Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
| Години | Име на откривател, изследовател | Направени открития и изследвания | Изследванията засягат следните съвременни държави |
|---|---|---|---|
| ок. 3000 пр. Хр. | шумери | Откриване на централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с еблаитите) и разработване на сребърни рудници и Сирийската пустиня | Турция, Сирия |
| XXX-XXV в. пр. Хр. | еблаити | Достигане до река Ефрат, централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с шумерите), планините на Ливан и Сирия, река Йордан, Тивериадското езеро, Мъртво море (вероятно едновременно с египтяните), остров Кипър (вероятно едновременно с финикийците) и около 800 км от южното, средиземноморско крайбрежие на Мала Азия | Ирак, Турция, Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Кипър |
| XXX-XXV в. пр. Хр. | шумери | Откриване северните брегове на Арабско море и Персийския залив (вероятно едновременно с харапанците), западните и южните брегове на Персийския залив и южните на Оманския залив и достигане до делтата на река Инд | Иран, Пакистан, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман |
| XXIX-XXVIII в. пр. Хр. | египтяни | Пресичане на Суецкия провлак, откриване на горчиво-солените езера Тимсах, Голямо и Малко Горчиво езеро, достигане до върха на Суецкия залив и завладяване на целия Синайски п-ов | Египет |
| XXVIII в. пр. Хр. | еламити | Пресичане на планината Загрос и проникване в западната част на Иранската планинска земя. Откриване на соленото езеро Дерячей Немек, планината Елбурс, река Сефидруд, вероятно Каспийско море, планината Кухруд, пустинята Деще Кевир (Голяма Солена пустиня) и солончака Джазмуриан (27° – 28° с.ш., 58° – 60° и.д.} | Иран |
| XXVII в. пр. Хр. | египтяни | Откриване източните брегове на Средиземно море | Израел, Ливан, Сирия |
| XXVI в. пр. Хр. | египтяни | Откриване бреговете на Суецкия залив, западните брегове на Арабския п-ов, Баб ел Мандебския проток и Аденския залив | Саудитска Арабия, Йемен |
| XXIV в. пр. Хр. | египтяни | Преминаване през сухата долина Ел Ариш и достигане до Мъртво море и залива Акаба | Израел, Йордания |
| ок. 2305 пр. Хр. | Саргон I | Откриване горното течение на река Ефрат, планината Централен Тавър и северната част на планината Загрос между реките Дияла и Малък Заб (леви притоци на Тигър) | Турция, Ирак, Иран |
| 2260 – 2230 пр. Хр. | акадски царе | Около 2260 пр. Хр. – Римуш – Навлизане в долината на река Керхе, проникване в централната част на планината Загрос и завладяване на областта Фарс; Около 2240 пр. Хр. – Манищусу – Завладяване на Бахрейн и вторично откриване и превземане южното крайбрежие на Персийския залив и п-ов Мусандам между него и Оманския залив; Около 2230 пр. Хр. – Нарам Суен – Нахлуване в южните части на Арменската планинска земя, в горните течения на реките Голям и Малък Заб и достигане изворите на река Тигър | Иран, Бахрейн, ОАЕ, Оман, Ирак, Турция |
| края на 3-то – началото на 2-рото хил. пр. Хр. | харапанци | На север: Откриване на 1500 км от течението на река Инд, Сюлеймановите планини, хребета Китхар; На запад: Северния бряг на Арабско море до около 60° и.д., в т.ч. залива Сонмияни и долните течения на многочислени реки, вливащи се в Арабско море и Оманския залив; На изток: пустинята Тар, Пенджаб с реките Джелам, Чинаб, Рави, Сатледж и Инд, пустинята Тхал, южните склоновета на планината Шивалик, средното течение на река Ганг с притока ѝ Джамна, солончаците Голям и Малък Качки Ран, п-ов Катхиявар, планината Аравали, басейна на река Чамбал, платото Малва и планините Виндхия и Сатпура, разположени покрай двата бряга на река Нармада; На юг: Западното крайбрежие на п-ов Индостан до 20° с.ш., в т.ч. заливите Къч и Камбейски, устията на реките Нармада и Тапти. Пресичане на Западните Гати, горното течение на река Годавари, горното и средно течение на река Кавери и по река Кришна достигане до Бенгалския залив. Вероятно откриване на югозападните брегове на Индостан и остров Шри Ланка | Пакистан, Индия, Шри Ланка |
| началото на XVII в. пр. Хр. | хетски царе | Цар Лабарна I – Откриване и завладяване на Централен и Западен Тавър, бреговете на залива Анталия, басейна на река Голям Мендерес и достигане до бреговете на Егейско и Черно море | Турция |
| началото на XVI в. пр. Хр. | царе на Митани | Придвижване на север през Карското плато, откриване на горното течение на река Кура, изкачване по долината на река Аракс и откриване на изгасналия вулкан Голям Арарат и Араратската долина | Турция, Армения, Иран |
| 1530 пр. Хр. | Тутмос I | Завладяване на Сирия и достигане до река Ефрат | Сирия, Ирак |
| 1517 пр. Хр. | египтяни | Откриване югоизточните брегове на Арабския п-ов до 19° с.ш. | Йемен, Оман |
| XVI-XV в. пр. Хр. | минойци | Откриване западните брегове на Мала Азия, протоците Дарданели и Босфор, Мраморно и Черно море | Турция |
| ок. 1360 – 1330 пр. Хр. | хетски царе | ок. 1360 пр. Хр. – цар Супилулиума I – Откриване и завладяване на около 300 км от крайбрежието на Черно море, между Самсунския залив и 39° и.д., достигане до река Келкит (десен приток на Ешил Ирмак), навлизане в Арменската планинска земя и откриване на хребета Бингьол (41° – 42° и.д.), разположен покрай десния бряг на река Мурат (горното течение на Ефрат); ок. 1360 – 1330 пр. Хр. – цар Мурсили II – Откриване и завладяване на почти целия полуостров Мала Азия от 27° до 42° и.д. | Турция |
| XIV-XIII в. пр. Хр. | индоарийци | Първо пресичане на западната част на Хималаите, проникване в подножието на Каракорум, в горното течение на река Инд и неговите притоци – Заскар, Шинго, Джелам и др. и достигане до Хиндукуш по Инд и притока му Гилгит. Усвояване междуречието Ганг-Джамна и проследяване цялото течение на Ганг, като по този начин откриват огромната Индо-Гангска равнина. Пресичане на юг на платото Малва и достигане до планината Виндхия | Пакистан, Индия, Афганистан, Бангладеш |
| XIV-XI в. пр. Хр. | владетели на династията Шан (Ин) | на север: Откриване на планините Тайханшан и Яншан и река Байхе; на изток: Залива Бохайван на Жълто море и Шандунския п-ов; на юг: Долното течение на река Яндзъ (от 110° и.д. до делтата ѝ), северните и южните склонове на планината Цинлин, езерата Поянху, Дунтинху и Тайху, северните склонове на планината Нанлин и достигане до бреговете на Източнокитайско море; на запад: Долината на река Вейхе, Льосовото плато, пустинното плато Ордос, големия завой на река Хуанхъ и планината Иншан | Китай |
