Wiki Български 2024
БългарскиDeutschEnglish

Потребител:Harej/sandbox

< Потребител:Harej
Знак на расово сегрегиран плаж в Република Южна Африка по време на апартейда

Расизмът (от френски: racisme) е концепция, според която между човешките раси съществуват биологично заложени интелектуални и психически различия, определящи ги като по-висши и по-нисши, както и основаните на нея практики на дискриминация на расова основа.[1][2][3][4][5]

Съвременните форми на расизма често се основават на социално обусловено възприемане на биологичните разлики между хората. Такива възгледи могат да приемат формата на социални действия, практики или вярвания, както и на цели политически системи, в които различните раси са подредени като вродено по-висши или по-нисши една от друга, въз основа на предполагаеми общи наследствени черти, способности или качества.[3][4][5] Расистката идеология може да включва и свързани елементи, като нативизъм, сегрегация, йерархизъм и супремацизъм.

Макар понятията за раса и етнос да се разглеждат като отделни в съвременните обществени науки, двата термина дълго време са взаимнозаменяеми в ежедневната употреба и в по-старата научна литература. „Етнос“ често се използва в смисъл, близък до традиционното значение на „раса“: разделяне на хората на групи, въз основа на качества, приемани за съществени или вродени за групата (например, общ произход или общи форми на поведение). По тази причина „расизъм“ и „расова дискриминация“ понякога се използват и за дискриминация на етническа или културна основа, независимо дали съответните различия имат расов характер. Така например, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация на Организацията на обединените нации не разграничава расова от етническа дискриминация. Конвенцията също така обявява идеята за расово превъзходство за ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна.[6]

Расизмът, наред с други форми на ксенофобия, е част от социалната структура на човешките общности още от праисторически времена.[7] Той привлича по-силно вниманието на изследователите в контекста на Западния свят от XIX-XX век, тъй като в тази епоха той е особено добре документиран.[8] През този период расизмът придобива и по-голямо значение за световната политическа история, превръщайки се в идеологическо оправвдание за империализма, колониализма и поредица от геноциди.[2][9][10]

Произход и употреба на понятието редактиране

Ранна употреба на думата „расизъм“ в брошура на американския генерал и общественик Ричард Хенри Прат от 1902 година

Терминът расизъм, обозначаващ възгледа, че човечеството се разделя на раси със специфични способности и наклонности,[11] изглежда се появява в самото начало на XX век, а прилагателното „расистки“ десетилетие преди това. Тези понятия получават по-широко разпространение през 30-те години на XX век, най-вече заради централното място на расизма в идеологията на германските националсоциалисти. Самият корен „раса“ е с неизяснен произход. Днес преобладава предположението, че той идва от арабската дума „рас“ („глава“).[12] Други хипотези, предлагани в миналото, са че думата произлиза чрез силна трансформация от латинските „generatio“ („поколение“) или „radix“ („корен“).

В правото редактиране

В международното право базираната на раситстки предразсъдъци дискриминация е осъдена с приетата през 1948 година от Организацията на обединените нации (ООН) Всеобща декларация за правата на човека, която изрично отбелязва, че човешките права се прилагат към всички хора, „без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение“.[13][14] ООН прецизира определението си за расова дискриминация с приетата през 1965 година Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация:[15][16]

...терминът „расова дискриминация“ означава всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на раса, цвят, потекло или национален или етнически произход, което има за цел или резултат да унищожи или навреди на признаването, ползването или упражняването на равна основа на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот.

В законодателството на България дискриминацията на расова основа е предмет на по-общия Закон за защита от дискриминация, който дефинира административни и съдебни процедури за защита от дискриминация, като и специален административен орган, натоварен с такива функции – Комисия за защита от дискриминацията.[17] В Наказателния кодекс са криминализирани проповядването и подбуждането към действия или омраза на расова основа, расистки актове на насилие и лишаване от работа по расистки съображения, дефинирани са самостоятелни състави за тежки расистки престъпления като геноцид и апартейд, а извършването на някои престъпления срещу личността, като убийство и причиняване на телесни повреди, по расистки подбуди се смята за утежняващо вината обстоятелство.[18]

Самата употреба на понятието „раса“ в правото е спорна, тъй като то предполага наличието на биологична основа, което е като цяло отхвърляна от съвременната наука. По тази причина през 1996 година Европейският парламент приема решение, според което терминът „трябва да бъде избягван във всички официални текстове“,[19] а през 2000 година Съветът на Европейския съюз приема директива, според която „Европейският съюз отхвърля теориите, които се опитват да определят съществуването на отделни човешки раси“.[20] По тази причина в правото на Европейския съюз „раса“ се разглежда само като синоним на „етнос“.[20][21]

