Потребител беседа:Ket/2018

Като имаш време, би ли погледнала [1] - намирисва ми на fringe science, но ми е трудно да преценя. (Също PetaRZ:.) --Спас Колев (беседа) 13:32, 16 януари 2018 (UTC)

Държа го под око, писах му за добре дошъл на 13 януари и го изчаквам да напише още--Ket (беседа) 14:05, 16 януари 2018 (UTC)

Да го кажем OR, че да не влизаме в етимологически спорове. −PetaRZ ¬ 17:21, 16 януари 2018 (UTC)

Така като гледам, става въпрос за промотиране на теория, публикувана на самиздат: http://kogitalnost.com. −PetaRZ ¬ 17:30, 16 януари 2018 (UTC)

Благодаря за подаденото рамо, наслагах искания за източници--Ket (беседа) 10:19, 17 януари 2018 (UTC)

Кети, много благодаря за мнението ти и то съвпада с моето. Аз имам същите притеснения и затова те търсих и те моля, внимателно да следиш какво съм написал и коригирай. Поради същите притеснения се опитвам да дам само референциите, но note 7 трябва да се преправи. Ще ти бъда благодарен да проверяваш и ако нещо съм сбъркат просто се обади. Но енциклопедичността си е твоя работа - за това претенции нямам, и аз имам някакви граници. При толкова много лъжи просто не знам как да се напише толкова грозна истина. Това, което ме озадачава е, че в станицата се пише на дълго и нашироко за семейството му, за образованието му, за проподавателската му дейност, за консултанството му за какво ли не, и за годините, в които е правил компютъра е пълно с лъжи, а делото е просто смачкано. Искам да ти благодаря за това, че си обяснила позицията на Моерс. Имай предвид, че мемоарите на Атанасоф ("Advent"-a) са определени от Моерс като предумишлена фалшификация (Моерс, последен параграф) потвървена от Роберт Елбърн, заместникът на Атанасоф в NOL, в интервютата му за Смитсониън, и от самия Атанасоф (интервютата му за Смитсониън от 1972 г). Статията е базирана на биографията на Атанасоф публикувана на уебсайта на Президентсвото - https://www.president.bg/cat39/Biografia-Jonh-Atanasov/. Тази биография е пълна с лъжи - например, че ЕNIAC e извел общите принципи на работа от Атанасоф ... това не е вярно, изведен е предмета машина за изчисления. Едно пояснение, в американския патентен закон от този период има четири предмета (subject matter) на патентоване - процес, машина, производство и композитен материал. Съдия Ларсън пояснява, че при осъждане за взаимстване на предмет не е необходимо да има зависимости (т.3.1.3) Обшите принципи означават зависимост, а зависимостите 88, 89 и 90 ги има в табулаторите от където Атанасоф е крал. Ти знаеш, че отделих 9 месеца за да хвана източника на небивалиците свързани със Атанасоф. Сега мога да ти кажа, че източникът е самият Атанасоф. Представя пиянските си истории (в интервютата говори и за други приянски истории) като гениални идеи. През 1984 г. подменя изцяло историята си по всички теми - IBM, Бери ,ABC, NOL, патентоване, всичко. Оказа се, че Атанасоф подменя историите си между интервютата. Част от историите му са криминални - например, историята с IBM.

Историята с IBM както съм сложил референциите:[9] - стр. 9 последен отговор (интервюто е 17.07.1972 с Бони Каплан)- "Той (Брант – бел. авт.) непрекъснато работеше с табулатори на IBM. Той не знаеше как работят. Аз не знаех как работят, така че аз презположих как аз бих я направил ако трябваше аз да проектирам такава машина. Така направих допълнително устройство да работи с нея, което щеше да работи с нея ако беше направена по начина, по който аз бих я направил. Никой нямаше да ми даде схемите на IBM табулатора. Аз просто предположих и се оказа, че моето продположение е вярно и устройството работеше перфектно." Казано накратко предположил как работи табулатора и хоп устройството станало. Ура, човекът е гений!

