Исаия
Иса̀я (според българската православна Библия Исаия, на иврит: יְשַׁעְיָהוּ, Yeshayahu, в прев. „Спасението е в Бог“) е един от великите старозаветни пророци, живял през 8 век пр.н.е. в Юдея. Пророчествата му са предимно свързвани с концепцията за Месията, както и с нуждата от „връщане към Бога“.[1] Показва особена чувствителност към проблемите на обикновените хора и често критикува открито отношението на аристокрацията към тях.
| Исаия יְשַׁעְיָהוּ | |
 | |
| Роден | 766 г. пр.н.е. |
|---|---|
| Починал | 686 г. пр.н.е. |
| Етнос | израилтяни |
| Активен период | от 781 г. пр.н.е. до 687 г. пр.н.е. |
| Исаия в Общомедия | |
Биография
редактиранеИсая е роден в Йерусалим около 765 г. пр.н.е. Произхожда от знатно семейство на еврейски свещеници. Пророческите си видения започва да получава на около 20-годишна възраст.
Годината на смъртта му не е известна. Предполага се, че умира по време на царуването на Езекия, но е възможно да е доживял възкачването на престола на Манасий. Според някои апокрифи, Исая завършва живота си като мъченик именно по време на гоненията, организирани от Манасий.
Бележки
редактиране- ↑ По този повод, като предупреждение към евреите, които са се отвърнали от Господ, Исая казва „Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.“ (Исая 24:3)