В обществените науки редактиране

Расата и расовите отношение заемат важно място в социологическите и икономическите изследвания, като ресица автори ги превръщат в център на своята работа.[22] Като цяло в социологията расата се разглежда като социален конструкт – макар идентифицирането ѝ да се основава на наблюдаеми биологични характеристики, базираните на това изводи са силно повлияни от културните идеологии. Расизмът е глобално и разпространено в историята явление,[23] което може да се дефинира общо като индивидуалните и групови предразсъдъци и актове на дискриминация, водещи до материални и културни преимущества за дадено мнозинство или доминираща социална група.[24] Както в социологията, така и в икономиката, ефектите от расизма често се измерват чрез неравенството между расовите групи в доходи, богатство и достъп до културни ресурси, като образование.[25]

Съвременно редактиране

За расизма външните различия са основна причина за липса на еднакво (равнопоставено) отношение към членовете на другата група, като това се основава на предположението, че нейните „научни“, „биологически“ или „морални“ характеристики са различни от тези на собствената група и поначало по-низши. Такива расистки доводи често се използват за обосноваване специалното отношение към една група. Тази група се ползва с предимство. Обикновено предоставянето на привилегированото положение се съпровожда със заявления, че тази група е под заплаха (по правило – според нейната субективна преценка) от друга група, която трябва „да бъде поставена на място“ – в социален и териториален смисъл.

Определението за расизъм не обхваща историческите феномени. Например, великоруският държавен шовинизъм, сталинската национална политика или фашизмът не са расизъм, тъй като не разграничават хората по расов признак.[източник? (Поискан преди 1113 дни)]

Съвременното определение на расизма не е свързано с понятието „раса“ поради липсата на строго научно определение за раса в биологията. Оригиналното значение на расизъм е отношението към негрите в САЩ в продължение на три века.[източник? (Поискан преди 1113 дни)]

Американските негри (афроамериканците) често не са съгласни да се разширява определението за расизъм, понеже се опасяват, че така те ще си загубят привилегиите, които са спечелили в борбите си за граждански права. Особено те са против определението за расизъм да се разпространява на т.нар. позитивна дискриминация.[източник? (Поискан преди 1113 дни)]

Остаряло редактиране

Расизъм е доктрина и идеология, твърдяща, че човешките раси са неравноценни. Поради това, принадлежността на някой човек към някой антропологичен тип се счита важно за определяне на неговото обществено положение. Например изследователят Джеймс Уотсън (американски генетик от началото на 20 век) твърди, че негрите са по-глупави от белите.[26] Дефиницията се счита за остаряла, защото самото понятие „раса“ според съвременната биология е неопределено. Вътре в расите, генотипните и фенотипните различия са по-големи отколкото между т.нар. „раси“ и много от разликите, които са се приемали за междурасови, се оказват причинени от исторически, социални или икономически причини.

Типове расизъм редактиране

Расова дискриминация редактиране

Студенти протестират против расовите квоти в Бразилия.

Расовата дискриминация представлява установяване неравноправно третиране на индивидите на базата на реални или имагинерни расови категории. Тя е била официална държавна политика на няколко страни по света, като ЮАР в периода на апартейда.

В САЩ регистрирането на расата от страна на официалните власти в профилите на лица, които е вероятно да извършат даден вид престъпление, е считано за дискриминация. Във Великобритания следствието последвало убийството на Стивън Лоурънс обвини полицията в институционален расизъм.

Kъм или спрямо даден човек или група е третирането или възприемането му на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества.

Институционален расизъм редактиране

Институционален расизъм (известен още като структурен расизъм, държавен расизъм) е расова дискриминация от страна на правителства, корпорации, религии, образователни институции или други големи влиятелни организации, способни да оказват влияние върху живота на много хора. Терминът е въведен от чернокожия активист Стоукли Кармайкъл в края на 1960-те. Той се дефинира по следния начин: „Колективен провал на организация, да осигури подходящо и професионално обслужване на хора заради техния цвят на кожата, култура или етническа принадлежност“.[27]

Икономическа дискриминация редактиране

Декларации и международно право срещу расовата дискриминация редактиране

Идеология редактиране

Етнически национализъм редактиране

 Основна страница: Етнически национализъм

След Наполеоновите войни Европа се е сблъсква с нов въпрос, а именно за „националностната принадлежност“. Това води до промяна на конфигурацията на европейската карта, на която границите между държавите са прекроени през 1648 г. със сключването на Вестфалския мирен договор. За първи път национализмът се проявява при Бунта на масите по време на Френската революция, като така се създава задължителната военна повинност с цел защитата на младата република от стария ред, представен от европейските монархии. Това повлича след себе си Революционните войни (1792 – 1802), а след тях и Наполеоновите завоевания и следващите Европейски дебати по отношение на концепциите и реалностите на народите, и по-специално на националните държави. Вестфалския договор разделя Европа на различни империи и царства като това повлича след себе си продължителни междуособици между отделните управници.

В модерните национални държави, появили се в навечерието на Френската революция се формират патриотични чувства, които за пръв път се проявяват в Испания по време на Полуостровната война (1808 – 1813). Въпреки че с Виенския конгрес от 1815 г. е възстановен досегашния ред, то националния въпрос се превръща в основен проблем на Европа по време на Индустриалната революция. Това води до Революциите от 1848 година, обединението на Италия, завършено по време на Френско-пруската война, която сама по себе си кулминира в обявяването на Германската империя и по този начин се постига обединението на Германия.

Междувременно Османската империя, която се оказва „болният човек на Европа“, се сблъска с безкрайни националистически движения, които заедно с разпада на Австро-Унгарската империя води до създаването след Първата световна война на различни национални държави на Балканите, с национални малцинства в своите граници. Така етническия национализъм, който проповядва вярата в чистите нации и появата му в исторически контекст води до създаването на модерни национални държави.

Етнически конфликти редактиране

Академични схващания за расизма редактиране

Научни схващания за расизма редактиране

Наследственост и евгеника редактиране

Полигенеза и расови типологии редактиране

Човешки зоопаркове редактиране

Вижте също редактиране

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Harej/sandbox

Бележки редактиране

  1. ↑ Институт за български език 2021.
  2. ↑ а б Dennis 2004.
  3. ↑ а б Oxford Reference 2021.
  4. ↑ а б Ghani 2008, с. 1113 – 1115.
  5. ↑ а б Newman 2012, с. 405.
  6. ↑ Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights 2011.
  7. ↑ Culotta 2012, с. 825 – 827.
  8. ↑ Reilly 2003, с. 45 – 52.
  9. ↑ Fredrickson 1988.
  10. ↑ Martin 1998, с. 813 – 861.
  11. ↑ Merriam-Webster 1983, с. 969.
  12. ↑ Baudino 2010.
  13. ↑ Комисия за защита на личните данни 2021.
  14. ↑ United Nations 2015.
  15. ↑ Български център за нестопанско право 2010.
  16. ↑ United Nations 2016.
  17. ↑ Lex.bg 2021a.
  18. ↑ Lex.bg 2021b.
  19. ↑ Bell 2009.
  20. ↑ а б European Union 2000, с. 22 – 26.
  21. ↑ Icelandic Human Rights Centre 2012.
  22. ↑ Du Bois 1903.
  23. ↑ Gossett 1997.
  24. ↑ Feagin 2000.
  25. ↑ Massey 1989, с. 378 – 379.
  26. ↑ Нет Инфо.БГ 2007.
  27. ↑ Race 2006, с. 12.
Цитирани източници
Взето от „https:https://www.how.com.vn/wiki/index.php?lang=bg&q=Потребител:Harej/sandbox&oldid=11350983“.
🔥 Top keywords: Синдром на СтендалНачална страницаПохищението на сабинянкитеКалина СакскобургготскаСпециални:ТърсенеПолевкиФердинанд I БългарскиСписък на страните по телефонен кодКлане в СребреницаРомул и РемСимеон СакскобургготскиДен на дететоХристо БотевПарламентарни избори в България (2024)БългарияБорис IIIСанта Кроче (Флоренция)Европейско първенство по футбол 2024Гергана ТурийскаЧерноморска скорпенаСторми ДаниълсКардам СакскобургготскиРегистрационен номер на МПС (България)Симеон-Хасан Муньос31 майПристаналаСимеон IIПетата болестДен на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на БългарияКирил СакскобургготскиСофияГерб на СофияКлинт ИстуудСпециални:Последни промениТома Томов (журналист)ПФК ЦСКА (София)Кубрат СакскобургготскиЙордан КамджаловАлександър I Български