Дондукова градина

Намира се в квартал Мараша в централната градска част на Пловдив. Тя обхваща пространството южно от булевард „Шести септември“, между улиците „Христо Г. Данов“ и „Бетовен“.

Градината е създадена след Освобождението през 1878 г. на мястото на старото турско гробище „Орта мезар“. Тя е благоустроена от прочутия Люсиен Шевалас през 1880-те години. Главен вдъхновител и разпоредител за оформянето ѝ е ген. Дондуков. Градината е първата обществена зелена площ, която се урежда в центъра на града.^[1]

През годините около градината са изградени първата градска община (сега Природонаучният музей) и сградата на областното събрание на Източна Румелия (днес Музей на Съединението). До нея са още Щабът на армията, Бирничеството, Мъжката гимназия и редакциите на основните пловдивски вестници. В осмоъгълен павилион, построен в самата градина, известният инж. Йосиф Шнитер довършил прочутия си градоустройствен план на Пловдив. В него градината е отбелязана като част от квартал 178. Около градината са били домовете на известните пловдивчани братята Йоаким и Георги Груеви, Драган Манчов и Иван Вазов. Там била и редакцията, от която Вазов и Константин Величков издават в-к "Народний глас" и списание "Наука".

След 1944 г. устройството на градината не се променя. Скулпторът Мина Иванов изработва бюст от бронз на Иван Вазов. През 1969 г. е поставен и паметникът на капитан Александър Бураго. Негов автор е скулпторът Виктор Тодоров. На революционера и писателя Захари Стоянов също е отредено специално място. Паметникът му е дело на скулптора проф. Димитър Бойков. През 1960-те години в градината е изграден Дом на младоженците, а през 1973 г. е изградена зала „Лотос“.

През 1992 г. градината е обявена за паметник на парковото изкуство. От 1993 г. градината е в режим на опазване на исторически зелени площи в район „Централен“ на града.^[1] Паметник на благодарността е открит през 1998 г. на площад „Цар Калоян“ до градината. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи. Паметникът е дело на пловдивския скулптор Атанас Карадечев.

През есента на 2018 г. в градината е оформена първата в България етноградина от седем дървета – лагерстремии (индийски люляк), цъфтящи в различни цветове, като символ на мирното съжителство на различните общности в Пловдив. В засаждането на дърветата вземат участие деца от различните общности в града – арменска, българска, еврейска, италианска, руска и турска. Седмото дърво е символ на всички останали етноси, чиито живот, култура и история, са свързани с Пловдив.^[2]

На територията на парка и до него се намират

• Природонаучен музей
• Дом на младоженците
• „Зала Лотос“
• Къщата, в която е живял Иван Вазов с паметна плоча
• Четвъртък пазар
• Паметникът на Съединена България
• Административната сграда на район „Централен“

• Паметник на Александър Бураго, изработен от скулптора Виктор Тодоров през 1969 г.
• Паметник на Захарий Стоянов
• Паметник на Иван Вазов
• Паметник на Благодарността – до площад „Цар Калоян“, издигнат през 1998 г. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи.

• 
  Паметник на Александър Бураго
• 
  Паметник на Иван Вазов
• 
  Паметник на Захарий Стоянов
• 
  Скулптура на семейство до ритуалната зала
• 
  Паметник на благодарността

• 
  Дом на младоженците
• 
  Зала Лотос
• 
  Алея в парка
• 
  Мемориална каменна пирамида