Три седмици по-късно, в интервюто с Бони Каплан на 10.8.1972, това е референция [10] - стр. 27-28, след като Каплан казва че се е свързала с IBM, Атанасоф сменя плочата и казва: “Това беше външно устройство и те щяха да ме обесят ако знаеха че съм свързал това устройство към тяхната машина, но уствойството работеше.” стр. 27 и в отговор на следващата реплика продължава:“... тях (IBM – моя бел.) не ги интересуваше кой модифицира тяхната машина и кой свързва каквото и да е било към тяхната машина. Аз се страхувах да го правя защото се страхувах, че може да направя грешка и тази грешка може да повреди тяхната машина и те можеше да разберат впоследствие и можеха да прекратят контракта с Държавното училище в Айова да доставят IBM механизми за табулаторите и други устройства за статистически цели ... все пак той (Брант – моя бел.) и аз бяхме сърцати хора и продължихме и го направихме въпреки всичко". Чакай бе човек за закакво ще те бесят като не ги интересува!?!?!?! И малко по-надулу “Аз исках да използвам IBM машина за решаване на уравнения. Аз я бях модифицирал за решаване на сложни спектри със значителен успех". Чакай бе преди 3 седмици беше предположил, сега си модифицирал.

Нещата стават още по рунтави ... на въпрос на Каплан “Какво друго освен да ти се усмихва и да те тупа по рамото правеше тоя за да ти помогне в сложните спектри?” Атанасоф отговаря “Ами например, ако имах нужда от някаква част той ще потърси и ще я открадне за мен. IBM не бяха в състояние да се противопоставят на това нападение. Ако имаха нещо на склад някъде и ние имахме нужда от него, скоро то се оказваше в моите ръце. Това беше много полезно и важно за мен и за всеки, който работеше с Брант.” [10] –стр.10, първи параграф.

Кети, прочете ли какво пише Моерс за Атанасоф? Хаотичен, разпилян човек, който пренарежда истината (лъже) от съвещание до съвещание. Ето само тези цитати от Атанасоф доказват думите на Моерс - самият Атанасоф казва че е лъжец, фалшификатор и крадец, че лъже не само от интервю на интервю, но от изречение на изречение. За да разбереш историята в перспектива ... през 2002 Дмитрий Скляров (Dmitry Sklyarov) беше арестуван от FBI и осъден на 5 години затвор и половин милион долара глоба за отваряне на един от пакетите на ADOBE, модификация на пакета, публикуване на резултатите и изпращане на публикациятя на ADOBE. www.infotoday.com/IT/nov01/ardito.htm Лежа ги и плати глобата.

Това е положението с всичко при Атанасоф, дори и с дядо му ... Та ако можеш напиши това енциклопедично като за Британика, желая ти късмет. Аз не мога и затова давам само референции. Има и нещо още по страшно, но за това като му койде времето.144.136.134.12 07:27, 27 януари 2018 (UTC)

Здравей
Бях малко офлайн и затова се забавих с отговора. Най-напред, когато се започне една нишка на разговор, е хубаво тя да се продължи на същото място - на твоята беседа, моля те имай предвид за в бъдеще. Освен това ти обръщам внимание, че поради зачестили целенасочени вандализми през последните месеци приносите от IP адреси се гледат по-строго и има бот, който възвръща редакциите им - затова е хубаво да се регистрираш с някакво име. Разбира се, редакторите продължаваме да следим статиите. Сега по темата: Разбирам желанието ти да се добереш до първоизточника на някои установили се заблуди за Атанасов. Все пак смятам, че засега статията е доста изчерпателна и повдига въпроси, на които всеки може да потърси отговорите сам. Големият принос на уикипедианците е привеждането на факти, подкрепени с оригинални източници, които всеки да може да провери. Само те моля, ако допълваш текста на статията, по-нататък да се въздържаш от тълкувания и квалификации като горната - „лъжец, фалшификатор и крадец“. За да присъства такова нещо, трябва да го е направил някой авторитетен експерт извън Уикипедия и ти да се позовеш на неговото мнение - това се нарича вторичен източник и именно такива се предпочитат. Самият Атанасов и интервютата му са първичен източник, позоваването на каквито не се препоръчва. Съгласна съм, че трябва да се прегледат всички позовавания на източници и да се прецизират нещата, но сега съм заета с друго, вероятно ще отделя време по-късно.--Ket (беседа) 10:15, 29 януари 2018 (UTC)

