Дупница (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.

Община Дупница се намира в Югозападна България, област Кюстендил.

Дупница (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Кюстендил
Площ329.06 km²
Население48 218 души
Адм. центърДупница
Брой селища17
Сайтwww.dupnitsa.bg
Управление
КметПърван Дангов
(БСП за България; 6 ноември 2023)
Общ. съвет29 съветници
  • ГЕРБ (5)
  • БСП (4)
  • Бъдеще за Родината (3)
  • Народен съюз (1)
  • СДС (2)
  • Коалиция ПП-ДБ (2)

    РЗС (1)

    Възраждане (1)
  • ДПС (2)
  • Глас народен (3)
  • Партия на зелените (2)
  • КОД (3)
Дупница (община) в Общомедия
Географска карта на община Дупница

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Кюстендил. С площта си от 329,059 km2 заема 4-то място сред 9-те общините на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Дупница е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско- и средно планински до високо планински.

Северната, североизточна и централна част на общината се заема от обширната и равна, леко наклонена на югозапад Горна Дупнишка котловина, а в най-южната част се простира северната част на Долната Дупнишка котловина, т.нар. Бобошевско поле. Тук в коритото на река Джерман, югозападно от село Джерман се намира най-ниската точка на общината – 420 m н.в.

От всички страни Горната Дупнишка котловина е оградена от високи и ниски планински масиви. На югоизток от нея в пределите на община Дупница попада най-северозападната част от Северозападния Рилски дял с дълбоко врязаната в него река Дупнишка Бистрица. Най-високата точка на общината връх Дамга (2670 m) се издига в най-югоизточната ѝ част, на границата с община Самоков, в изворната област на реката.

На североизток от котловината, в пределите на общината, се простират част от югозападните склонове на планината Верила с максимална височина връх Буката (1186 m). За западна ограда на Горната Дупнишка котловина служат Гологлавските височини (източната част на Конявска планина) с връх Гола глава (1028 m), разположен северозападно от село Кременик. И накрая, в югозападния ъгъл на община Дупница, западно от Долната Дупнишка котловина се заема от крайните североизточни части на Поглед планина (също дял от Конявска планина) с връх Марчов рид (860 m), на югозапад от село Палатово.

Основна водна артерия на община Дупница е река Джерман (ляв приток на Струма). Реката води началото си от Седемте Рилски езера. Тя навлиза в пределите на общината южно от село Крайници и тече на запад-югозапад по югоизточната периферия на Горната Дупнишка котловина. След град Дупница завива на юг, навлиза в Долната Дупнишка котловина и напуска пределите на общината, югозападно от село Джерман. Нейни основни притоци са Отовица и Дупнишка Бистрица (леви) и Джубрена (с големия си десен приток Тополница) и Разметаница (десни). Първите три реки водят началото си от Северозападния дял на Рила, а последните две – от Верила и Конявска планина.

В северната част на общината, във водосборния басейн на река Тополница, е изграден големият язовир „Дяково“, като водите му се използват предимно за напояване на земеделските земи в Горната Дупнишка котловина.

Климатът на община Дупница е умерено-континентален с известно средиземноморско влияние, което навлиза по долината на Струма и притокът ѝ река Джерман. Средната годишна температура е 10,6 °С. Най-топлият месец е юли, а най-студения – януари. Максималната температура е 39,8 °С, минималната -26,7 °С, а средната годишна – около 12 °С. Средното годишно количество на валежите е 656 mm с пролетен максимум – 181 mm и зимен минимум – 134 mm. Относителната влажност на въздуха е средно 69%. Преобладават източните и южните ветрове, със средна скорост 4,8 m/s, като 283 дни в годината са без вятър.

Разнообразният релеф, климат, растителност и скална подложка обуславят наличието на разнородна почвена покривка на територията на общината. Почвите, които имат значение за агротехнически и мелиоративни мероприятия, са алувиално-ливадни, канелени горски и кафяви горски.

Флора, фауна, защитени природни територии

редактиране

Около 22% от територията на общината за заети от гори. Срещат се гори от мъждрян, примесени на места от габър и мезофитни тревни формации (ливади), смесени гори от мизийски бук, габър, липа и бял бор. Храстовите ценози са представени от обикновена шипка, глог, дрян, леска, смрадлика, ракита, калина и др., а тревистите – от бял равнец, пелин, зайча сянка, паричка, змийско мляко, очанка, ягода, еньовче, тинтява, здравец и други.

Фауната се характеризира с представители на видовете влечуги, птици, земноводни и бозайници, характерни за умерено-континенталния климатичен пояс.

На територията на община Дупница попада част от Национален парк „Рила“. Най-близко разположеният резерват до град Дупница е „Скакавица“ (в землището на гр. Сапарева баня), отличаващ се с вековен беломуров горски масив.

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Етнически състав към 2011 г.

  Българи (88.53%)
  Турци (0.04%)
  Роми (5.43%)
  Не се самоопределят (0.27%)
  Не отговорили (5.5%)
  Други (0.23%)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

ЧисленостДял (в %)
Общо44 988100,00
Българи39 82988,53
Турци170,04
Цигани2 4415,43
Други1060,24
Не се самоопределят1210,27
Не отговорили2 4745,50

Религиозен състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.[2]

Религиозен състав към 2011 г.

  Православни (74.29%)
  Католици (0.2%)
  Протестанти (1.29%)
  Мюсюлмани (0.05%)
  Нямат (2.49%)
  Не се самоопределят (5.48%)
  Не отговорили (16.1%)
  Други (0.1%)

Населени места

редактиране

Общината има 17 населени места с общо население 37 795 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Дупница, население и площ на землищата им
Населено мястоНаселение
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)Населено мястоНаселение
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Баланово33014,398Крайници174142,447
Бистрица139658,818Кременик477,004
Блатино1626,726Гьол чифликПалатово6110,957
Грамаде286,185Пиперево1522,995
Делян9713,013КърнолСамораново169428,574
Джерман118515,892Тополница13019,409
Дупница2760332,321Марек, Станке ДимитровЧервен брег112929,923Червени брег
Дяково26324,961Яхиново173412,276
Крайни дол433,160ОБЩО37795329,059няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • през 1895 г. – с. Герен е заличено поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьол чифлик на с. Блатино;
  • през периода 1934 – 1946 г. – с. Ново село е заличено поради изселване без административен акт;
  • Указ № 650/обн. 22.07.1949 г. – преименува гр. Дупница на гр. Марек;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Кърнол на с. Делян;
  • Указ № 611/обн. 23.11.1950 г. – преименува гр. Марек на гр. Станке Димитров;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Червени брег на с. Червен брег;
  • Указ № 1885/обн. 07.09.1974 г. – заличава с. Стари дол поради изселване;
  • Указ № 7/обн. 14 януари 1992 г. – възстановява старото име на гр. Станке Димитров на гр. Дупница.

Транспорт

редактиране

През територията на община Дупница преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 78,9 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране