Битолски вилает
Битолският вилает (на османски турски: ولايت مناستر; на турски: Vilâyet-i Manastır)[1] е вилает в Османската империя, създаден в 1874 година. Вилаетът е с център град Битоля.[2][3] Населението на вилаета към 1911 година е 1 069 789.[4]
| Битолски вилает | |
| 1864 – ноември 1912 | |
.png) | |
| Столица | |
|---|---|
| |
| Битолски вилает в Общомедия | |
История редактиране
.jpg)
Според салнаме за 1877 година вилаетът Монастир е съставен от 4 санджака и 29 кази, наброява 240 651 къщи и 539 054 жители.[5]
В началото на 1877 година вилаетът е разпуснат, като част от административна реформа, съвпадаща с обявяването на Османската конституция.[6] Разпускането на вилаета предизвиква буря от протести както от мюсюлманските, така и от християнските му жители.[7] Създаден е нов Битолски санджак, подчинен на Солунския вилает, а санджаците Призрен и Скопие са предадени на новосъздадения Косовски вилает. Това дава по-голяма свобода на албанците от Северна Македония да се занимават с бандитизъм. През март избухва бунт и пред портата са изпратени големи посолства за възстановяне на вилаета и той отново е създаден в 1879 година.[6][8] В 1878 година Призренската лига излиза с предложение Шкодренски, Янински, Косовски и Битолски вилает да се обединят в единен Албански вилает.
Битолският вилает е окупиран по време на Балканската война в 1912 година, а след това територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Княжество Албания.
Демография редактиране
Има много оценки на състава на Битолския вилает, като последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 747 000 жители, от които повечето са българи християни и албанци мюсюлмани:[9]
| Етнос | Брой |
| българи християни | 331 000 |
| албанци мюсюлмани | 219 000 |
| власи | 65 000 |
| гърци | 62 000 |
| смесени | 35 000 |
| българи мюсюлмани | 24 000 |
| турци мюсюлмани | 11 500 |
| общо | 747 000 |
В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[10]
| Вилаети | % чифлишки села | % смесени села | % свободни |
|---|---|---|---|
| Солунски вилает | 46,10 | 6,15 | 47,75 |
| Битолски вилает | 14,68 | 26,30 | 59,02 |
| Скопски вилает | 30,00 | 20,00 | 50,00 |
Административно деление редактиране
Първоначално Битолският вилает е разделен на следните санджаци:[11]
След административните реформи в 1877 година някои части от Битолския вилает са отстъпени на новосъздадените Шкодренски (1867) и Косовски вилает.
Административното деление на Битолския вилает в 1880 година е:[6]
- Битолски санджак
- Битолска каза
- Леринска каза
- Кичевска каза
- Прилепска каза
- Охридска каза
- Преспански мюдюрлук
- Ресенски мюдюрлук
- Екшисуйски мюдюрлук
- Мариовски мюдюрлук
- Корчански санджак
- Кочанска каза
- Старовска каза
- Колонийска каза
- Костурска каза
- Хрупищки мюдюрлук
- Биглищки мюдюрлук
- Опарски мюдюрлук
В 1889 година независимият дотогава Серфидженски санджак е придаден към Битолския вилает.
Валии редактиране
- Битолски вилает[12]
| Име | Години |
|---|---|
| Али Саиб паша Гюрчю | юли 1874 – януари 1875 |
| Мехмед Рефет паша Байтар | януари 1875 – юни 1875 |
| Мехмед Редиф паша Бурсалъ | юни 1875 – септември 1875 |
| Гюрчю Али Саиб паша | септември 1875 – май 1876 |
| Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ | май 1876 – декември 1876 |
| Абди паша Черкез | декември 1876 – април 1877 |
| Асаф паша | април 1877 – март 1879 |
| Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу | март 1879 – август 1880 |
| Ахмед Еюб паша | август 1880 – октомври 1884 |
| Али Кемали паша Сьолемезоглу | октомври 1884 – август 1887 |
| Халил Рифат паша | август 1887 – юни 1889 |
| Ахмед Еюб паша | юни 1889 – октомври 1889 |
| Мехмед Фаик паша Селаникли | октомври 1889 – април 1895 |
| Абдулкерим паша Бурсалъ | април 1895 – декември 1901 |
| Хасан Едип паша | декември 1901 – февруари 1903 |
| Али Ръза паша | февруари 1903 – август 1903 |
| Ебубекир Хазъм бей | август 1903 – декември 1906 |
| Ахмед Решид бей | декември 1906 – февруари 1907 |
| Хъфзъ паша | февруари 1907 – ноември 1908[13] |
| Хюсеин Фахри паша | ноември 1908 – октомври 1909 |
| Халил бей | октомври 1909 – ноември 1910[14] |
| Мехмед Решид паша Мектубизаде | ноември 1910 – януари 1912[15] |
| Али Мюниф бей | януари 1912 – август 1912 |
| Бехчет Юсуф бей | август 1912 |
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Salname-yi Vilâyet-i Manastır („Yearbook of the Vilayet of Monastir“), Manastır vilâyet matbaası, Manastır [Macedonia], 1292 [1871]. in the website of Hathi Trust Digital Library.
- ↑ Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Macedonia“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
- ↑ Енциклопедия Британика
- ↑ Teaching Modern Southeast European History. Alternative Educational Materials, p. 26., архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921060424/http://lfh.edu.gr/histoiregeographie/sites/default/files/Ressources_pedagogiques/conseils_bibliographiques/WorkBook3.pdf, посетен на 23 юни 2012
- ↑ Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
- ↑ а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 75. (на английски)
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 74. (на английски)
- ↑ Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 71 – 72. (на немски)
- ↑ De Godsdiensten op den Balkan. Gepubliceerd op 21 december 1912., архив на оригинала от 31 август 2012, https://web.archive.org/web/20120831151609/http://users.skynet.be/ovo/GodsdBalkan.html, посетен на 23 юни 2012
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 17.
- ↑ Gjurmime albanologjike. Pristina: Albanološki institut u Prištini. 1968. p. 177.
- ↑ World Statesmen – Macedonia
- ↑ Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 78.
- ↑ Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 101.
- ↑ Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 74.