| ок. 1280 – 788 пр. Хр. | царе на Асирия | ок. 1800 пр. Хр. – цар Салманасар I – Пълно откриване и завладяване на Арменската планинска земя; 1112 – 1111 пр. Хр. – цар Тиглатпаласар I – Пресичане на цяла Армения и достигане до брега на Черно море при устието на река Чорох; 843 – 834 пр. Хр. – цар Салманасар III – Поход в басейна на река Джагату (вливаща се от юг в езерото Урмия (Резае)) и в изворните области на реките Джагату и Къзълузен; 821 – 821 пр. Хр. – цар Шамшиадад V – Достигане до южните брегове на Каспийско море и склоновете на планината Елбурс; 802 – 788 пр. Хр. – цар Ададнерари III – Проникване на изток до реките Херируд (Теджен) и Мургаб | Турция, Иран, Армения, Афганистан, Туркменистан |
| XI-VIII в. пр. Хр. | владетели на династията Джоу | Проникване на запад до р. Таохе, до 104° и.д. (десен приток на Хуанхъ), завършване откриването на Льосовото плато, на юг до река Ханшуй (ляв приток на Яндзъ) и достигане до източните части на Кунлун. Достигане до езерото Кукунор, източните части на Тибет и горното течение на Хуанхъ. Откриване на Ляодунския залив, п-ов Ляодун, п-ов Корея, Корейския проток и вероятни посещения на Япония | Китай, Корея, Япония |
| X-IV в. пр. Хр. | индоарийци | Проникване на юг до река Годавари, спускане по нея до Бенгалския залив и откриване на източното крайбрежие на п-ов Индостан на север до устието на река Маханади, а на юг – до устието на Кавери | Индия |
| IX-VIII в. пр. Хр. | южноарабски търговци | Откриване на западните, планински части на Арабския полуостров, пустинята Голям Нефуд и Сирийската пустиня | Йемен, Саудитска Арабия |
| VIII-VII в. пр. Хр. | древни гърци | Проникване в Черно море и колонизация на южните му брегове. Основавене на градовете Византион (Константинопол, Цариград, Истанбул, 660 пр. Хр.), Синоп (631 пр. Хр.) и Трабзон (Трапезунд, ок. ср. на VII в. пр. Хр.) | Турция |
| VII в. пр. Хр. | владетели на династията Чу | Завършване откриването на бреговете на Източнокитайско море и откриване на Тайванския проток, остров Тайван и цялите северни и част от западните брегове на Южнокитайско море до 17° с.ш., в т.ч. п-ов Лейджоу, остров Хайнан и залива Бакбо (Тонкински) | Китай |
| VII-III в. пр. Хр. | индийски търговци | Откриване на 1200 км от източното крайбрежие на Бенгалския залив, Араканските планини, делтата на река Иравади, залива Моутама (Мартабан), Андаманските и Никобарските о-ви, западното и източното крайбрежие на п-ов Малака, западните, северните и източни брегове на Сиамския залив, делтата на река Меконг и източното крайбрежие на п-ов Индокитай до 17° с.ш. | Мианмар, Тайланд, Малайзия, Камбоджа, Виетнам |
| ок. 673 – 590 пр. Хр. | царе на Мидия | 673 пр. Хр. – цар Хшатрита – Завладяване областите покрай югоизточното крайбрежие на Каспийско море и откриване на Туркмено-Хорасанските планини; 625 – 590 пр. Хр. – цар Киаксар – Завладяване на цялото южно крайбрежие на Каспийско море и достигане на североизток до планината Копетдаг и Туранската низина. Навлизане в долината на река Херируд (Теджен), придвижване на юг и откриване на езерото Хамун, вливащата се в него река Хилманд, пясъчната пустиня Регистан, солончака Гауди Зира, южната част на пустинята Деще Лут със солончака Немекзар и източните склонове на планината Кухбенан. Откриване на платото Серхед и Мекранските планини и достигане на юг до бреговете на Арабско море, а на изток – пустините на Източен Белуджистан | Иран, Туркменистан, Афганистан, Пакистан |
| VI в. пр. Хр. | царе на Магадха и Аванти | Завършване откриването на планината Виндхия, цялото течение на река Сон, откриване на платото Чхота-Нагпур, проникване по долината на река Багмати в Непалската котловина и завладяване на най-голямата делта в света на Ганг и Брахмапутра | Индия, Непал, Бангладеш |
