Коми
- Вижте пояснителната страница за други значения на Коми.
Република Ко̀ми или накратко Коми (на коми: Коми Республика) е автономна република в състава на Руската федерация[1]. Влиза в състава на Северозападния федерален окръг и Северен икономически район. С площ от 416 774 km2, Коми е най-големият регион в европейската част на Русия, на 11-о място в Русия и 2,43% от цялата ѝ територия. Население на 1 януари 2017 г. 850 554 души (60-о място в Русия, 0,58%). Столица е град Сиктивкар. Разстояние от Москва до Сиктивкар — 1515 km.
| Республика Коми Коми Республика | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
.svg) Коми на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Сиктивкар |
| Площ | 416 774 km² |
| Население | 813 590 души (2021  )1,95 души/km² на 60 място в РФ |
| Федерален окръг | Северозападен федерален окръг |
| Президент | Вячеслав Гайзер |
| Министър-председател | Иван Кулаков |
| Езици | руски и коми |
| Часова зона | UTC +4 |
| МПС код | 11 |
| Валута | рубла |
| Официален сайт | www.rkomi.ru |
| Коми в Общомедия | |
История редактиране
Създадена е на 22 август 1921 г. като Коми (Зирян) автономна област. На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Коми АССР. На 24 май 1991 г. влиза в състава на ОНД под името Коми ССР, а от 12 януари 1993 г. – Република Коми, субект на Руската Федерация.
Географска характеристика редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Република Коми е разположена в крайната североизточна част на Европейска Русия. На запад граничи с Архангелска област, на север – с Ненецки автономен окръг, на североизток – с Ямало-Ненецки автономен окръг, на изток – с Ханти-Мансийски автономен окръг, на югоизток – със Свердловска област, на юг – с Пермски край и на югозапад – с Кировска област. В тези си граници заема площ от 416 774 km2 – 11-о място по големина в Русия и 2,43% от нейната територия.[2]
Релеф редактиране
Голяма част от територията на републиката е равнинна (крайната североизточна част на Източноевропейската равнина). От югоизток на северозапад през средата на Коми се простира ниското и широко възвишение Тимански кряж с максимална височина връх Четласки Камен 456 m. В източната част на страната, от юг на север, на протежение повече от 800 km се извисяват най-високите части на планината Урал: Северен Урал (връх Телпозиз 1617 m), Приполярен Урал с връх Народная 1895 m (най-високата точка на Република Коми и цялата планина Урал) и Полярен Урал (връх Пайер 1472 m). По вододела на планината преминава източната граница на републиката с Ямало-Ненецкия и Ханти-Мансийския автономни окръзи и Свердловска област. Между Тиманския кряж на запад и планината Урал на изток е разположена обширната, силно заблатена Печорска низина.[2]
Полезни изкопаеми редактиране
Република Коми е много богата на полезни изкопаеми: каменни въглища, нефт, природен газ, горящи шисти, естествен асфалт, титанови руди, боксити, каменна сол, гипс, варовик, минерални води. Техните потенциални запаси съставляват 9/10 от всичките ресурси в северозападната част на Русия, а техния комплексен характер на разположение в съчетание с високата концентрация на единица площ обезпечават високата им ефективност на усвояване.[2]
Климат редактиране
Климатът в Република Коми е умерено континентален с продължителна и сурова зима и кратко, сравнително топло лято. Суровостта на климата се увеличава от югозапад на североизток. В Сиктивкар, на югоизток, средната януарска температура е -15,1 °C, средна юлска 16,6 °C; в Ухта, в централната част – съответно -17,3 °C и 15,3 °C; във Воркута, на североизток -20,4 °C и 11,7 °C. В северните и североизточни части на страната (основно зад Полярния кръг) е развита вечно замръзналата почва (13% от цялата територия на републиката). Годишната сума на валежите в по-голямата част от Коми е 600 – 700 mm, а по западните склонове на планината Урал – до 1500 mm. Вегетационният период (средна денонощна температура над 10 °C) се изменя от 150 дни на юг до 90 дни на североизток.[2]
Води редактиране
В Република Коми има 58 676 реки с обща дължина 402 597 km и се отнасят към четири морски водосборни басейна: Баренцево море (62% от територията на страната), Бяло море (37%), Каспийско море (0,7%) и Карско море (0,3%). Най-голямата река в страната е Печора, вливаща се в Баренцево море. Други големи реки във водосборния басейн на Печора са: Уса, Ижма, Илич, Сула и Цилма (притоци на Печора), а също Адзва, Колва и Косю (притоци на Уса). Към водосборния басейн на Бяло море се отнасят реките Вичегда (десен приток на Северна Двина) с притоците си Вим и Сисола и Луза (десен приток на Юг, дясна съставяща на Северна Двина. В западната част на Коми преминава горното течение на река Мезен, също от басейна на Бяло море с най-големия си приток (ляв) река Вашка. В южната част няколко малки реки водят началото си от територията на Република Коми и принадлежат към водосборния басейн на река Кама, ляв приток на Волга от басейна на Каспийско море. В крайния североизточен ъгъл на страната, по границата с Ямало-Ненецкия автономен окръг протича река Кара, вливаща се в Карско море.[3]
Голяма част от реките имат равнинен характер, отличават се със спокойно течение, силно меандрират в широки долини с обширни заливни речни тераси. Изключение правят реките течащи в планината Урал и във възвишението Тимански кряж. Те са с планински или полупланински характер, с прагове и бързо течение. Основното подхранване на реките в региона е снежното (50 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания при поройни дъждове. Реките в Коми обикновено замръзват от края на октомври до средата на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]
В Коми са разположени над 94,5 хил. малки езера с обща площ от 1800 km2. Преоладават крайречните езера, но има и малки планински езера в Урал, дълбоки карстови езера по западните склонове на Урал и в басейна на река Вичегда и плитки термокарстови езера в тундрата и лесотундрата. 9,77% от територията на Коми е заета от блата с обща площ от 40 732 km2. Тук се намират две от най-големите европейски блатни системи – блатото Океан и Усинското блато.[3]
Почви, растителност редактиране
Почти цялата територия на страната е заета от подзолисти почви, а на север са тундровите почви. По долините на повечето големи реки има алувиално-ливадни почви (около 2%), но стопанското им значение е слабо.
