Крадци на велосипеди
„Крадци на велосипеди“ (на италиански: Ladri di biciclette) е италиански неореалистичен филм от 1948 година, режисиран от Виторио Де Сика. Сценарият е адаптиран от Чезаре Дзаватини по едноименния роман на Луиджи Бартолини. Главните роли се изпълняват от Ламберто Маджорани и Енцо Стаиола.
| Крадци на велосипеди | |
| Ladri di biciclette | |
 | |
| Режисьори | Виторио Де Сика |
|---|---|
| Продуценти | ПДС Продуциони Де Сика |
| Сценаристи | Виторио Де Сика Чезаре Дзаватини Сузо Чеки д'Амико Джерардо Гуериери Оресте Бианколи Адолфо Франки |
| В ролите | Ламберто Маджорани Енцо Стайола Лианела Карел |
| Музика | Алесандро Чиконини |
| Оператор | Карло Монтуори |
| Монтаж | Ералдо Да Рома |
| Жанр | драма |
| Премиера | 24 ноември 1948 (Рим) |
| Времетраене | 93 минути |
| Страна |  Италия |
| Език | италиански |
| Цветност | черно-бял |
| Бюджет | $ 81 000 |
| Приходи | $ 371 111 |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Крадци на велосипеди в Общомедия | |
Сюжет редактиране
В основата си сюжетът представя беден семеен мъж, който броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия си велосипед. Филмът е носител на редица филмови отличия и бързо се превръща в класическа картина на човешките ценности.
В ролите редактиране
| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Ламберто Маджорани | Антонио Ричи |
| Енцо Стаиола | Бруно Ричи, синът на Антонио |
| Лианела Карел | Мария Ричи, съпругата на Антонио |
| Джино Салтамеренда | Байоко |
| Виторио Антонучи | крадец на колело |
| Джулио Чиари | просяк [1] |
Продукция редактиране
„Крадци на велосипеди“ е един от най-прочутите филми на движението на Италианския неореализъм, започнато от Роберто Роселини с „Рим, открит град“ (1945) и опитващо се да доближи максимално киното до действителността. Съгласно принципите на това движение Де Сика снима само на място в Рим и вместо професионални актьори използва хора без опит в сценичното изкуство. Главната роля например се играе от Ламберто Маджорани, който е стругар.
Отзиви редактиране
През 1949 година Босли Краудър, филмов критик за „Ню Йорк Таймс“, дава положителна оценка на филма:
| „ | Италианците отново ни изпратиха блестящ и смазващ филм с „Крадци на велосипеди“, печална драма за съвременния градски живот от Виторио Де Сика. Широко и пламенно приветстван от онези, които го видяха в чужбина (където вече спечели няколко награди от различни филмови фестивали), този сърцераздирателен филм за фрустрацията, който пристигна в [Световния театър] вчера, има изгледи да изпълни прогнозите за абсолютния си триумф тук. Още веднъж талантливият Де Сика, който ни даде разтърсващия „Шуша“, тази отчайващо трагична демонстрация на младежката поквара в следвоенен Рим, подхваща и остро обрисува с прости и реалистични изразни средства една голяма – всъщност, фундаментална и универсална – драматична тема. А тя е изолацията и самотността на малкия човек в този сложен социален свят, иронично благословен с институции, даващи утеха и предпазващи човечеството.[2] | “ |
Когато филмът отново излиза в края на 90-те години, Боб Греъм, филмов критик за „Сан Франсиско Кроникъл“, също пише положителни отзиви за него:
| „ | Ролите се играят от неактьори – Ламберто Маджорани като бащата и Енцо Стаиола като угриженото момче, което понякога изглежда така, сякаш е миниатюрен мъж. Те внасят забележителна извисеност в непоколебимия поглед на Де Сика върху следвоенна Италия. Колелото на живота се върти и стрива хората на прах; мъжът, който в утрото жъне успех, до привечер е вече принизен. Невъзможно е да се въобрази тази история във форма, различна от тази на Де Сика. Новата черно-бяла репродукция има изключителен диапазон от сиви тонове, които стават все по-тъмни с напредването на живота.[3] | “ |
Награди и номинации редактиране
Филмът се представя по следния начин:
- Носител на почетен „Оскар за най-добър чуждоезичен филм“ (1950);
- Носител на „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм (1950);
- Определен за най-добър филм от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (1950);
- Специална награда на журито на фестивала в Локарно, Швейцария за Виторио Де Сика (1949);
- Националният съвет за преглед на филми: най-добър режисьор (Де Сика), най-добър филм (1949);
- Награда на Кръга на критиците на Ню Йорк за най-добър чуждоезичен филм (1949);
- Номиниран за Оскар за най-добър сценарий, Чезаре Дзаватини (1950);
- Златен вълк за най-добър филм от филмовия фестивал в Букурещ (1950);
- Награда „Бодил“, Копенхаген, за най-добър европейски филм, Виторио Де Сика (1950);
- Награда от Кръга на киносценаристите, Испания, за най-добър чужд филм (1951);
- Награда Кинема Джунпо, Токио, за най-добър чуждоезичен филм, Виторио Де Сика (1951).
През 1952 година британското списание „Сайт Енд Саунд“ организира анкета с участието на филмови творци и критици, и съгласно резултатите „Крадци на велосипеди“ е избран за най-великия филм на всички времена. В анкета сред режисьорите, отново организирана от същата медия – този път през 2002 година, той заема шеста позиция. Определен е от Британския филмов институт за един от 10-те най-добри филма, които трябва да се видят преди навършването на 14 години. Ватиканът го определя за един от най-добрите филми, представящи хуманистичните ценности.
Източници редактиране
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Крадци на велосипеди“ // Internet Movie Database. Посетен на 11 април 2018.
- ↑ Crowther, Bosley. „Vittorio De Sica's The Bicycle Thief, a Drama of Post-War Rome, Arrives at World“, film review, The New York Times, 13 декември 1949.
- ↑ Graham, Bob. film review, San Francisco Chronicle, 6 ноември 1998.
Външни препратки редактиране
- „Крадци на велосипеди“ в
Internet Movie Database - „Крадци на велосипеди“ в
Allmovie - „Крадци на велосипеди“ в Rotten Tomatoes
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bicycle Thieves в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |