата. Атанасоф не е чувал за това и през 35-36 г. се заиграва със setup блока на табулатора, в който можеш да програмираш фиксирани коефициенти т.е. да изпълняваш умножение на постоянно число. Той отваря setup блока и дава възможност на променя коефициентите от вън с неговото устройство. Той никога не разбира за тази система ... Това е ... нищо изключително.

6. В страницата е написано "създават прототип на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет." Това е написано в стил "Атанасоф". Съдебното решение 3.1.5. "In December, 1939, Atanasoff completed and reduced to practice his basic conception in the form of an operating breadboard model of a computing machine." вади конвертора от модела защото Атанасоф решава да лъже в съда за тестването и се отказва от това, което е написал в "Computing ...", а именно че тестовете са направени през януари 1940 г. с конвертор. Ако беше потвърдил честно, хронологията на развитие, без да се занимава с фалшификации, това можеше да се напише. Но така написано, означава че Уики фалшифицира съдебно решение! Разбираш ли сега защо не можеш да напишещ Британика. Не можеш да бъдеш енциклопедична във фаршифицирана история защото същата тази фалшификация ти е поставила капани. Единственият ти ход е да почнеш да говориш истината и да посочиш фалшификацията. За съжаление това е ...

7. Извършва аритметични операции ... прототипа извършва само събиране и вадене и това го прави еквивалентен на машините на Дикинсон и Деш-Мумма.

8. В страницата е написано "тя не отговаря на съвременната дефиниция за компютър, защото изпълнява една единствена програма". Програма няма ... има цикъл. Какво е цикъл ... начало, 1,2,3, край. Програмата съдържа цикли, но циклите нямат условните операции на програмата. Принципите на програмирането са част от теорията на изчислимостта и са дефинирани от Чърч и Клини (Фунционално програмиране) и Тюринг (динамично програмиране). По това време табулаторите имат управляващ панел, изобретен от Холерит през 1906 г., но този управляващ панел е конфигуратор т.е. изпълнява цикли като включва различни блокове от машината. ЕNIAC също има такъв управляващ панел, но това не е програма. Програмата е част е принципа на универсалността на Тюринг (всеки компютър може да изпълнява програма написана на друг компютър) и влиза в играта след 50-та година когато Корадо Бьом написва първия компилатор като част от дисертацията си. В съответствие с дефиницията на Тюринг програмата има начало и край (като всяко нещо), но Тюринг доказва, че не съществува начин надеждно да спреш програмата. Това е така наречената Halt Theorem, доказателството е на мрежата. В компютърната наука това е най-великата теорема защото с нея Тюринг предсказва отвяването на компютъра от време на време и изтичането на паметта. Затова е правилно да се напише, че машината не е съвместима с дефинициите на Тюринг за съвременните компютри, което всъщност оборва една от фалшификациите на Блаже Сендов за бащата на съвременните компютри. Дори за EDVAC е трудно да се каже че има програма. Запомнената програма не е само да напишеш нещо и да заредиш. За да имаш програма трябва да имаш ALU (Аритметично-Логично Устройство). До края на 40-те години имаш само AU (Аритметично Устройство). Капиш?

9. В страницата пише "Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления, основана не на механика, а на електричество и електроника". Това не е вярно!!! Идеята, на Атанасоф от септември 1937 г. в съответствие със писмото до Dietrich & Ratley за патентно проучване и меморандума за начално финансиране от март 1939 г., е включване на Мonroe калкулатори към обща ос. Това е АВС компютъра. Както Атанасоф сам пише в "Adventa ..." - пасажа за "механичния квац" синхронизацията е механична (като в табулаторите) Казано по друг начин, АВС компютъра изпълнява електронни измисления върху механична основа. Основата е синхронизацията и управлението. Нямаш синхронизация, нямаш машина ... това е! Задавала ли си си въпроса защо Атанасоф никога не говори за Герт Вайсман, този дело му е направил механиката и трите барабана? И какво е АВС - един чакрък върти един чеп и нещо мига. И като мига искри като бенгалски оган на Коледа (четките на барабаните). Всички проблеми на Атанасоф са решени преди него включително и безконтактното свързване 10 години преди него. Регенерирането на кондензатора - 30 години. Така че, отново някакво "патриотично" невежество. Това ли е Британиката?!?!?!

10. В страницата пише ... "операциите се извършват с 8-разредни двоични еквиваленти на десетични числа". Това къде го прочете? Кой Бончев, Сендов или Протохристов ти го каза? Десетичните числа се кодират двоично в 4 разряда (8 е "1000", 9 е "1001"), не в 8. Казано по друг начин същата точност ще получи с 25 кондензатора. Толкова ли е глупав, че да не използва половината от кондензаторите!?!?!? Кодирането ... осмичния код е известен от 1600 и не знам си коя година, шестнайсетичният от 1800 не знам си коя. Сложи го 100 години преди Атанасоф. Ей ентусиазъм, ентусиазам. В живота си най-много съм мразил ентусиазма защото ентусиазма е най временното чувство, което създава винаги само глупости и при първата пречка отлита. Твойто не е ентусиазам, твойто е мерак, но се пази от ентусиазма.

Не приемай тези коментари като лична нападка. Приеми ги като опит да ти помогна, но си запазвам правото да те бъзгам за Британика. Винаги ми е било приятно да дискутираме, но аз съм извън играта. Коригирах патентоването защото Атанасоф клевети адвоката да края на сните си. Ричард Трекслер никога не е казал една лоша дума за Етенесоф (не съм сбъркал Етенесоф, не може да си каже имито завалията) Обидно е да наблюдавам безмозъчната вандализация на страницата и не искам да участвам в това. Ти се бориш там. От време на време може и да коригирам нещо, но тези глупости са твоя борба. I had enough excellence. Успехи в Булгаристаниката :)))))

Поздрави, Ганчо Лалев 103.217.167.213 22:00, 6 ноември 2019 (UTC)

Hello Ket:, could you check the article I created? Thank you very much. All my very best,--Philippe49730 (беседа) 12:56, 3 декември 2019 (UTC)

Готово--Ket (беседа) 15:09, 3 декември 2019 (UTC)

Здравейте,Благодаря за проверката на статията.Ръководих се от подобен материал: https://www.how.com.vn/wiki/bg/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2_(%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)Ще се съобразя със забележката.Поздрави!--Предният неподписан коментар е направен от Yasir.tahir (приноси • беседа) 10:50, 17 декември 2019‎