| ок. 545 – 515 пр. Хр. | царе на Персия, Скилак Кариандски | 545 – 539 пр. Хр. – цар Кир II – Завладяване на областите Бактрия (между средното течение на север и склоновете на Хиндукуш на юг) и Дрангиана (в югозападната част на днешен Афганистан), долината на река Аргендаб (ляв приток на Гилменд) и лените ѝ притоци, в т.ч. река Газни. Спускане в долината на река Кабул, завладяване на областите Нуристан и Кохистан и достигане до река Инд на . Завоюване долината на река Гумал (десен приток на Инд) и продължаване откриването на Мекранските планини; 517 – 514 пр. Хр. – Скилак Кариандски – Проследяване на 1500 от течението на Инд и 7500 от бреговете на Азия и Арабския п-ов и достигане до Суецкия залив; 515 пр. Хр. – цар Дарий I – Завладяване на цяла Мала Азия и достигане до протоците Дарданели и Босфор и Мраморно море | Таджикистан, Туркменистан, Афганистан, Узбекистан, Пакистан, Оман, Йемен, Саудитска Арабия, Турция |
| VI-I в. пр. Хр. | индийски търговци, будистки монаси | VI-V в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища от Индия до Китай през източната част на Хималаите, планините на Бирма и Сино-Тибетските планини. Откриване на Лакадивските и Малдивските о-ви; V-I в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища и разпространяване на будистката религия от Индия в Китай покрай планината Хиндукуш, проходите на Памир, Каракорум и Западен Тибет, достигане до Кашгария и запознаване с пустинята Такламакан, реките Хотан и Тарим и езерото Лоп нур (Лобнор) | Индия, Непал, Мианмар, Пакистан, Китай, Афганистан, Таджикистан |
| V в. пр. Хр. | китайски пълководци | Проникване и завладяване на плодородната Съчуанска котловина и откриване и опознаване на източните части на Сино-Тибетските планини и горните течения на реките Яндзъ, Меконг и Салуин | Китай |
| ср. V в. пр. Хр. | Херодот | Пътешествия в басейна на река Ефрат, Мала Азия и Причерноморието. Географски сведения за Предна Азия и средиземноморските страни | Турция, Ирак, Сирия, Ливан |
| V-IV в. пр. Хр. | царе на Магадха | Цар Аджаташатру: Завоюване лявото крайбрежие на Ганг между 80° и 90° и.д., откриване на многобройните ѝ притоци, в т.ч. Гхагхра; Цар Махападма Нанда: Достигане до бреговете на Бенгалския залив на 21° с.ш., откриване на 1000 км от източното крайбрежие на Индостан и целите течения на реките Маханади и Годавари | Индия |
| IV-III в. пр. Хр. | индийски търговци | Откриване на островите Суматра и Ява, северното крайбрежие на Калимантан и остров Лусон от Филипинския архипелаг | Индонезия, Малайзия, Филипини |
| 325 – 324 пр. Хр. | Неарх | Спускане по река Инд и плаване покрай северните брегове на Арабско море и Персийския залив до устието на река Ефрат | Пакистан, Иран |
| 324 пр. Хр. | Андросфен, Гиерон | Плаване покрай целите брегове на Арабския п-ов от устието на река Тигър до върха на Суецкия залив | Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман, Йемен |
| 301 – 291 пр. Хр. | Мегасфен | Пътешествие през Пенджаб до Паталипутра на река Ганг и плаване надолу по реката до Бенгалския залив. Първи сведения за Хималаите | Пакистан, Индия, Бангладеш |
| III в. пр. Хр. | китайски търговци | Откриване на Северокорейските планини, басейните на реките Ялундзян (Амнокан), Сунгари и Ханган и цялото източно крайбрежие на Корейския п-ов до 42° с.ш. | Корея, Китай |
| 219 – 218 пр. Хр. | император Цин Шъхуан | Завладяване на п-ов Ляодун и откриване на река Ялундзян (Амнокан). Завладяване на Южен Китай: планините Нанлин и Уишан, Юннан-Гуйджоуската планинска земя, басейна на река Сидзян и достигане до река Хонгха (Червена) в днешен Виетнам | Китай |
| 209 – 177 пр. Хр. | хунски владетели | 209 пр. Хр.: Откриване и завладяване на Източна Монголия, западните склонове на планината Голям Хинган и Южна Манджурия; 203 – 202 пр. Хр.: Откриване и завладяване на Западна Монголия, Монголски Алтай и долината на река Иртиш до 49° с.ш.; 177 пр. Хр.: Откриване и завладяване на цяла Джунгария | Китай, Монголия, Казахстан |
| 138 – 126 пр. Хр. | Джан Циен | Пътешествие на запад от Китай, откриване на планината Тяншан, езерото Исък Кул и първи официални сведения запланината Памир, реките Яркенд и Тарим, езерото Лоп нур, пустинята Такламакан и планината Кунлун | Китай, Таджикистан, Киргистан |
| 111 – 108 пр. Хр. | император Хан Уди | Завладяване на днешните територии на Северен Виетнам и достигане до средното течение на река Меконг (111 – 109 пр. Хр.) и северната част на Корейския п-ов (109 – 108 пр. Хр.) | Виетнам, Корея |
| края на II – началото на I в. пр. Хр. | гръко-египетски търговци | Откриване на мусонни път от Червено море към Индия и Цейлон | |
| 25 – 24 пр. Хр. | Елий Гал | Военен поход по западното крайбрежие на Арабския п-ов от устието на Уади ев Хамд (26° с.ш.) до Мариб () | Саудитска Арабия |
| I-IV в. | индийски и индонезийски търговци | Откриване и колонизиране на цялото крайбрежие на островите Калимантан и Сулавеси, Малките Зондски о-ви, в т.ч. Бали, Ломбок, Сумбава, Сумба, Флорес и Тимор и Молукските о-ви | Индонезия, Малайзия |
| 57 | Тадзима Мори | Първо зафиксирано в писмени източници посещение на японци на Китай | Китай |
| 67 | Кашала Матанги | Първо зафиксирано в писмени източници пътуване на индийски търговец от Пешавар в Пакистан до Лоян в Китай през Тибет | Китай |
| 97 – 98 | Ган Ин | Пътешествие от Китай през Средна Азия до Иран и Месопотамия | Иран, Ирак |
| 397 – 431 | Гунаварман | Първо зафиксирано в писмени източници плаване от Индия до Китай и обратно покрай п-ов Индокитай | Индия |
| 399 – 414 | Фа Сян | Първо зафиксирано в писмени източници китайско пътешествие от Китай в Индия по суша и връщане обратно по море | Индия |
| VI-VII в. | японски пълководци | Откриване и завладяване на остров Кюшу и о-вите Рюкю | Япония |
| ок. 525 | Косма Индикоплов | Първо европейско посещение в Индия и Шри Ланка | Индия, Шри Ланка |
| 569 – 571 | Земарх | Първо европейско посещение на Средна Азия през Кавказ и Приаралието | Узбекистан |
| 629 – 647 | Сюен Дзан | Пътешествие от Китай в Индия. Преминаване през Кашгария, Самарканд, Афганистан, спускане по река Кабул до Инд и седемгодишно пребиваване в Индия | Китай, Таджикистан, Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Индия |
| 635 | Ху Цунци | Откриване изворите на река Хуанхъ – езерото Джарин нур | Китай |
| 658 | Абе но Хирафу | Откриване на протока Цугару, отделящ островите Хоншу и Хокайдо и завладяване на югозападната част на Хокайдо | Япония |
| 689 – 695 | И Цзин | Първо зафиксирано в писмени източници китайско плаване от Китай в Индия покрай п-ов Индокитай | Индия |
| 698 – 737 | владетели на Бохай | Откриване и опознаване на Източно-Манджурските планини, Приханкайската низина с езерото Ханка, цялото течение на река Сунгари (десен приток на Амур), Синдзянската равнина, басейна на река Нонни (Нундзян, ляв приток на Сунгари) и планината Малък Хинган | Китай |
| първата пол. VIII в. | японски землемери | Изработване на първата сравнително точна географска карта на островите Хоншу, Шикоку и Кюшу | Япония |
| VIII в. | китайски землемери | Изработване на първата сравнително точна географска карта на Китайската империя | Китай |
| ср. IX в. | Сюлейман | Пътешествие от Иран в Индия, Цейлон, Малака, Виетнам и Южен Китай | Индия, Цейлон, Малайзия, Виетнам, Китай |
| края на IX – началото на X в. | Абу Али Ахмед ибн Омар ибн Руста | Пътешествия в Предна Азия | Ирак, Иран, Туркменистан, Казахстан |
| първата пол. X в. | Абу Исхак ал Фариси ал Истахри | Пътешествия в Иран, Средна, Южна и Западна Азия, Арабия, Сирия и др. | Ирак, Иран, Сирия, Индия и др. |
| 915 – 945 | Масуди | Пътешествия в Иран, Индия, Шри Ланка, Сирия и др. | Иран, Индия, Шри Ланка, Сирия |
| 921 – 922 | ибн Фадлан | Пътешествия от Иран до Волжка България покрай източните брегове на Каспийско море | Туркменистан, Казахстан |
| първата пол. XI в. | Абу Рейхан Мохамед ибн Ахмед ал Бируни | Пътешествие по Иран, Индия и Средна Азия | Иран, Афганистан, Индия, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан |
| 943 – 967 | ибн Хуакал | Пътешествия в Иран, Месопотамия и Индия | Иран, Индия, Ирак |
| вт. пол. X в. | ал Мукаддаси | Пътешествия по Близкия и Средния Изток и съобщаване за природните условия, състава на населението, стопанството, търговията, пътищата, местните обичаи и вярванията на посетените страни | |
| XI в. | китайски землемери | Изработване на нова много по-точна и мащабирана (1:8 000 000) географска карта на Китайската империя | Китай |
| 1160 – 1170 | Вениамин Туделски | Посещение на Мала Азия, Сирия, Палестина и Месопотамия | Турция, Сирия, Израел, Ливан, Ирак |
| ср. XII в. | Махмуд Кашгари | Обхождане на обширни територии от Каспийско море до езерото Лоп нур и от Джунгария до Тибет | Казахстан, Туркменистан, Киргистан, Узбекистан, Таджикистан, Китай |
| края на XII – началото на XIII в. | Ибрахим ибн Якут | Пътешествия по крайбрежието на Персийския залив, южната част на Арабския п-ов, Сирия, Палестина, Ирак и др. | Иран, Ирак, ОАЕ, Йемен, Сирия, Израел |
| 1221 – 1224 | Чан Чун | Пътешествие от Пекин през пустинята Гоби, река Халхин Гол, езерото Далай нур, изкачване по река Керулен, продължаване на северозапад покрай североизточните склонове на Монголски Алтай, навлизане в Джунгария и покрай северните склонове на Тяншан достигане до Самарканд | Монголия, Китай, Киргистан, Узбекистан |
| 1245 – 1247 | Джовани да Плано Карпини | Пътешествие с папското посолство през степите на Казахстан до столицата на монголската империя Каракорум и обратно | Казахстан, Монголия |
| 1252 – 1255 | Вилхелм де Рубрук | Пътешествие с францисканското посолство през Мала Азия, Прикаспийската низина и Средна Азия до столицата на монголската империя Каракорум и обратно | Турция, Русия, Казахстан, Монголия |
| 1271 – 1295 | Марко Поло | Пътешествие в Китай, петнайсетгодишно пребиваване в страната и завръщане в родината по море покрай Южна Азия | Китай |
| 1289 – 1328 | Джовани Монтекорвино | Пътешествие в Китай през Южна Индия и 35-годишно пребиваване в страната | Китай |
