Велики Преслав (община)

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 277,626 km² е 7-а по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север и изток – община Шумен;
• на югоизток – община Смядово;
• на юг – община Върбица;
• на запад – община Търговище, област Търговище.

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и северни части на Източния Предбалкан.

В северните, североизточните и източните части на община Велики Преслав се простират съответно югозападните и северозападните части на Шуменското поле и Смадовското поле. В най-източната част на общината, източно от село Златар е разположена „опашката“ на малкия язовир „Кълново“ и в него се намира минималната височина от 73 m н.в. на община Велики Преслав. В най-северната част на общината, на границата с община Шумен попада южната част на Шуменското плато. На границата с община Шумен е разположена най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m).

По югозападните периферии на двете полета преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от северните склонове на Преславска планина. В нея, на границата с община Върбица се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m, която е и най-високата точка на общината. Югоизточно от пролома на територията на община Велики Преслав е разположена северозападната, най-висока част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка връх Отъка 608,7 m е разположен на около 3 Km югозападно от село Драгоево.

Води, климат, полезни изкопаеми редактиране

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от югозапад на североизток с част от средното си течение. Реката навлиза на територията на община Велики Преслав 2 km след като изтече от големия язовир Тича и протича в дълбока проломна долина между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. Южно от град Велики Преслав излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Шуменското поле. Минава последователно покрай град Велики Преслав и село Миланово, югозападно от село Хан Крум завива на изток и напуска пределите на общината. На територията на общината река Голяма Камчия получава отляво най-големия си приток река Врана, която протича през нея с най-долното си течение.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е между 9 °C и 11,5 °C. Средногодишните валежи са 650 mm.

Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ се експлоатират две находища на варовик – край селата Драгоево и Троица.

Населени места редактиране

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

• Указ № 1071/обн. 10 декември 1883 г. – признава с. Преслав за гр. Преслав;
• Указ № 633/обн. 25 декември 1895 г. – преименува с. Бешевлие на с. Кирилово;
• Указ № 519/обн. 30 ноември 1899 г. – преименува с. Чаталар (Чатали) на с. Цар Крум;
• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Вели бей на с. Владимирци;

– преименува с. Карамихца на с. Мокреш;

– преименува с. Махмуд кьой (Махмудово) на с. Алусиян;

• МЗ № 5997/обн. 3 декември 1943 г. – преименува с. Мокреш на с. Маркиш;
• МЗ № 1190/обн. 25 март 1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Кирково;
• Указ № 141/обн. 25 март 1950 г. – преименува с. Владимирци на с. Миланово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Маркиш на с. Мокреш;
• Указ № 174/обн. 7 март 1968 г. – преименува с. Алусиян на с. Мостич;
• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Кирково и го присъединява като квартал на гр. Преслав;
• Указ № 1125/обн. 2 август 1977 г. – преименува с. Цар Крум на с. Хан Крум;
• Указ № 206/обн. 17 септември 1993 г. – преименува гр. Преслав на гр. Велики Преслав.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Общински съвет редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[4][5][6][7][8]}

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 21 km.

• В северната част на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 14,1 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
• На протежение от 6,9 km – цялото трасе на жп линията от село Хан Крум до град Велики Преслав.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,7 km:

• участък от 17,5 km от Републикански път I-7 (от km 129,9 до km 147,4);
• началният участък от 9,7 km от Републикански път II-74 (от km 0 до km 9,7);
• последният участък от 18,5 km от Републикански път III-7302 (от km 6,7 до km 25,2).

• Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Велики Преслав
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.