Зимни олимпийски игри

Зимните олимпийски игри са олимпийски игри и световни съревнования по зимни спортове.

Предшественик на зимните олимпийски игри са шампионатите по фигурно пързаляне (1908 г. и 1920 г.) и по хокей на лед – (1920 г.).

Първите зимни олимпийски игри са проведени в Шамони, Франция през 1924 г. Състезанията се провеждат на всеки четири години с две изключения – през 1940 и 1944 Игрите не се провеждат поради Втората световна война.

На олимпиадата в Осло през 1952 г. за първи път на зимни олимпийски игри има олимпийски огън.^[1]

Олимпийските игри в Кортина д'Ампецо през 1956 г. са първите, които разчитат на корпоративно спонсорство (Фиат е „официален автомобил“ на игрите). ^[2] Това са и първите зимни олимпийски игри, предавани по телевизията. Тогава за първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е прочетена от жена.^[3]

След олимпиадата от 1992 г. в Албервил следва олимпиадата през 1994 г. в Лилехамер. От 1994 г. зимните и летните олимпийски игри се провеждат в различни години. През годините в програмата са включвани различни спортове, за олимпиадата в Сочи през 2014 г. са включени следните 15 спорта:

Проведени зимни олимпийски игри редактиране

Година	Град	Държава
1924	Шамони	Франция
1928	Санкт Мориц	Швейцария
1932	Лейк Плесид	САЩ
1936	Гармиш-Партенкирхен	Германия
1948	Санкт Мориц	Швейцария
1952	Осло	Норвегия
1956	Кортина д'Ампецо	Италия
1960	Скуо Вали	САЩ
1964	Инсбрук	Австрия
1968	Гренобъл	Франция
1972	Сапоро	Япония
1976	Инсбрук	Австрия
1980	Лейк Плесид	САЩ
1984	Сараево	Югославия
1988	Калгари	Канада
1992	Албервил	Франция
1994	Лилехамер	Норвегия
1998	Нагано	Япония
2002	Солт Лейк Сити	САЩ
2006	Торино	Италия
2010	Ванкувър	Канада
2014	Сочи	Русия
2018	Пьонгчанг	Южна Корея
2022	Пекин	Китай

Най-успешни състезатели редактиране

Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри при мъжете е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с 13 медала: осем златни, четири сребърни и един бронзов медал, следван от сънародника си Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала. Най-успешната състезателка, Марит Бьорген, има обаче повече медали от Бьорндален – общо 15: осем златни, четири сребърни и три бронзови медала, следвана от рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.

Крайно класиране по медали
No	Състезател	Държава	Злато	Сребро	Бронз	Общо
1	Марит Бьорген	Норвегия	8	4	3	15
2	Оле Ейнар Бьорндален	Норвегия	8	4	1	13
3	Бьорн Дели	Норвегия	8	4	0	12
4	Любов Егорова	Обединен отбор, Русия	6	3	0	9
5	Лидия Скобликова	СССР	6	0	0	6
6	Иреен Вюст	Нидерландия	5	5	1	11
7	Клаудия Пехщайн	Германия	5	2	2	9
8	Клас Тунберг	Финландия	5	1	1	7
9	Лариса Лазутина	Обединен отбор, Русия	5	1	1	7
10	Томас Алсгаард	Норвегия	5	1	0	6
11	Бони Блеър	САЩ	5	0	1	6
12	Ерик Хейдън	САЩ	5	0	0	5
13	Раиса Сметанина	СССР	4	5	1	10
14	Сикстен Ернберг	Швеция	4	3	2	9
15	Рико Грос	Германия	4	3	1	8
16	Свен Фишер	Германия	4	2	2	8
16	Хетил Андре Омот	Норвегия	4	2	2	8
16	Галина Кулакова	СССР	4	2	2	8
19	Гунда Нойман	ГДР, Германия	3	4	1	8
19	Карин Енке	ГДР	3	4	1	8
21	Уши Дизъл	Германия	2	4	3	9
22	Аполо Антон Оно	САЩ	2	2	4	8

Участия на България редактиране

1936 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
1948 г. – 4 по ски-дисциплини
1952 г. – 9 по ски-дисциплини
1956 г. – 6 по ски-дисциплини
1960 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
1964 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
1972 г. – 4 по ски-дисциплини
1976 г. – 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели)
1980 г. – 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели)
1984 г. – 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели)
1988 г. – 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели)
1992 г. – 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели)
1994 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели)
1998 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели)
2002 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели)
2006 г. – 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели)
2010 г. – 6 по биатлон, 3 по ски алпийски дисциплини, 3 по ски бягане, 3 по шорт трек, 2 по сноуборд, 2 по спортни шейни (общо 19 състезатели)

Спечелени медали редактиране

1980 г. – 1 бронзов (ски бягане 30 км, Иван Лебанов)
1998 г. – 1 златен (биатлон, Екатерина Дафовска)
2002 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова) и 2 бронзови (биатлон, Ирина Никулчина и шорттрек 1500 м, Евгения Раданова)
2006 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова)

Кандидатури на България за домакинство редактиране

До игрите през 2014 г. София три пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството.

През 1985 г. губи от френския курорт Албервил за игрите през 1992 г. ^[4] Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кортина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция). Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона. По изчисления на Българския олимпийски комитет, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. щатски долара.

При избора на домакинство за следващите игри София губи на втори кръг от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994 г. ^[4], въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.

При избора на град-домакин за игрите през 2014 г. София отпада в първия кръг. Останалите кандидати са Сочи, Залцбург, Пьонгчанг, Хака, Алмати и Боржоми. ^[4]

Вечно класиране по медали (1924 – 2018) редактиране

място	държава	златни	сребърни	бронзови	общо
1	Норвегия	132	125	111	368
2	САЩ	105	110	90	315
3	Германия	92	88	60	240
4	СССР	78	57	59	194
5	Канада	73	64	62	199
6	Австрия	64	81	87	232
7	Швеция	57	46	55	158
8	Швейцария	55	46	52	153
9	Холандия	45	44	41	124
10	Финландия	43	63	61	167
11	Русия	47	40	35	122
12	Италия	40	36	48	124
13	ГДР	39	36	35	110
14	Франция	36	35	53	124
15	Южна Корея	31	25	14	70
16	Япония	14	22	22	58
17	Китай	13	28	21	62
18	ФРГ	11	15	13	39
19	Великобритания	11	4	16	31
20	Чехия	9	11	11	31
21	Обединен отбор	9	6	8	23
22	Обединен отбор на Германия	8	6	5	70
23	Беларус	8	5	5	18
24	Полша	7	7	8	22
25	Австралия	5	5	5	15
26	Хърватска	4	6	1	11
27	Естония	4	2	1	7
28	Словакия	3	4	1	8
29	Украйна	3	1	4	8
30	Чехословакия	2	8	15	25
31	Олимпийски атлети на Русия	2	6	9	17
32	Словения	2	5	10	17
33	Лихтенщайн	2	2	6	10
34	Казахстан	1	3	4	8
35	Унгария	1	2	4	7
36	България	1	2	3	6
36	Белгия	1	2	3	6
38	Испания	1	0	3	4
39	Узбекистан	1	0	0	1
40	Латвия	0	4	4	8
41	Югославия	0	3	1	4
42	Люксембург	0	2	0	2
43	Нова Зеландия	0	1	2	3
44	КНДР	0	1	1	2
45	Дания	0	1	0	1
46	Румъния	0	0	1	1

В жълт цвят: Вече несъществуващи държави или временни обединени отбори.

Смъртни случаи по време на зимни олимпийски игри редактиране

В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват вследствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили. ^[5]