По-голямата част от Коми (69%, 28,7 млн. ха) е покрита от иглолистни гори – тайга, като преобладават смърчът и борът (81%); срещат се и сибирски видове: кедър, ела, лиственица. Широколистните гори са 19% от общата горска територия. Запасите от дървен материал се изчисляват на 2,9 млрд. m3. На север от Полярната окръжност тайгата постепенно се сменя от лесотундра и тундра.[2]
Население редактиране
По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на Република Коми е 1 018 674 души (0,70% от Русия, 54-то място), с плътност 2,4/km2. Урбанизацията на населението е 75,25%.
Националният състав на населението е следният:
Административно-териториално деление на Република Коми редактиране
В административно-териториално отношение Република Коми се дели на 6 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 10 града, в т.ч. 6 града с републиканско подчинение и 4 града с районно подчинение и 29 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) | Население (2017 г.) | Административен център | Население (2017 г.) | Разстояние до Сиктивкар (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| 1. Сиктивкар | 152 | 260 448 | гр. Сиктивкар | 245 313 | Краснозатонски, Седкиркещ, Верхная Максаковка | |
| 2. Воркута | 24 180 | 80 061 | гр. Воркута | 58 133 | 904 | Воргашор, Елецки, Заполярни, Комсомолски, Мулда, Октябърски, Промишлени, Северни |
| 3. Инта | 30 100 | 28 977 | гр. Инта | 26 271 | 608 | Верхная Инта, Кожим |
| 4. Усинск | 30 564 | 44 525 | гр. Усинск | 38 800 | 757 | Парма |
| 5. Ухта | 10 300 | 118 987 | гр. Ухта | 97 806 | 333 | Боровой, Водни, Шудаяг, Ярега |
| 6. Вуктил | 22 453 | 12 042 | гр. Вуктил | 10 205 | 575 | |
| Муниципални райони | ||||||
| 7. Ижемски | 18 436 | 17 410 | с. Ижма | 3753 | 544 | |
| 8. Княжпогостки | 24 616 | 19 453 | гр. Емва | 12 906 | 130 | Синдор |
| 9. Койгородски | 10 416 | 7549 | с. Койгородок | 2877 | 192 | |
| 10. Корткероски | 19 748 | 18 593 | с. Корткерос | 4838 | 48 | |
| 11. Печора | 28 923 | 51 884 | гр. Печора | 40 048 | 588 | Изъяю, Кожва, Путеец |
| 12. Прилузки | 13 168 | 17 816 | с. Объячево | 5699 | 189 | |
| 13. Сосногорски | 16 563 | 43 964 | гр. Сосногорск | 26 571 | 345 | Войвож, Нижни Одес |
| 14. Сиктивдински | 7473 | 24 194 | с. Вилгорт | 11 946 | 7 | |
| 15. Сисолски | 6071 | 13 007 | с. Визинга | 6810 | 88 | |
| 16. Троицко-Печорски | 40 601 | 11 498 | сгт Троицко-Печорск | 6315 | 515 | |
| 17. Удорски | 35 816 | 17 903 | с. Кослан | 2288 | 270 | Благоево, Междуреченск, Усогорск |
| 18. Уст Вимски | 4775 | 26 192 | с. Айкино | 3367 | 96 | гр. Микун, Жешарт |
| 19. Уст Куломски | 26 368 | 24 499 | с. Уст Кулом | 5141 | 189 | |
| 20. Уст Цилемски | 42 511 | 11 552 | с. Уст Цилма | 4877 | 664 |
Икономика редактиране
Републиката развива добива на каменни въглища, нефт, газ, нефто и газо-преработката, дърводобивната и дървообработваща промишленост.
В селското стопанство водещ отрасъл е животновъдството. Развито е също така еленовъдството.
Отглеждат се фуражни култури, както и картофи, зеленчуци и зърнени култури.
Селско стопанство редактиране
Отглежда се фуражни култури, картофи, зеленчуци, зърнени култури. Отглеждат се норки и лисици.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 101[4] | 100,5[5] | 99,6 | 83,2[5] | 52,7[6] | 40,5 | 40,7[6] | |||||
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2019-09-30 в Wayback Machine.
- Данни за Коми Архив на оригинала от 2006-04-26 в Wayback Machine.
- Информация за Коми
Източници редактиране
- ↑ Тентюков М.Л., Горячко М.Д. и др. Република Ко̀ми (Коми) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 14. Кириев Александър Алексеевич - Демократична република Конго [Киреев — Конго]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-345-3. с. 751. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Коми
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Република Коми
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Республики Коми“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |