Патриотичен фронт

На 18 юли 2014 г. „Национален фронт за спасение на България“ отправя покана към „ВМРО – Българско национално движение“ да се присъедини към обединението Патриотичен фронт.^[1] Ръководството на ВМРО приема и напуска съюза си с „България без цензура“ като запазва коректни отношения с тях^[2] и на 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.^[3] Създаден е Обществен съвет към коалицията, към който могат да се присъединяват и други партии, споделящи патриотичната идея.

След края на XLIII народно събрание, НФСБ и ВМРО-БНД участват на предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. заедно с Атака като част от Обединени патриоти.^[4][5] Това на практика слага край на Патриотичния фронт на 27 януари 2017 г.

През септември 2021 г. коалицията е възродена за участие в парламентарните и президентските избори на 14 ноември.

Основните задачи на коалицията „Патриотичен фронт“, цитирани в Политическото споразумение, са: възраждане на българската икономика, борба срещу монополите, създаване на модерно образование и здравеопазване, справедлива и неподкупна съдебна система.

В предизборната Коалиция „Патриотичен фронт“ влизат следните партии:

• Национален фронт за спасение на България (НФСБ), с лидер Валери Симеонов
• БДС-Радикали, с лидер Цветан Манчев
• БНДС Целокупна България, с лидер Георги Вълчев

• ВМРО – Българско национално движение (ВМРО–БНД), с лидер Красимир Каракачанов
• Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД)^[6], с лидер Слави Бинев
• Национален идеал за единство (НИЕ)^[7], с лидер Борис Ячев
• Средна европейска класа (СЕК)^[8], с лидер Георги Манев
• Сдружение „Патриот“^[9], с лидер Валентин Николов
• Целокупна България^[10], с лидер Григор Велев
• Национално движение „БГ патриот“^[11][12], с лидер Петър Харалампиев
• Съюз на патриотичните сили „Защита“^[13], с лидер доц. д-р Йордан Величков
• Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, с лидер о.з. ген.-лейт. Петър Илиев
• Национално движение за спасение на Отечеството (НДСО)^[14], с лидер Тодор Рашев
• Национал-демократична партия (НДП),^[15] с лидер Димитър Стоянов
• „Възраждане на отечеството“, с лидер ген. Йордан Мутафчиев

• Свобода,^[16] с лидер Павел Чернев. Оттегля подкрепата си към ПФ през май 2015 г.^[17]

Първото участие на коалицията на избори е на парламентарните избори на 5 октомври 2014 г.^[18]

Патриотичният фронт получава 19 мандата в XLIII народно събрание. На 30 ноември 2014 г. Велизар Енчев напуска парламентарната група на патриотите. Мотивите му са, че председателят ѝ Валери Симеонов е подменил вота на избирателите като е подкрепил кабинета Борисов 2.^[19][20][21] На 8 юни 2016 г. Полина Карастоянова е изключена от парламентарната група, по обвинения за системно прокарване на лобистки интереси през законодателството.^{[22][23][24][25]}

На 29 септември 2021 г. коалицията е регистрирана за участие в парламентарните избори на 14 ноември.

На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига Красимир Каракачанов от ВМРО-БНД за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от „Атака“.^[26][27][28] Двойката получава подкрепата на Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) и „Атака“ за Президентските избори през 2016 г.^[29][30] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.^[31] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.^[32] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.^[33]

Коалиция Патриотичен фронт издига лидера на НФСБ Валери Симеонов и лидера на БДС–Радикали Цветан Манчев за кандидати за президент и вицепрезидент за изборите на 14 ноември.

В състава на коалицията влизат НФСБ, БДС–Радикали и партия Целокупна България, като подкрепа е заявена и от Общество за нова България с председател Радослав Стойчев.^[34]

• Обединени патриоти

• Официален сайт на НФСБ
• Официален сайт на ВМРО-БНД

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Patriotic Front (Bulgaria) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​