| 1318 – 1330 | Одорико | Пътешествие през Индия, Шри Ланка, островите Ява и Калимантан (първия европеец посетил острова) и Южен Виетнам до Южен Китай. Завръщане в Европа като пресича цяла Азия през Тибет и Лхаса (първо посещение на европеец) | Индия, Шри Ланка, Индонезия, Виетнам, Китай |
| 1325 – 1349 | Ибн Батута | Пътешествие по западната част на Арабския п-ов, Йемен, Сирия, Иран, Бахрейн, Средна Азия, Индия, Малдивските о-ви, Шри Ланка и Китай | |
| 1339 – 1353 | Джоване де Мариньоли | Пътешествие с папското посолство в Китай през цяла Азия и завръщане през Индия, Ормузкия проток, Палестина и Средиземно море | Китай, Индия |
| 1364 | Степан Ляпа, Александър Абакумович | Първо пресичане на Урал и плаване надолу по река Об до устието ѝ | Русия |
| 1403 – 1406 | Руй Гонзалес Клавихо | Пътешествие с кастилското посолство в Близкия изток, Северен Иран и Средна Азия | |
| 1405 – 1433 | Джън Хъ | Седем (1405 – 07, 1407 – 09, 1409 – 11, 1413 – 15, 1417 – 19, 1421 – 22, 1431 – 33) големи морски експедиции от Китай до южните брегове на Азия и описание на голяма част от крайбрежието на Югоизточна, Южна и Югозападна Азия и близките острови. Картиране на бреговата линия на Китай между 30° и 20° с.ш., в т.ч. архипелазите Чжоушан (30° с.ш.) и Сянган (Хонконг), почти цялата брегова линия на п-ов Индокитай (над 3 хил.км от делтата на река Хонгха до устието на река Менам), целия източен бряг на п-ов Малака и западния до 6° с.ш., части от западния бряг на Индокитай и източния на Индостан, целия западен бряг на Индия, целия северен бряг (над 1000 км) на Арабско море до Ормузкия проток и източните и южните брегове на Арабския п-ов. Китайските картографи картират около 500 км от северния бряг на остров Ява, цялото (4 х ил.км) крайбрежие на остров Суматра, Никобарските и Андаманските о-ви и бреговата линия на Шри Ланка | Китай, Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Мианмар, Индия, Пакистан, Иран, Оман, Йемен, Индонезия, Шри Ланка |
| 1424 – 1444 | Николо Конти | Пътешествие в Индия, Шри Ланка, Бирма и Южна Арабия | Индия, Шри Ланка, Мианмар, Йемен, Саудитска Арабия |
| 1468 – 1475 | Афанасий Никитин | Пътешествие през Иран в Индия и завръщане в родината през Ормузкия проток и Трапезунд | Иран, Индия, Турция |
| 1487 – 1492 | Перу ди Ковилян | Пътешествие за събиране на сведения за богатствата на Предна Азия и търсене на кратък път за Индия. Съобщаване за наличието на морски път от бреговете на Африка за Индия. Посещение на Югозападна Индия, Ормузкия проток и Арабския п-ов | Индия, Иран, Йемен |
| 1483 | Фьодор Курбски, Салтик Травин | Ново пресичане на Урал и плаване по реките Иртиш и Об | Русия |
| 1489 – 1490 | Ахмед ибн Маджид | Издаване на лоция на целите северни и западни брегове на Индийския океан и на части от бреговете на Южнокитайско море и островите от Малайския архипелаг | |
| 1498 | Вашко да Гама | Откриване на морския път до Индия | Индия |
| 1499 – 1501 | Семьон Фьодорович Курбски | Поход през Урал в Западен Сибир и установяване направлението на планината от север на юг | Русия |
| 1500 – 1501 | Педро Алвариш Кабрал | Второ плаване до Индия и неуспешен опит за установяване на португалски контрол над търговията с подправки | Индия |
| 1502 – 1503 | Вашко да Гама | Ново плаване до Индия и частично установяване на португалски контрол над търговията с подправки | Индия |
| 1505 | Франсишку Алмейда | Четвърто португалско плаване до Индия и назначаване за първи вицекрал на страната (1505 – 1509) | Индия |
