Котелско-еленско-дряновски говор

Котелско-еленско-дряновски говор
	Котелско-еленско-дряновски говор
Страна	Република България
Регион	Стара планина
Говорещи	около 20 000
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Южнославянски; Източни южнославянски; Български; Балкански говори; Котелско-еленско-дряновски говор;
Официално положение
Официален в	-
Регулатор	Секция за българска диалектология и лингвистична география

Котелско-еленско-дряновският говор представлява съвкупност от три подговора на балканския говор.^[1] Наименованието си получава от балканските градове, в които се използват подговорите, а именно Котел, Елена и Дряново.

Характеристики

При застъпването на стб. ѣ се следва моделът на централния балкански говор със следните особености:
- в краесловие се произнася само като е: къдѐ, живѐ (живя)
- коренът на нѣмамъ се произнася винаги като е: нѐмам (нямам), нѐма (няма)
Силно омекотяване на съгласни:
- т⇒к’, например пък’(път), кẹстò (тесто), ск’ẹнъ̀ (стена)
- д ⇒г’, например г’ẹтè (дете), вѝг’ạх (видях)
Членна форма за мъжки род единствено число -ът.
Членна форма за множествено число е различна:
- котелски подговор -ти – уфсèти (овцете), млàдити (младите)
- еленски подговор -к’ê – уфсèк’ê (овцете), мумѝк’ê (момите)
- дряновски подговор -т’е – уфсèт’е (овцете), мумѝт’е (момите)

Източници

↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 111

[1] Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 111

[1]