Може ли да обясниш промените направени в статията? Според мен хубаво е да добавяш твои пасажи, а когато триеш чуждите, просто от уважение, да опишеш защо ги триеш. Освен ако, разбиранията са ми остаряли? --Процесът (беседа) 11:24, 17 април 2018 (UTC)

Свободни сте да подобрявате статиите в Уикипедия според възможностите си. Намесих се, защото създадохте едно недоразумение и няколко дни не отговорихте на направените забележки и коментари в беседата на статията. За мен руската статия, от която добавих методите за нанасяне, е добър стартов модел за изложение по темата. Защо изтрих израз като „Физическо низложение чрез изпаряване“? Защото не можех да го гледам--Ket (беседа) 14:02, 17 април 2018 (UTC).

Според теб е добра, според други не. Но изтри и сума ту други термини и сега статията е неознаваема и много неточна, подвеждаща и пр.. Не разбирам, защо триете с твойте приятели шаблоните за подобрение. --Процесът (беседа) 13:13, 18 април 2018 (UTC)

Колега, нямате ли някой валиден източник ? Сложил си нещо, но не работеше. --Процесът (беседа) 13:32, 18 април 2018 (UTC)

Грешите, това си е от Вашите приноси--Ket (беседа) 15:19, 18 април 2018 (UTC)

О голямо извинение !!! ... От тази статия се оттеглям. Даже бих я изтрил, в сегашния и вид, или поне моите пасажи там. Сега статията има структура на полу-знание...

Много станаха редакторите, конструктивността изчезна, подведох се малко по не учтивия подход на редакторите (макар и с политкоректен език) и не ми се хаби повече време.

Все пак мисля, че е

твоя отговорност да пооправиш статията, след като основно я промени.

Аз се опитах да остава шаблони за оправяне и искане за източници но голямата цензура не позволява. Това е и молбата към теб, изброените предишни методи, които бяха изтрити от теб, да ги върнеш. Да върнеш и според мен не лошата първоначална структура / квалификация на процесите. Да, имаше термини, които трябваше да бъдат преведени по-добре, НО ... това не е оправдание за триенето им, или ?!?

И да помислм заедно, източникът (учебникът) от 1983 дали материала в него не е преписван от някой по-стар съветски от 60те? Не, че е била лоша наука, но ако е така със 60 и повече год давност ...

--Процесът (беседа) 09:35, 19 април 2018 (UTC)

Вашата последна реплика е прочетена от:   Ket-- 12:05, 19 април 2018 (UTC)

Слях Космос (беше пояснителна) с Космос (пояснение), не съм сигурен, че така е най-добре. Основното понятие днес е Космическо пространство, може би първото трябва да сочи натам? Започнах обсъждане на Беседа:Космос. --Поздрави, Петър Петров 13:00, 14 юни 2018 (UTC)

Бихте ли ми посочили как да сложа вярната рожденна година на Павлина Павлова (1959, а не 1949), която е изписана в карето от дясно. Виждам, че в кода годината я няма. Установих, че е в група "Родени през 1949 година". Добавих я в група "Родени през 1959 година", но в карето продължава да стои годината 1949 (и съответното изчисляване на възрастта). Ще ви бъда много благодарен ако ми помогнете.Stoytcho Delitchev (беседа) 04:23, 11 юли 2018 (UTC)

Готово. Трябваше да се смени в Уикиданни, а там беше влязло автоматично от нашата статия. В историята на редакциите на статията може да се види кога е въведено грешно и от кого--Ket (беседа) 05:01, 11 юли 2018 (UTC)

Кака става обединяването на статии. Това не води ли до изтриване на по-малката статия и пренасочване? ({{ЗАМЕСТ:Todor /brassmonger :) }} (беседа) 20:31, 28 юли 2018 (UTC))

Да, така става, но по-малката не е изтрита, а пренасочва към по-голямата, която вече съдържа и текста от по-малката --Ket (беседа) 12:08, 29 юли 2018 (UTC)

Здравейте,Натъкнах се на странно твърдение: „Някои отвертки имат сечение на шестоъгълник (често наричан „шестогран“ (или погрешно - „шестограм“))“Дали си спомняте, по времето, когато Вие сте допринесли към съдържанието на тази статия, къде са Ви попаднали двата варианта на думата - шестогран и шестограм? Допускам, че вметката коя дума е неправилна, е проява на мистична злоупотреба, но нямам възможност да го подкрепя с надеждна достоверна мотивация.Бихте ли ме посъветвали как да се постъпи?Поздрави, --Zelenkroki (беседа) 01:55, 12 септември 2018 (UTC)

Ей богу, не помня толкова назад във времето. Да, вметката коя дума е неправилна, не е от мен. Дискусия по въпроса има тук - това е форум за професионални преводачи, на който аз лично се доверявам в значителна степен. Заключението там е „Г-образен шестограмен ключ“. Отворете и бутончето с дискусията, интересна е--Ket (беседа) 08:05, 12 септември 2018 (UTC)

Странно, наистина. Не очаквах да си „спомните“ конкретно, а по сходство с подобни „дублетни“ форми на други думи. Но и не допусках, че могат да се поискат източници за толкова дребна дреболия. :) Благодаря Ви за напътствията и намесата Ви повторно по статията. Препратката към дискусията ме осветли, че може да е и по-сложно от мистично основанието за правилното изписване. Поздрави, --Zelenkroki (беседа) 23:00, 13 септември 2018 (UTC)

Извинете, че отново ви безпокоя. Погледнете, моля, и този Генко — Потребител:Amikeco/Анатолий Генко. Разбира се, не е нещо спешно. Amikeco (беседа) 19:55, 23 октомври 2018 (UTC)

Готово е, можете да местите в основното пространство. Надявам се че няма да имате нужда от помощ за останалите девет члена на семейството--Ket (беседа) 18:38, 24 октомври 2018 (UTC)

Много добра шегичка :) Мисля, че мога да бъда по-решителен и да публикувам статии в основното пространство веднага; нали това е една от основите на Уикипедия — „редактирай с кураж“? :) Благодаря ви за любезната помощ и желая всичко хубаво. Amikeco (беседа) 23:04, 24 октомври 2018 (UTC)

Здравейте, благодаря за съветите. Относно скобите- ще го спазвам. Опитах се с шаблона за " превод от...." , но не успях да разбера, кое е oldid. Искам да попитам, ако пиша, че е превод от ...., трябва ли да преведа и източниците, посочени в оригиналната беседа или само да посоча, че е превод. Моите интереси са насочени към живописта и ролята на жените в изкуството най-вече и то в западното изкуство, отчасти и в руското, така че трябва да ползвам статии, написани от други, затова превеждам. Източници на български по-тези теми има по-малко.--Eli goranova (беседа) 08:29, 19 ноември 2018 (UTC)

Здравей,
oldid е номер на версията на оригиналната статия, който еднозначно свързва нейното съдържание с конкретния момент на превод (защото съдържанието може да се мени с времето). Номерът фигурира накрая на адреса, който се появява в адресната лента ( oldid=ХХХХХХ), след като в режим на четене се кликне „Постоянна препратка“ (Permanenter Link) в менюто отляво. Пример: шаблонът за Карл Бухолц за превод от немски трябва да има следния вид: {{превод от|de|Karl Buchholz (Maler)|173349190}}. По втория въпрос - източниците не се превеждат, но е желателно да бъдат посочени на съответните места, както са в оригинала. В идеалния случай трябва и да се проверят, а ако има техни варианти на български - още по-добре, но това вече е програма максимум--Ket (беседа) 12:37, 19 ноември 2018 (UTC)

Поставих шаблона в статията. Всъщност ако се затрудняваш с попълването, е достатъчно да посочиш от кой език превеждаш в резюмето при публикуване на превода, тогава някой друг може да го постави (например:превод от немската Уикипедия)--Ket (беседа) 14:12, 24 ноември 2018 (UTC)