| 1507 – 1508, 1511 | Афонсу де Албукерке | Установяване на пълна португалска хегемония в морските плавания покрай южните брегове на Азия и завладяване на п-ов Малака (1511) | Индия, Малайзия |
| 1509 | Диого Лопес де Сикейра | Откриване на северното крайбрежие на остров Суматра и достигане на португалците до п-ов Малака | Индонезия, Малайзия |
| 1511 – 1512 | Антониу Абреу | Проследяване на северния бряг на остров Ява, откриване на протока, отделящ го от остров Мадура, моретата Бали и Флорес, островите Бали, Ломбок, Сумбава, Флорес, Алор, Тимор, Ветар и др., море Банда, Молукските о-ви (островите Буру, Амбон и Серам) и о-вите Банда | Индонезия |
| 1512 | Франсиско Серан | Откриване на остров Тернате (), Халмахера (най-големия в Молукските о-ви), Моротай (), Мотир, Макиан, Бачиан и други и архипелазите Сула и Бангай, разположени в югозападната част на Молукско море | Индонезия |
| 1512, 1518 | Педро Маскарена | Откриване на остров Диего Гарсия () (1512) и първо плаване в Тайванския проток на север до Фучжоу (26° с.ш.) (1518) | Диего Гарсия, Китай |
| 1521 | Фернандо Магелан | Откриване на Филипинските о-ви, в т.ч. островите Хомонхон, Лимасава, Самар, Минданао и Себу | Филипини |
| 1542 | Фернан Мендиш Пинто | Достигане на португалците до бреговете на Япония и започване на регулярни търговски отношения | Япония |
| 1544 | Педро Фидалгу | Откриване на островите Палаван и Миндоро, о-вите Каламиан, западния бряг на остров Лусон, о-вите Бабуян и о-вите Батан от Филипинските о-ви | Филипини |
| 1557 – 1562 | Антъни Дженкинсън | Пътешествие от Англия през Русия до Бухара (1557 – 1558) и в Иран (1561 – 1562) | Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Иран |
| 1565 – 1571 | Мигел Лопес Легаспи | Завоюване на всичките филипински острови за испанската корона с изключение на остров Минданао и основаване на град Манила (1570) | Филипини |
| 1573 | Хуан де Салседо | Откриване на западното, северното и източно крайбрежие на остров Лусон, в т.ч. устието на река Кагаян (най-голямата на острова), хребета Сиера Мадре (покрай североизточния бряг) и о-вите Полильо () и основаване на град Легаспи () | Филипини |
| 1581 – 1585 | Ермак Тимофеевич | Първи завоевателни походи на руснаците в Западен Сибир | Русия |
| 1594 | Корнелиус Най | Достигане до залива Шарапов Шар (), на западния бряг на п-ов Ямал | Русия |
| 1595 – 1596 | Борис Доможиров | Изкачване по река Иртиш и покоряване районите в басейните на реките Тара и Ом и Барабинската степ | Русия |
| 1595 – 1598 | Корнелис де Хаутман | Първа холандска експедиция към Малайския архипелаг и нанасяне на първи удар вурху португалската хегемения в търговията с подправки | Индонезия |
| края на XVI – началото на XVII в. | руски търговци и казаци | Масови систематични плавания от Архангелск към река Таз (в Мангазея) по два пътя: покрай п-ов Ямал и през полуострова по малки реки | Русия |
Източници редактиране
- Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные, стр. 382 – 383.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 1. Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1982 г., стр. 13 – 40, 55 – 74, 81 – 85, 90 – 93, 120 – 122, 133 – 160, 183 – 187, 189 – 190, 195 – 198, 219 – 223, 225 – 240, 255 – 256.
- Т. 2. Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.) Архив на оригинала от 2015-01-23 в Wayback Machine., М., 1983 г., стр. 39 – 44, 82 – 102, 133 – 136, 245 – 256, 385 – 387.
🔥 Top keywords: