Явор Милушев

Роден на 9 януари 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Специализира в Лондон, Великобритания (1980). В Wirral College, Management & Marketing (1992).

Получава покана да постъпи в Театър „София“, но след отбиване на военна служба в Кърджали постъпва в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1973 – 1979), в театър „Сълза и смях“ (1979 – 1993), играе и в Театър „199“ и Малък градски театър „Зад канала“, гастролира с постановки на тези театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Украйна, Македония и в много градове в страната.

Член на СБФД (1991), на Съюза на артистите в България и на Rotary Club.^[1]

Депутат е в XXXIX народно събрание от листата на НДСВ. Заместник-министър на културата (от септември 2007 г.)^[1]

Женен е за актрисата Цветана Манева.^[2]

• „Двама на люлката“ (Уилям Гибсън) – Джери Райън, режисьор Любен Гройс
• „Медея“ (Еврипид) – Язон, режисьор Любен Гройс
• „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Дон Педро, режисьор Любен Гройс
• „Двамата веронци“ (Уилям Шекспир) – Валентин, режисьор Любен Гройс
• „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Парис, Меркуцио, режисьор Любен Гройс
• „Албена“ (Йордан Йовков) – Сенебирски, режисьор Любен Гройс
• „Чичовци“ (Иван Вазов) – Даскал Гатю, режисьор Иван Добчев
• „Госпожица Юлия“ (Август Стриндберг) – Жан, режисьор Румен Чакъров
• „Дванадесета нощ“ (Уилям Шекспир) (на есперанто) – Орсино, режисьор Димитър Стоянов
• „Трамвай желание“ (Тенеси Уилямс) – Стенли Ковалски, режисьор Младен Киселов
• „Антигона“ (Жан Ануи) – Хемон, режисьор Димитър Стоянов
• „Виват кралицата“ (Робърт Болт) – Роберт Дъдли, режисьор Димитър Стоянов
• „Случайната смърт на един анархист“ (Дарио Фо) – Анархистът, режисьор Красимир Спасов
• „Солунските атентатори“ (Георги Данаилов) – Борис Сарафов, режисьор Красимир Спасов
• „Докле е младост“ (Георги Данаилов) – Прокурора, режисьор Красимир Спасов
• „Хъшове“ (Иван Вазов) – Владиков, режисьор Уляна Матева
• „Вампир“ (Антон Страшимиров) – Динко, Христо Кръчмаров
• „Чер хайвер и леща“ (Скарначи и Тарабузи) – Дон Леонида Ламана, режисьор Стойко Генов
• „Смърт“ (Уди Алън) – Клейман, режисьор Симеон Димитров
• „Любовникът“ (Харолд Пинтър) – Ричард, режисьор Димитър Стоянов
• „Благородния испанец“ (Съмърсет Моъм) – Испанеца, режисьор Димитър Стоянов
• „Коронацията“ (Етиен Ребоденго) – Президента, режисьор Бина Харалампиева
• „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Отец Лоренцо, режисьор Бина Харалампиева и други.

Телевизионен театър редактиране

• „Звезда от последна величина“ (1990) (Неда Антонова)
• „Дълъг ден“ (1988) (Виктория Токарева) – мъжът на Виктория
• „Двама на люлката“ (1987) (Уилям Гибсън) – адвокатът Джери Райън
• „Великото чудо“ (1986) (Николай Георгиев)
• „Дежурната администраторка слуша“ (1985) (Борис Тъжнев)
• „Камбани“ (1984) (Генадий Мамлин)
• „Огненият кръг“ (1984) (Светослав Славчев)
• „Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Манастър
• „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов) – капитан Павле
• „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
• „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски)
• „Скъперникът“ (1972) (Молиер)

Играе в постановки на Роксена Кирчева, Павел Павлов, Асен Траянов, Хачо Бояджиев, Любен Гройс, Милен Гетов, Николай Георгиев, Нина Минкова, Чавдар Савов, Димитрина Гюрова и други; в „Аленото цвете“ на реж. Йордан Джумалиев изпълнява ролята на Звяра, който се превръща в красив принц, но за финалния кадър се използва дубльор, тъй като не е достатъчно красив за финал на детска приказка; за новогодишната програма на реж. Никола Петков в пародията на финалната сцена между Дездемона и Отело играе с истински лъв; в постановката на Теофана Преславска „Приказки от един живот“ изпълнява ролята на Ханс Кристиан Андерсен.

Издава CD със стихове на Яворов и оригинална музика на Теодосий Спасов, с когото изнасят концерти в страната и чужбина и участват във фестивалите „Яворови дни“ в Поморие. Писателски дебют прави с есето „Тихо, българският народ спи!“ във в. „Култура“, публикува материали в периодичния печат и издава книгите „42 – 23“ и две издания на „Чешки профили“.

В началото на новото столетие преустановява творческата си дейност в театъра и киното, без да оповестява мотивите за това решение.

• Възстановителна репетиция (2005) – реж. Светослав Овчаров (документален)

• Явор Милушев в Internet Movie Database
• Явор Милушев в КиноПоиск
• Явор Милушев в Кино-Театр