Астраханска област
Астраханска област e субект в състава на Руската Федерация, част от Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район[1]. Площ 49 024 km2 (54-то място в Руската Федерация, 0,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 018 866 души (52-ро място в Руската Федерация, 069% от цялото ѝ население). Административен център град Астрахан. Разстояние от Москва до Астрахан 1534 km.
| Астраханска област | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Астраханска област на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Астрахан |
| Площ | 49 024 km² |
| Население | 1 018 866 души (2005) 20,8 души/km² |
| Адм. център | Астрахан |
| Федерален окръг | Южен федерален окръг |
| Губернатор | Александър Жилкин |
| Часова зона | UTC +4 |
| МПС код | 30 |
| Официален сайт | www.astrobl.ru |
| Астраханска област в Общомедия | |
Областта е образувана на 27 декември 1943 г., след като е извадена от територията на Сталинградска област.
Географска характеристика редактиране
Астраханска област са намира в югоизточната част на Европейска Русия. На югозапад и запад граничи с Република Калмикия, на север – с Волгоградска област, на североизток и изток – с Казахстан, а на юг се мие от водите на Каспийско море. В тези си граници заема площ от 49 024 km2 (54-то място в Руската Федерация, 0,29% от нейната територия).[2]
Астраханска област е разположена в северната част на Прикаспийската низина, при вливането на река Волга в Каспийско море. Областта се намира в зоната на полупустините, като повърхнината ѝ е предимно равнинна, безлесна и като цяло лежи под морското равнище (височини от -2,7 m на север до -27,5 m на юг). За релефа ѝ са характерни ниски единични солени купуловидни възвишения в Прикаспийската низина (най-висока точка връх Болшой Богдо 150 m) и т.н. Беровски бугри (дълги и ниски пясъчни хълмове) в делтата на Волга.[2]
Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на нефт, газ, гипс, варовик, силикати, минерални оцветители, сол.[2]
Климатът е рязко континентален, засушлив. Средна януарска температура от -9,7 °C на север до -6,9 °C на юг, средна юлска, съответно, 24,5 °C и 25,1 °C. Годишна сума на валежите от 244 mm на север до 175 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) 201 денонощия.[2]
На територията на областта протичат 935 реки с обща дължина 13 327 km, които принадлежат към водосборния басейн на река Волга и към безотточните райони на запад и изток от реката. Голяма част от речната мрежа представляват протоци и ръкави в делтата на Волга и обширната Волго-Ахтубинска заливна тераса. Подхранването на реките е предимно снежно, като дъждовното и подземното е незначително. За Волга е характерно високо пролетно-лятно пълноводие, когато нивото ѝ се повишава от 2 до 4 m. В Астраханска област има над 6,8 хил. езера с обща площ около 950 km2. Най-многочислени са крайречните езера (старици), разположени по течението и в делтата на Волга и т.н. култуци (солени) и илмени (сладководни) – езера, образували се след регресията на водите на Каспийско море. Най-голямото естествено езеро на територията на областта е соленото езеро Баскунчак в североизточната ѝ част.[3]
Астраханска област попада в подзоната на северните полупустини със светлокафяви солени почви и в подзоната на южните полупустини с кафяви почви. Растителността е полупустинна, разредена, съставена от сухолубиви треви и храсти, върху които се развива пасищно животновъдство. По долината на Волга и в нейната делта широко разпространение имат алувиалните почви. Преобладава тревната растителност, по долината на Волга се срещат малки групи крайречни горски масиви и обширни пространства заети от тръстика.[2]
Животинския свят е представен от полупустинни животни: антилопа сайга, гризачи (заек, полска мишка, лалугер и др.), орли, много влечуги и насекоми. Във водите на Волга обитават над 50 вида риби, от които над 30 вида са с промишлено значение, особено есетровите риби. В делтата на реката гнездят милиони прелетни птици: бяла чапла, пеликан и др.[2]
Население редактиране
На 1 януари 2017 г. населението на Астраханска област наброява 1 018 866 души (52-ро място в Руската Федерация, 069% от цялото ѝ население). с гъстота 21 души/km2 и урбанизация 67,9 %.
Административно-териториално деление редактиране
В административно-териториално отношение Астраханска област се дели на 2 областни градски окръга, 11 муниципални района, 6 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Астрахан), 4 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 7 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) | Население (2017 г.) | Административен център | Население (2017 г.) | Разстояние до Астрахан (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| Aстрахан | 209 | 532 504 | гр. Астрахан | 532 504 | ||
| Знаменск[4] | ? | 26 934 | гр. Знаменск | 26 934 | 340 | |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Ахтубински | 4407 | 64 553 | гр. Ахтубинск | 37 883 | 292 | Верхни Баскунчак, Нижни Баскунчак |
| 2. Володарски | 3877 | 47 494 | с. Володарски | 10 136 | 50 | |
| 3. Енотаевски | 6297 | 25 785 | с. Енотаевка | 7616 | 154 | |
| 4. Икрянински | 1991 | 47 633 | с. Икряное | 10 036 | 44 | Илинка, Красние Барикади |
| 5. Камизякски | 3490 | 44 562 | гр. Камизяк | 16 077 | 35 | Волго-Каспийски, Кировски |
| 6. Красноярски | 5260 | 37 311 | с. Красни Яр | 12 214 | 35 | |
| 7. Лимански | 5238 | 30 718 | сгт Лиман | 8661 | 110 | |
| 8. Наримановски | 6125 | 47 951 | гр. Нариманов | 11 118 | 48 | |
| 9. Приволжки | 841 | 50 308 | с. Началово | 5451 | 16 | |
| 10. Харабалински | 7436 | 19 349 | гр. Харабали | 18 031 | 142 | |
| 11. Черноярски | 4230 | 19 349 | с. Черни Яр | 7261 | 280 |
Стопанство редактиране
Развити са машиностроенето и металообработката (корабостроене, стругове, компресори, прибори), хранителна промишленост (рибни продукти), лека промишленост.
В селското стопанство е развито растениевъдството, отглеждат се овце, камили.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 169[5] | 324[6] | 218,5 | 96[6] | 70[7] | 75,5 | 76,7[7] | |||||
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Шарце М. Г., Белов А. А., Прокинова А. Н., Ушакова Н. Н., Греков А. У., Хрущёва М. Г. Астраханска област (Астраханская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 1. А — Анкетирование [А - Анкети]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-329-X. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-02-09 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Астраханска област
- ↑ ((ru)) «Вода России» – Астраханска област
- ↑ закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Астраханской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |