Къзълорда

Къзълорда (на казахски: Қызылорда), в миналото наричан още Къзъл-Орда, Перовск, Ак-Мечет, е град в Казахстан, административен център на Къзълординска област‎.

Къзълорда
Қызылорда
— град —
      
Герб
44.8479° с. ш. 65.4999° и. д.
Къзълорда
Страна Казахстан
ОбластКъзълординска област
Площ240 km²
Надм. височина128 m
Население257 299 души (2016)
1072 души/km²
КметНурлибек Налибаев
Основаване1820
Град от1867
Пощенски код120000
Телефонен код+7 7242
МПС кодN, 11
Официален сайтwww.kyzylorda.gov.kz
Къзълорда в Общомедия

Разположен е в Южен Казахстан, на брега на река Сърдаря. В периода 1925 – 1929 г. е столица на Казахската АССР в състава на РСФСР. Към 2016 г. има население от 257 299 души.[1]

История редактиране

Селището е основано като крепост Ак-Мечет в границите на Кокандското ханство през 1818 година. На 28 юли 1853 г. крепостта е нападната и превзета от руски войски под командването на генерал Василий Перовский и е преименувана на форт Перовский. През декември същата година гарнизонът на крепостта успешно я отбранява, когато е обсадена от кокандски войски.[2]

Изглед от Перовск, XIX век.

През 1867 г. крепостта е превърната в град Перовск, който става уезден център на Сърдаринска област. Откриват се училища, оризища, завод за кирпич и вятърни мелници. След пускането в експлоатация на жп линията Оренбург – Ташкент, в града е построена жп гара.[2]

На 30 октомври 1917 г. в Перовск е установена съветска власт. През 1925 г. градът е преименуван на Къзъл-Орда (букв. „Червена армия“), а столицата на Казахската автономна съветска социалистическа република е преместена тук от Оренбург. През 1929 г. столицата е преместена в Алма-Ата.[2]

През 1930-те и 1940-те години населението на града значително нараства благодарение на преселници от други краища на СССР: политически изгнаници, депортирани поляци от Западна Украйна и Беларус, немци, корейци от Далечния Изток, народи от Крим и Северен Кавказ, както и евакуирани хора от завладените от Нацистка Германия региони. През 1960-те и 1970-те години заедно с хартиените, механическите и обувните заводи възникват нови съседни селища.[2]

На 17 юни 1997 г. с указ на президента на Казахстан градът е преименуван от Къзъл-Орда на Къзълорда, а с него и областта е преименувана на Къзълординска.[2]

Население редактиране

Население по години
1897[3]1959[3]1970[3]1979[3]1989[3]1991[3]1999[3]
505865 902122 373156 128151 791158 200157 364
2005[3]2007[3]2008[3]2009[3]2010[3]2011[3]2012[3]
158 592164 103166 818188 682193 106198 389201 719
2013[3]2014[3]2015[3]2016[1]
207 721212 918219 967257 299

Етнически състав редактиране

Етническият състав на града към 2016 г. е 92,62% казахи, 3,56% руснаци, 2,19% корейци, 0,45% татари и 1,18 други етноси.[4]

Климат редактиране

Климатът в Къзълорда е студен пустинен. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 151 mm.[5]

  Климатични данни за Къзълорда 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)15,221,831,339,341,444,646,044,742,035,726,017,246,0
Средни максимални температури (°C)−2,50,28,820,327,232,934,332,626,117,47,2−0,417,0
Средни температури (°C)−6,8−52,713,320,326,127,825,718,610,21,9−4,710,8
Средни минимални температури (°C)−10,3−9,2−2,26,913,218,820,818,611,74,0−2,4−8,25,1
Абсолютни минимални температури (°C)−33−33,9−26−8−0,87,210,96,0−1−12,6−25,1−31−33,9
Средни месечни валежи (mm)191517161610644101717151
Средна влажност на въздуха78746549413534344052707754
Източник: Погода и Климат[5]

Икономика редактиране

Развита е леката промишленост, в частност хранително-вкусовата, тъй като в покрайнините на града се отглежда значително количество ориз.[6] Произвеждат се строителни материали, а в района на града се добива нефт.[7]

Източници редактиране