Производителност на труда

Производителността на труда (ПТ) е икономически показател за количеството стоки или услуги, създавани от единица труд. Производителността на труда е свързана с организацията на производството, предприемаческите качества и въвеждането на иновации^[1], уменията на работниците и тяхната степен на образование и компетентност.

Производителността на труда PL може да се представи чрез следната зависимост:

${\displaystyle PL={\frac {Q}{HR+All}}}$,

където ${\displaystyle Q}$ е количеството стоки/услуги, създадени за определен период, ${\displaystyle HR}$ са човешките ресурси, използвани за създаването им , а All са всички използвани ресурси.

Производителността на труда играе особено важна роля в икономиката и за общественото развитие като цяло. Равнището и динамиката на производителността на труда влияят върху разходите за дейността, а с това и върху продажните цени и възможностите за реализация на продуктите или услугите. Те от своя страна се отразяват върху размера и динамиката на приходите от дейността и поради това при равни други условия – и върху възможностите за инвестиции. Последните оказват пряко влияние върху производителността на труда и така кръгът се затваря.

Когато равнището на производителност на труда е ниско, този кръг се превръща в „порочен“ и е в основата на икономическата изостаналост на много страни.

Много полезно в такъв случай, е да се даде и друг пример :

${\displaystyle PL={I}*{K}}$

Където I е интензивността на труда ,а K е капиталоемкоста. Тази формула показва производителността на труда, като произведение от две основни за нея величини.

Това за съжаление много често се пропуска, от икономическите анализатори,защото е характерно и полезно за постоянно развиващите се индустриални общества,а не за икономическия анализ на древно човешко общество.

Опит за официални данни за Производителността на труда в България предоставя НСИ.