Вилхелм IV (Хесен-Касел)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм IV.

Вилхелм IV фон Хесен-Касел Мъдрия (на немски: Wilhelm IV von Hessen-Kassel, der Weise, * 24 юни 1532 в Касел, † 25 август 1592 в Касел) от Дом Хесен е от 1567 до 1592 г. първият ландграф на Хесен-Касел и основател на линията Хесен-Касел.

Вилхелм IV
Wilhelm IV. von Hessen-Kassel
ландграф на Хесен-Касел
Роден
Починал
25 август 1592 г. (60 г.)
ПогребанКасел, Федерална република Германия
Религиялутеранство
Герб
Семейство
РодХесенски род
БащаФилип I (Хесен)
МайкаКристина Саксонска (1505 – 1549)
Братя/сестриБарбара фон Хесен
Кристина фон Хесен
Агнес фон Хесен (1527–1555)
Елизабет фон Хесен (1539 – 1582)
Анна фон Хесен
Филип II (Хесен-Рейнфелс)
Георг I (Хесен-Дармщат)
Лудвиг IV
Маргарета фон Диц
СъпругаСабина фон Вюртемберг (11 февруари 1566 – 17 август 1581)
ДецаАнна Мария фон Хесен-Касел
Хедвиг фон Хесен-Касел
Мориц (Хесен-Касел)
Христина фон Хесен-Касел
Филип Вилхелм фон Корнберг
Вилхелм IV в Общомедия

Вилхелм поддържа природните науки и е компетентен и известен астроном. Той основава в Касел първата астрономическа обсерватория в Средна Европа, оборудва я с най-модерните инструменти и помага на Тихо Брахе. От 1579 г. при него работи Йост Бюрги. Вилхелм изработва сбирка от ценни часовници и научни инструменти от всякакъв вид.

Биография

редактиране

Вилхелм е най-възрастният син на ландграф Филип I Великодушни фон Хесен (1504 – 1567) и съпругата му Кристина Саксонска (1505 – 1549), дъщеря на херцог Георг от Саксония. През 1547 г. баща му предава на него и майка му управлението и отива в затвор на император Карл V. След договора от Пасау баща му се връща обратно от затвора и дава на Вилхелм да участва и по-нататък в управлението. Той замества баща си в изборите на ерцхерцог Максимилиан през 1562 г. за римски крал във Франкфурт. На 6 април 1562 г. баща му поделя земите си между Вилхелм и неговите братя. Вилхелм получава Долен Хесен, с резиденция град Касел, голяма част от бившето Графство Цигенхайн и хеската част от Господство Шмалкалден.

На 28 май 1568 г. братята се споразумяват в Цигенхайн за подялбата. Вилхелм стака така основател на линията Касел на хеската княжеска фамилия. Неговите три по-малки братя основават линиите Хесен-Марбург, Хесен-Рейнфелс и Хесен-Дармщат.[1]

Семейство и деца

редактиране

Вилхелм IV се жени на 11 февруари 1566 г. в Марбург за Сабина фон Вюртемберг (1549 – 1581), дъщеря на херцог Христоф фон Вюртемберг (1515 – 1568) и принцеса Анна Мария фон Бранденбург-Ансбах (1526 – 1589).

Вилхелм IV има от брака му със Сабина от Вюртемберг децата:[2][3]

Вилхелм има от преди брака му извънбрачни деца с Елизабет Валенщайн:

  • Христине (1552?– ); ∞ 1570 Николаус от Гаугребен
  • Филип Вилхелм фон Корнберг (1553 – 1616); ∞ 1. 1582 Анна Христина фон Фалкен († 1602); ∞ 2. 1603 Христина фон Бойнебург (1582 – 1632)
  • Вилхелм († 1564)

Източници

редактиране
  1. Walther Ribbeck: Wilhelm IV. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 32 – 39.
  2. Brabant 7, genealogy.euweb.cz
  3. Wilhelm IV, Landgraf von Hessen-Kassel, geneall.net

Литература

редактиране
  • F. Albrecht: Die Sternwarte des Landgrafen von Hessen Wilhelms IV. zu Kassel, in: Das Weltall. Illustrierte Zeitschrift für Astronomie und verwandte Gebiete 2 (1902), S. 229 – 237, 251 – 254.
  • Jürgen Hamel: Die astronomischen Forschungen in Kassel unter Wilhelm IV. Mit einer Teiledition der deutschen Übersetzung des Hauptwerkes von Copernicus um 1586 (Acta Historica Astronomiae; 2). Thun: Deutsch 1998.
  • Paul A. Kirchvogel: Tycho Brahe als astronomischer Freund des Landgrafen Wilhelm IV. von Hessen-Kassel, in: Sudhoffs Archiv 61 (1977), S. 165 – 172.
  • Paul A. Kirchvogel: Wilhelm IV, Tycho Brahe, and Eberhard Baldewein – the Missing Instruments of the Kassel Observatory, in: Vistas in Astronomy 9 (1968), S. 109 – 121.
  • John H. Leopold: Astronomen, Sterne, Geräte. Landgraf Wilhelm IV. und seine sich selbst bewegenden Globen. Luzern: Fremersdorf, 1986.
  • Ludolf von Mackensen: Die erste Sternwarte Europas mit ihren Instrumenten und Uhren. 400 Jahre Jost Bürgi in Kassel. Ausstellungskatalog hg. v. Landesmuseum in Kassel. München: Callwey 1979.
  • Sabine Salloch: Das hessische Medizinalwesen unter den Landgrafen Wilhelm IV. und Moritz dem Gelehrten. Rolle und Wirken der fürstlichen Leibärzte. Diss. Marburg 2006.
  • Senta Schulz: Wilhelm IV. Landgraf von Hessen-Kassel (1532 – 1592). Diss. Leipzig 1941.
  • Bernhard Sticker: Landgraf Wilhelm IV. und die Anfänge der modernen astronomischen Meßkunst, in: Sudhoffs Archiv für Geschichte der Medizin und der Naturwissenschaften 40 (1956), S. 15 – 25.
  • Christoph Rothmann, Miguel A. Granada, Jürgen Hamel, Ludolf von Mackensen, Christoph Rothmanns Handbuch der Astronomie von 1589, Verlag Harri Deutsch 2003

Външни препратки

редактиране