Борино (община)

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината се намира в западната част на Област Смолян. С площта си от 173,204 km² е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,42% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Доспат;
• на север – община Батак, област Пазарджик;
• на изток – община Девин;
• на юг – Гърция.

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е средно- и високопланински. Територията ѝ се простира в западната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат части от два планински дяла, части от Западните Родопи. Южната ѝ половина е заета от най-южните части на най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Неговата максимална височина, връх Дурдаа (1692,7 m), се извисява южно от село Ягодина, на границата с община Девин и е най-високата точка на община Борино. В северната ѝ половина се простират части от Девинска планина, която има западно-източно простиране. Най-високата ѝ точка, връх Хамамбунар (1688,1 m), се намира също на границата с община Девин, на 3 km северозападно от село Грохотно (община Девин).

Минималната височина на община Борино от 846 m н.в. се намира в коритото на Буйновска река, малко преди съединяването ѝ с река Чаирдере.

Води редактиране

Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с левия си приток Буйновска река, и която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Чатакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея (ляв приток), в средата на Буйновското ждрело и, която е граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.

По северната граница на общината, в протежение на около 7 – 8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча, участък от Девинска река, която над Кемеров мост се нарича Дамлъ дере и преминава през резерват Дупката.

Етнически състав (2011) редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Движение на населението (1934 – 2021) редактиране

Населени места редактиране

Общината има 5 населени места с общо население от 2493 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Неапли на с. Буйново;

– преименува м. Дериджилери на м. Кожари;

– преименува с. Балабан на с. Ягодина;

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кара булак на с. Борино;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

През общината преминава участък от 10,5 km от Републикански път III-197 (от km 64,2 до km 74,7) от Републиканската пътна мрежа на България.

• Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Официален сайт на община Борино