ЗУР семейство „Стандарт“

Тези ракети са последващо развитие на зенитните ракетни комплекси RIM-24 Tartar и RIM-2 Terrier. Разработката на ЗУР започва през 1964 г. През 1967 г. е приета на въоръжение от ВМС на САЩ ракетата със средна далечина на действие SM-1MR (RIM-66A Standard), а през 1968 ЗУР с голяма далечина SM-1ER (RIM-67A Standard). ЗУР са предназначени за отбрана на корабите от удари по въздуха на средни (от 20 до 100 км) и големи (над 100 км) дистанции. На базата на тези ракети са създадени няколко модификации противокорабни (клас „кораб–кораб“) и противорадиолокационни („въздух–повърхност“) управляеми ракети със същото название. Производството на ракетите „Стандарт-1“ или „SМ-1“, започва през 1967 г. и продължава в течение на 20 години, до 1985.

На основата на ЗУР „Стандарт-1“ е разработено ново поколение ракети – „Стандарт-2“, за използване съвместно с БИУС „Аеджис“.

SM-1 редактиране

 Основна статия: SM-1

Поколението ракети SM-1 се състои от зенитната ракета със средна далечина RIM-66 SM-1MR (явяваща се развитие на RIM-24 „Tartar“) и далекобойната ракета RIM-67 SM-1ER (явяваща се развитие на RIM-2 „Terrier“). Ракетите от това поколение нямат автопилот, и се насочват към целта непрекъснато от момента на изстрелването; така, РЛС за целеуказание трябва да осъществява „подсветката“ на целта непрекъснато през цялото време, докато лети ракетата. Това съществено ограничава огневата производителност на зенитния комплекс и го прави по-уязвим за средствата на РЕБ.

RGM-66 редактиране

Всички ракети от семейството „Стандарт“ имат ограничени възможности за използване против надводни кораби на противника. Също са създадени няколко специализирани противокорабни модификации, обозначени като RGM-66. Снабдени с пасивни глави за самонасочване, тези ракети се насочват по излъчването на работещите РЛС на корабите на противника или наземните радари; също е разработен (но не е приет на въоръжение) модела RGM-66F с активна глава за самонасочване.

AGM-78 Standard ARM редактиране

 Основна статия: AGM-78 Standard ARM

Авиационна противорадиолокационна ракета, разработена на базата на SM-1 за поразяване от голяма дистанция на радиолокаторите на противника. Разработена е за замяна на остарялата AGM-45 Shrike, имаща малък радиус на действие. Обладава способност да запомня положението на целта, и да поразява РЛС на противника даже в случай, че тя вече не работи. Снета е от въоръжение в края на 1980-те.

AIM-97 Seekbat редактиране

 Основна статия: AIM-97 Seekbat

Не приета на въоръжение далекобойна ракета „въздух-въздух“, разработена на базата на AGM-78 Standard ARM. Предназначен е за въоръжение на изтребителите McDonnell Douglas F-15 Eagle; предполага се да се използва за унищожаване на скоростни прехващачи, като например МиГ-25. Трябва да има комбинирана полуактивна радиолокационна и инфрачервена глава за самонасочване; по ред причини (несвързани с ракетата) изпитанията ѝ са малоуспешни и ракетата не е приета на въоръжение.

SM-2 редактиране

 Основна статия: SM-2

Поколението ракети SM-2 се отличава от предходното с наличието на ракетите на инерционен автопилот. То се състои от ракетата със среден радиус на действие RIM-66 SM-2MR, далекобойната ракета RIM-67 SM-2ER и новата далекобойна ракета RIM-126 SM-2ER.

Главната разлика на поколението SM-2 се явява наличието на инерционен автопилот. Голяма част от пътя ракетата лети по програмирана траектория, и се нуждае от целеуказание само за точното самонасочване около целта. За сметка на това се появява възможност значително да се повиши огневата производителност на комплекса; ракетите се изстрелват в максимален темп по посока на целите, а РЛС за целеуказание се включват за няколко секунди само когато ракетата се оказва до целта. Модификацията на семейството SM-2, разработени за взаимодействие с БИУС „Аеджис“ имат двустранен канал за свръзка с кораба-носител, което позволява да се препрограмира автопилота в полет (например, ако целта рязко променя своя курс).

SM-3 редактиране

 Основна статия: SM-3

Поколението SM-3 е представено от специализираните противоракети RIM-161 SM-3, разработени за поразяване на балистични цели зад пределите на атмосферата (бойни блокове на балистични ракети и космически апарати на ниски орбити). За тяхното насочване се използва модифицирана БИУС „Аеджис“. Ракетите от това поколение използват за прихващането на космическите цели и балистичните ракети с малък и среден радиус на действие на произволен участък от тяхната траектория (при ускоряване, балистичния участък и на влизането в атмосферата) и са предназначени за отбраната на съединенията на флота или на наземни обекти от ограничено ракетно нападение. Комплекса SM-3 съставлява част от Националната Противоракетна Отбрана на САЩ^{[неработеща препратка]}

SM-4 LASM редактиране

 Основна статия: SM-4 LASM

Не приета на въоръжение версия на ракетата, създавана за обстрел на наземни цели. Обозначена като RGM-165 LASM (на английски: Land-Attack Standard Missile – Противоповърхностна Ракета Стандарт), ракетата трябва да носи утежнена бойна част и инерционно насочване, комбинирано с насочване по GPS. Флота предполага да използва ракетата като замяна на тежката корабна артилерия, за бомбардировка на брега и поддръжка на действията на морската пехота, поразяване на укрепления, струпвания на войски на противника и позиции на отбраната. Макар изпитанията да преминават успешно, флота се отказва от приемането на ракетата на въоръжение поради неспособността ѝ да поразява добре защитени или подвижни цели.

SM-5 редактиране

Това е проект за зенитна ракета от ново поколение, с активна радиолокационна глава за самонасочване и възможност за външно целеуказание. По-късно е рестартиран като SM-6.

SM-6 редактиране

 Основна статия: SM-6

Поколението SM-6 представлява нова стъпка в развитието на ракетите от семейството на „Стандарт“, представен от новата далекобойна зенитна ракета RIM-174 SM-6 ERAM (на английски: Extended Range Active Missile – ракета с активно самонасочване, с увеличена далечина на полета. Основната разлика от предшестващите поколения се явява използването на активна радиолокационна глава за самонасочване, което позволява на ракетите SM-6 ефективно да поразяват цели без целеуказание от борда на кораба-носител. Това съществено повишава ефективността на използване по нисколетящи цели (скрити от радарите на кораба-носител зад хоризонта) и позволява да се поразяват цели по външно целеуказание (например, от борда на самолет за ДРЛО).

• В таблицата не са включени ТТХ на ракетата AGM-78 Standard ARM, която също се отнася към семейството „Стандарт“, макар и да няма индекс SM., AGM-78 е противорадиолокационна ракета с въздушно базиране, с далечен обхват, използва се от американския военноморски флот и американските военновъздушни сили през войната във Виетнам.

На 12 октомври 2016 г., американският разрушител USS DDG-87 „Мейсън“ изстрелва две ракети SM-2MR и една ESSM за отразяване на атака от противокорабни ракети, изстреляни от територията на Йемен^[1].

• Аеджис (система за ПРО)
• SM-1
• SM-2
• AGM-78 Standard ARM
• SM-3 (RIM-161 Standard Missile 3)
• SM-6 (RIM-174 ERAM)
• Aspide Mk.1
• Sea Wolf (ЗРК)
• Талос (ЗРК)

• В Общомедия има медийни файлове относно ЗУР семейство „Стандарт“

Рускоезични редактиране

• ЗРК – США – Стандарт Архив на оригинала от 2009-05-01 в Wayback Machine. Сайт Энциклопедия Кораблей
• ЗУР СЕМЕЙСТВА „STANDARD“ Сайт Вестник ПВО

На английски език редактиране

• Raytheon’s Standard Missile Naval Defense Family (SM-1 to SM-6) // Defense Industry Daily, 4 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2012. Посетен на 30 октомври 2012. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ЗУР семейства „Стандарт““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​