Борино (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Борино.

Община Борино се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Борино (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Смолян
Площ173.2 km²
Население3 384 души
Адм. центърБорино
Брой селища5
Сайтwww.borino.org
Управление
КметМустафа Караахмед
(ДПС; 2015)
Общ. съвет11 съветници
  • ДПС (5)
  • ГЕРБ (4)
  • РБ (2)
Борино (община) в Общомедия

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината се намира в западната част на Област Смолян. С площта си от 173,204 km2 е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,42% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е средно- и високопланински. Територията ѝ се простира в западната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат части от два планински дяла, части от Западните Родопи. Южната ѝ половина е заета от най-южните части на най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Неговата максимална височина, връх Дурдаа (1692,7 m), се извисява южно от село Ягодина, на границата с община Девин и е най-високата точка на община Борино. В северната ѝ половина се простират части от Девинска планина, която има западно-източно простиране. Най-високата ѝ точка, връх Хамамбунар (1688,1 m), се намира също на границата с община Девин, на 3 km северозападно от село Грохотно (община Девин).

Минималната височина на община Борино от 846 m н.в. се намира в коритото на Буйновска река, малко преди съединяването ѝ с река Чаирдере.

Води редактиране

Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с левия си приток Буйновска река, и която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Чатакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея (ляв приток), в средата на Буйновското ждрело и, която е граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.

По северната граница на общината, в протежение на около 7 – 8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча, участък от Девинска река, която над Кемеров мост се нарича Дамлъ дере и преминава през резерват Дупката.

Население редактиране

Етнически състав (2011) редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо3641100,00
Българи111730,68
Турци210757,87
Цигани50,14
Други220,60
Не се самоопределят190,52
Не отговорили37110,19

Движение на населението (1934 – 2021) редактиране

Община Борино
Година1934194619561965197519851992200120112021
Население2286278432534192389943254329410936412493
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места редактиране

Общината има 5 населени места с общо население от 2493 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Борино, население и площ на землищата им
Населено мястоНаселение
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)Населено мястоНаселение
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Борино173074,567Кара булакЧала10812,185
Буйново22645,467НеаплиЯгодина37530,838Балабан
Кожари5410,147ДериджилериОБЩО2493301,165няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Неапли на с. Буйново;
– преименува м. Дериджилери на м. Кожари;
– преименува с. Балабан на с. Ягодина;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кара булак на с. Борино;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт редактиране

През общината преминава участък от 10,5 km от Републикански път III-197 (от km 64,2 до km 74,7) от Републиканската пътна мрежа на България.

Топографска карта редактиране

Бележки редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране